или Протестът - начин на употреба

Без стройна организация и щаб, без предводители, без платени стотници и десетници, без списъци и автобуси с хора от селата варненци излязоха на многохиледен митинг. Невиждан досега.

10, 20 или 30 000 бяха хората по улиците днес? Никой не знае, а и няма значение - Варна почерня от недоволството на изнурените си жители! Това прекрасно. И както пишеше на любимия ми лозунг днес: "Бяхме мекотели, нека станем смели". 

Но без елементарна организация протестът няма да постигне нищо и скоро ще залинее. Какво имам предвид: ясна, точна и добре оповестeна информация на часа и мястото на следващата акция, добре формулирани, реални и достъпни до всички искания, един общ маршрут, известен на всички участници, а не обикаляне като "преяли коне", както написа някой във Фейсбук. Какво си мислим, че постигаме с това обикаляне? Нека щабът, инициативният комитет или "неформалните лидери" решат каква точно ще е формата на протеста: затваряне на пътни артерии? блокада на офисите на Енерго-про? или нещо оригинално и запомнящо се?

Пък току виж тогава сме разгадали мистерията има ли не водно оръдие варненската полиция и защо днес изведнъж жандармеристите се оказаха с противогази, преметнати под щитовете (на моста зелените платнени чанти ги нямаше, появиха се долу - на "Девня").

Липсата на изброения организационен минимум имаше лоши последици днес: първо, знайни и незнайни партийни "величия" пробваха да яхнат "зимата на варненското недоволство"; второ, платени провокатори успяха да разделят протеста на няколко части, да пръснат хората, да създадат истински хаос от 2-3 хиляди насам, 2-3 хиляди натам и така да намали силата и значението на случващото се.

"Професионално" протестиращите от своя страна се деляха на две: такива, които за малко са сменили униформата с цивилни дрехи и фотоапарат, и други, които усилено се опитваха да отклонят акцента от ЕРП-тата и високите сметки за ток, опитваха да размият целите на протеста и да ги вкарат в руслото на "всички са маскари". Спорадичните им скандирания в тази обобщаваща посока обаче не хванаха дикиш и хората не ги подеха.

Колкото до политиците - мнозина се присъединиха към протеста днес. Лидерът на БСП в града Борислав Гуцанов комай за първи път участваше в протестно шествие - не за друго, а защото досега митингите от такъв мащаб в България все бяха срещу управлението на партията, която той представлява в момента. Днес пред Общината около БСП-лидера имаше плътна група червени симпатизанти, които опитаха да скандират за оставки, но множеството не поде инициативата за политизиране на протеста.

Забелязан под знамената беше и лидерът на ГОРД Иван Славков, който наскоро излезе от следствения арест след 4-годишно пребиваване там. Не просто част от тълпата, а активен участник беше Костадин Костадинов, доскоро зам.-председател на ВМРО. Гигантското знаме на някогашните воеводи предвождаше протеста и през седмицата, a лидерът им се появи и днес. Дори настоя знамето да бъде обърнато с червения цвят нагоре в знак на непримиримост и готовност за борба. Иначе той се оказа в лъча, отцепил се, за да намине край офисите на Енерго-Про на ул. "Девня" и Областна управа. Един файтон зелени активисти търсеха ту мегафона, ту камерите, за да използват събраното множество и да му споделят екоидеите си. Калина Павлова дори свърза вербално маршрута на шествието с войната, която води за Алея Първа.

Слуховете за предизвестеното появяване на Волен Сидеров се оказаха силно преувеличени. Но съветниците от "Атака" в местния парламент отново бяха на линия.

Та така: Бяхме мекотели, нека станем смели, а колкото до партиите - те са на изчезване.