В коя банка са сметките на Енерго-про

Как са сметките ви за ток този месец? По-ниски? Приемливи? Нищожни? Някой върна ли ви парите, които смятате, че ви взимат неправомерно за януари? Или не ви спряха тока само защото обявихте "гражданско неподчинение" онзи ден на площада? 

Шансът да получа положителен отговор на който и да е от тези въпроси е минимален. Въпреки това протестиращите забравиха кое взриви вековното сякаш търпение на варненци, а от там и на цяла България. Нищо свръхестествено - джобът е най-силният мотиватор за гняв и въодушивление, а сметките за ток - основно перо в семейния бюджет на българина и особено на варненеца, заради много малкия процент на топлофицирани жилища в града.

Така ЕРП-тата се оказаха фитилът, взривил народното недоволство. Национализацията е крайна и немислима мярка, търсенето на реванш от чуждите дружества-собственици на енергоразпределението - химера, схемата на ценообразуване в енергетиката - сложна, виновните - размити назад във времето. Това направи лесна задачата на знайните и незнайни провокатори, които без проблем и с мерак обърнаха сравнително плахото столично недоволство срещу правителството и то си подаде оставката.След падането на властта в София, логично си отиде и кметът на Варна. Безконечният му мандат го превърна в символ на всички градски несгоди. 

В 2-те седмици на отбрана Кирил Йорданов използва доста добър трик: опита да насочи народното недоволство към ТИМ. Свика специална пресконференция за това какви сделки има групировката с Общината. Но услужливо премълча останалите: пътищарски фирми, доставчици на гориво, транспортни фирми, боклукчии. Нито един от "бенефициентите" на милиони от общинския бюджет не бе назован или дори бегло споменат. Защото да се воюва с ТИМ е хем модерно, хем удобно - дистанцирането от тях разделя мишената на две, размива гнева, разсейва недоволството. 

От тук нататък духът беше изпуснат от бутилката и всеки насочваше гнева на "улицата" накъдето му беше удобно: Гуцановите млади социалисти викаха за оставка и повсеместни нови избори, защитниците на кмета пък раздаваха вувувзели за заглушаване на виковете "анти", Марешки - пръв виновник за 4-я мандат на Йорданов, пък директно с бутонките пробва да яхне народната любов - вкара свои хора по комитетите, щедро раздаваше лозунги, дори направи жалък опит да размишлява над собствено ритуално самозапалване. 

Маскировката също мина всички граници: "мутри" се превърнаха в патриоти, заменяйки черните кожени якета с наметнати знамена и ланците с трикольорни шапки, фенове на "Спартак" се маскираха на "моряци", тъй като собствениците на двата отбора се оказаха на различни полюси в разиграващата се политическа драма, общински чиновници слагаха анцузи и надуваха тромбите.

Преди да стане ясно, че лечението с отклоняване на "червената точка" на прицела не помага срещу вувузелната зараза, и други се въползваха от него. От удобна мишена спешна нужда имаха и самите ЕРП-та, които с тревога разбраха, че след оставката на кмета, ще трябва отново да слагат фазерите на ул. "Девня", защото хората получиха февруарските сметки за ток.

Кой ако не ТИМ е виновен за високите сметки на ток? Процентите собственост на варненската групировка в Енерго-Про растат напрекъснато. Много бърза справка с достъпните в интернет официални източници показва, че чешкото дружество Енерго-про е собственик на 83,6% от варненското "Енерго-про Продажби" и на 94% от "Енерго-про Мрежи". Всички останали собственици имат под 5%, придобити на фондовата борса, и на практика никакво влияние при взимането на каквито и е решения за цената на тока, сроковете на плащане и февруарските сметки.

След като фалшивата градация на процентите, достигна размери, застрашаващи мажоритарния дял на истинските стопани на варненското Енергоразпределение се появи нова легенда: за това къде са сметките, по които гражданите плащат борчовете си към енергото. Лъжата се оказа с още по-къси крака, защото сметките са обявени на страницата на ЕРП-то и са в Булбанк.

Протестите бяха силни, когато хората шестваха със сметките си за ток в ръка, а някои дори описваха на гърба им в рими неволята си. Недоволните бяха сила, когато знаеха, че не искат дупки по улиците на града си. Гневът имаше смисъл, когато целите бяха конкретни и противникът ясно назован. Останалото мирише на енергопари, пръснати за плакати с еднакви калиграфски букви върху тях. Следват деца пред Двете кули щастливо скандиращи името на чуждите инвеститори.