Пенко Господинов като д-р Астров в спектакъла на Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" заслужава номинация за главна роля, пише в. Монитор

Типично руско провинциално имение от края на ХIХ в. – леко позападнало, но кипящо от живот. Със задължителните местни помешчици, навъртащи се интелигенти, красавици, няня и няколко храненици, които непрекъснато пият чай и водка. В такава почти пасторална картина ни потапя постановката на проф. Пламен Марков „Вуйчо Ваньо” от А.П.Чехов, която бе част от гастрола на Варненския театър в София. Представлението гостува на сцената на Сатирата и билетите бяха разграбени за броени дни. И имаше защо.

Атмосферата на идиличен селски живот в затънтена Русия се подсилва от сценографското решение – всичко е издържано в цвета на узряла пшеница или на сухо сено, осветлението е меко, слънчево, нищо че в първата част вали дъжд. Както предварително обеща режисьорът – ключът е в подзаглавието на една от най-поставяните пиеси на Чехов: „Сцени от селския живот”. Визуалната концепция на тандема Пламен Марков и сценографката Мира Каланова е класически спектакъл, но със съвременна динамика и модерна душевност. Една изключително естетски издържана постановка, в която сякаш се усеща изящният, малко тъжен и деликатен тон на Чехов. Спектакълът прилича на мил, идеализиран спомен от миналото ни, когато всичко ни изглежда по-красиво и по-добро.

Варненският „Вуйчо Ваньо” има и още едно предимство пред други трактовки на Чехов. Често неговите комедии са поставяни като драми. В случая самият автор не е определил жанра, а само е направил уговорката - „Сцени от селския живот”. Проф. Марков обаче е напипал абсолютно точно баланса между комедийното и драматичното и „Вуйчо Ваньо” е станал класическа комедийна драма. Нещо, което рядко може да се види на сцената. Освен това актьорите от варненската трупа дадоха урок на останалите си колеги как трябва ясно да се говори от сцената.

В режисьорското решение главните герои са почти равностойни – управителят на имението Войницки или Вуйчо Ваньо (Стоян Радев), д-р Астров (Пенко Господинов), проф. Серебряков (Михаил Мутафов) и собственичката на имението – Соня (Гергана Плетньова). Първите двама са тайно влюбени във втората съпруга на професора (Луиза Григорова), който, след като се е пенсионирал, е дошъл да живее на село в имението на покойната си сестра. Той е звездата от града, над която треперят всички - от майката на първата му съпруга до Вуйчо Ваньо. До момента, когато проф. Серебряков не предлага да продадат имението, за да вземе малко суха пара от него. Това пропуква идиличната картина и избухва яростна семейна драма, която прераства в дълбок вътрешен конфликт за всекиго от героите. С изключение може би на празноглавата съпруга на професора - значително по-младата от него Елена Андреевна (Луиза Григорова), която смята че дадената й красота е константна величина. Но както често си случва при Чехов, след няколко изстрела всичко си остава постарому...

В представлението всеки ще намери нещо за себе си. Почитателите на класиката, ще останат удовлетворени, както и онези, които обичат по-динамични спектакли. Ще чуем някои прочути фрази, които са именно от тук, като: „У човека всичко трябва да е прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите”.Чисто режисьорско е решението да съблече Вуйчо Ваньо, така че жените ще се насладят на голия Стоян Радев, а мъжете – на къпещата се Луиза Григорова и на предългите й крака.

И все пак независимо от равнопоставеността на образите над останалите се откроява играта на Пенко Господинов като д-р Астров. Меко, ненатрапчиво, но доста достоверно той показва трансформацията, изживяна от неговия герой. От напълно отдаден на болните и на мисията да се грижи за природата Астров в първото действие до скептичния циник - във второто. Много добре свършена работа, която необяснимо защо не е забелязана откъм номинации. Както винаги на ниво са тандемът Михаил Мутафов - Стоян Радев във второто действие, както и Гергана Плетньова като Соня. Постановката на проф. Пламен Марков „Вуйчо Ваньо” напълно заслужава трите си номинации (за режисура, за водеща женска роля и за авторска музика), с уговорката, че Пенко Господинов спокойно можеше да бъде номиниран за главна мъжка роля, а за второстепенна - Гергана Плетньова.