След 27 дни протести Варна има: кмет в оставка; общински съветници, които стискат оставки в джобовете, но не ги слагат на масата; два лагера протестиращи, които искат почти еднакви неща, но всеки по своя си начин; един мъж, който изгоря в опит да промени нещо, и все повече кандидати да го употребят.

Енергията на недоволството не свършва, но идва и времето за мислене. И за слагане на мишкарници по въжетата, с които се опитваме да си вържем града и държавата на брега на нормалността. Защото когато корабът пристане, точно мишкарникът - малкото остро парче метал върху въжето,

спира плъховете да се качат на борда.

Поредното голямо изригване на недоволството и националният празник се сляха тази седмица. Най-показателно беше отсъствието на властта от честванията на Трети март – никой не се почувства достатъчно сигурен в народната любов, за да излезе на площада. Във Варна пък литургията за националния празник се оказа последното официално събитие на кмета, който вместо речите за празника, трябваше бързо да си приготви коментари за бъдещето след ритуалното измиване на ръцете от страна на ГЕРБ. След дни скатаване областната организация избра точно сутринта на Трети март, за да признае срамежливо, че "са направили грешка с издигането на Йорданов за четвърти мандат". Сутринта, когато стана ясно, че поисканите от кмета 70 хиляди може и да се съберат по улиците, тези, които направиха всичко възможно за четвъртия мандат на Йорданов, изведнъж разбраха, че вече не го харесват. Веднъж пуснато, кранчето нямаше връщане – Павел Димитров откри, че

Йорданов е кметът на ТИМ,

а шефът на предизборния щаб Цветанов го нарече "най-малкото зло", предпочетено, защото е „личен избор” на Бойко Борисов. Поради спецификата на изказа беше трудно да се разбере дали според Цветанов това е някаква индулгенция за избора или опит да качи шефа си на пързалката. Не уцели тона и бъдещата водачка на листата във Варна Лиляна Павлова, като посочи колко по-напред е Бургас, макар, според нея, отношението към двата града да било едно и също. Разликите се видяха на големия неделен протест –  като преброи дупките по пътя си, шествието на варненци се върна пред общината, за да вика "оставка" и да замеря с яйца плакатите на кмета. На кофата за боклук компания обаче му правеха и подгласниците от изборите. Това не спря претендента Марешки да си пробие път, за да агитира насред митинга в неделя и да впише виковете на протестиращите "мафия" в сметката на противниците си. Така в неделя белязаните с пунктир линии добиха плътност – водещите протестите

започнаха да обособяват "свои" територии,

най-нетърпеливите от големите играчи - да излизат на светло. А през това време в болницата самозапалилият се Пламен Горанов бавно е угасвал. Употребата му започна веднага. Кабинетът побърза "неприсъствено" да обяви ден на национален траур. Човешка дума на съболезнование обаче така и не чухме. Във Варна служители от общината дори се опитаха да разчистят първите цветя, оставени за Пламен там, където той се запали. На втория етаж пък се разиграваха последните действия от една 13-годишна пиеса, започнала с почти драматична изненада, за да завърши като фарс. Забавеното решение за оставка беше придружено с опити за въвличане на общинския съвет в процедурни спорове, трескави покани към избрани хора да го подкрепят и обещания за "страшни истини". Оттеглянето беше обявено едва след като Кирил Йорданов обвини протеста, че не е гласът на Варна и

нарече себе си и Пламен Горанов жертви

на един и същ сценарий. Чакащите край вече натрупаната грамада на недоволството ръкопляскаха на новината. Прогнозираната от някои радост я нямаше – заради витаещият спомен за Пламен и заради осъзнаването, че най-трудното започва сега. Първи се поддадоха на напрежението най-пренавитите играчи. Първо Веселин Марешки не издържа въпроса за липсата на честни политици и нарече любопитния Ивайло Василев "боклук" – нищо, че сам го беше поканил да се "състезават" на детектора на лъжата. После заснеха и Борислав Гуцанов да отнася от грамадата плакат, който не му харесва. А страшните истини на кмета се изляха в едно дълго и зле написано платено съобщение, което, ако вярваме на автора, е било оставено да зрее цели пет месеца, преди да се излее в патетично питане към Павел Димитров доколко обича сладолед и пуканки. И ако личните емоции могат да имат обяснения и извинения, то за кмет, който пет месеца знае, че в общината му се върши нещо лошо и нито взема мерки, нито вика прокурор, има

точни членове в Наказателния кодекс.

А външен министър, който разказва на Европа защо държавата му обявява траур, но бърка името на жертвата, вече е театър на абсурда. Част от пиесата са още кръвното на премиера в оставка, на когото все пак му остава време да разпредели извънредно неколкостотин милиона лева от бюджета и да даде на "Химимпорт" 160 декара до летището в София на цена по „договаряне”. Междувременно Върховният административен съд постанови, че МВР ни е взело парите за нови документи напълно незаконно, а Световният икономически форум ни нареди според качеството на пътищата на 129-о място от 144 държави. Дори Буркина Фасо и Непал са преди нас. Но пък след близо месец активно недоволство изведнъж бяха открити начини как сметката ни за ток да добие адекватен на доходите ни вид. След обещаното сваляне на цените от 5 март се заговори и за намаляване на изкупните цени на "Марица" 1 и 3, на добавките за тока от топлофикациите и заводските централи и да свиване на така наречените  "невъзстановяеми разходи", които въщност са някаква местна екстравагантност. Въпреки палиативните мерки пред общината във Варна расте грамада – за Пламен, за недоволните, за всички излъгани. Камъни идват вече и от други градове. А най-обнадеждаващото е, че от два дни камъните се трупат и там, откъдето трябваше изобщо да се започне – пред дома на съдебната власт.