Защо сините във Варна поискаха оставката на общинския председател на СДС

В щаба на Синята коалиция на последните избори имаше една колона. Някога разположеният на първия етаж на стара градска коопрация офис е бил обикновен апартамент, та при реконструкцията на стаите останала носеща колона. Тя някак тъпо сечеше помещението, в което се провеждаха пресконференциите по време на кампанията. Тъпо, но както се оказа, адски полезно. Защото зад нея криеха неудобните. По-точно един неудобен.

Представете си картинка: бивш премиер-лидер на партия, до него уважаван професор, после лидер на друга партия, депутат, втори депутат, а някъде в ъгъла, скрит зад колоната от камерите и фотообективите, седи местният представител на една от политическите сили в коалицията. Човекът, който така и не си мръдна пръста по време на цялата кампания (както и при всяка от предишните в коалиция). Човекът, заради когото цяла една районна организация напусна партията (и коалицията) в разгара на предизборната борба. Човекът, който стана причина 27, посочени за кандидат-съветници сини активисти, в последния момент да изтеглят документите си и да оголят листата в знак на протест срещу безпринципните решения на "лидера" си. Човекът, когото всички чакаха да изпълни обещанието си и да подаде оставка още преди 2 години. Човекът, чието отстраняване поискаха веднага след вота.

Всичко това - с колоната и дребните интриги, можеше и да е част от постсоциалистическия роден фолклор и да е смешно, ако не беше тъжно. Тъжно, защото уби за хиляди варненци синята мечта, унищожи идеята за синята крепост на България, хвърли в коша спомена за опашките на зазоряване за топъл брой на вестник "Демокрация", за многохилядните митинги и блокадите, за надеждата.

Как стана така, че позволихме на един семпъл човек, на един ресторантски управител да унищожи СДС-Варна? От многолюдна партия да го превърне във един вагон хора, фалшиво раздути до не по-малко срамните 700 членове?

Дори началото на кариерата на Цанко Цветанов в СДС е съмнително и намирисва: той е председател на районната организация в "Аспарухово" без никога да е живял там. После - през 2007-ма става общински председател. Но често бърка коя точно е партията, на която служи: СДС или ДПС.

Ето един репортаж от отчетно-изборна конференция на СДС-Варна под председателството на Цветанов, публикуван от vlastta.com. "Няма гости - не са поканени. Няма поканени медии да отразят събитието. То се провежда „почти нелегално”, както казва присъствал на събранието стар член на СДС.
Ето и още коментари на присъствали в залата, пожелали анонимност: „Нямаше кворум. Просто излъгаха.”
„Конференцията не е уставна, има жалба в контролния съвет.”
„Изкарвани са стари членове и са вписвани нови.”
„От цялата зала, познавах само няколко човека”

За събитието се изказва и бившият кмет на Варна Христо Кирчев:
„За съжаление се връщаме на профсъюзните събрания от 1985 г., към манталитета, който е от тоталитарно време. Оказа се, че 20г. сме си загубили времето в СДС. Хора се подменят, за да изберат някого. Никой не мисли какво ще стане със СДС. Събираме се за първи път от няколко години, за да претупаме един избор. Освен да им пожелая успех, друго не мога да кажа. Много исках да ги убедя поне на едно столче да се качат, за да видят малко по-напред, но… Зависими хора, които гласуват, както им се каже.”

Различавате ли познатите симптоми: подмяна на членове, записване на мъртви души за членове, пълно незачитане на устав и програма, тайно, на тъмно, задкулисно? Репортажът е от 2008-а година. Декорът, актьорите и нескопосаният речитатив са същите и днес. Само дето публиката е намаляла. А жаждата за власт - все по-неистова.