Постановката разчита на феерията и движението, но и на провокативната идея в дълбочина

Интерпретацията по Макс Фриш на режисьора Георги Михалков, осъществена от Варненския драматичен театър, е зрелище с амбиции. "Дон Жуан, или люБовта към геометрията" е пиеса, в която: 1) Участват няколко десетки само на сцената; 2) Те сменят костюми често, и 3) Музика, танц, музика и слово са забъркани в агресивен и динамичен коктейл, пише Николай Генчев в рецензия за в. "Сега".

Всичко това е увличащо. В ролята на легендарния прелъстител е Владислав Виолинов, който, можем да кажем, не прави от ролята емблема на своята кариера, но безусловно се справя със сложното изпълнение. Останалите участници - Стоян Радев, Веселина Михалкова, Гергана Плетньова, Даниела Викторова, Мариела Станчева, Пламен Георгиева, Свилен Стоянов, Валентина Козарева, Валентин Митев, Георги Йовчев - защитават реномето на крайморския ни театър старателно. Ще ни се да похвалим особено юношите от младежките театрални школи във Варна, от които 14 участници изключително дисциплинирано създават чувството на шемет и лекота в сценичното действие с непрекъснатото си движение. Освен това те са натоварени с много роли - на музиканти, охранители, прислужници, проститутки, старогръцки хор и прочее...

Гостуването на сцената на НАТФИЗ в София преди ден демонстрира не само епико-философския размах на Михалков, но и добрите постижения на хореографката Ива Караманчева, музикалната адекватност на Веселина и Иван Драголови, многопластовата сценография на Петър Митев.

Въпреки че в постановката изобилства от различни нюанси на еротичното, Макс Фриш и интерпретацията на Михалков поставят въпроси като: Не живеем ли всички в митологията, а не в действителността? Каква е цената на свободната воля, при условие че сме продукт на детерминираното? Със своите очи ли гледаме, със своята ли любов обичаме, или всичко е "само театър"?

Дон Жуан по замисъл в тази творба има само една истинска любов - геометрията, а както подвизите му, така и славата му на световен сваляч са насилен от съдбата и обстоятелствата компромис между мечта и реалност - както при всички хора. Това е основният замисъл на Фриш, това е ключът, с който Михалков подхожда към - няма да скрием - енергоемкото, трудоемко и вероятно финансовоемко зрелище, което е реализирал.

Успял ли е? Ако съдим по динамиката и каскадата от образи и предизвикателства - да.