И БСП би отбой за оставките

Незабавното разпускане на общинския съвет във Варна, каквото искат част от обявилите се за лидери на протестите в морската столица, няма как да се случи, обяснява днес вестник “Труд”.

В закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), както и в изборното законодателство няма предвидена процедура за предсрочни избори за общински съвет, която да може да се случи в близко бъдеще. За напрежението около казуса с разпускането на местния парламент отговорност в известна степен носят и политическите партии в града. Почти всички декларираха, че са готови да напуснат, но признаха, че не знаят как това може да се уреди по закон.

Според говорителя на Общинската избирателна комисия (ОИК) Кристиян Богоев разпускането на ОбС може да стане само ако изборът му бъде признат за незаконен, което обаче е изключено. Другият вариант е, ако ОбС не заседава повече от 3 месеца. “Напускането на съветници е индивидуален акт. Когато един напуска, на негово място трябва да влезе следващият в листата. Впоследствие той трябва да се откаже и т.н.”, разясни Богоев. Така ОбС ще продължи да функционира, докато броят на съветниците не падне под 26 души. “А не е сигурно, че всеки следващ ще се откаже от мястото си в съвета”, обясни Богоев.

След като ОИК прекрати правомощията на подалия оставка кмет Кирил Йорданов, общинският съвет избира кой да го замества до провеждане на частичните избори. Това означава, че 3-месечният срок за нефункциониране на ОбС ще започне да тече от този момент. Спорно е дали процедурата по индивидуалните откази на съветници ще е по-бърза, защото и там има срокове за обжалване, които трябва да се чакат.
Групата от протестиращи около Кънчо Бонев не знае как може да се излезе от тази ситуация, но продължава да настоява за разпускане на съвета. Друга част от протестиращите с говорител Ивайло Василев, е на мнение, че ОбС трябва да продължи работа, но под граждански контрол. “Искаме положението във Варна да се подобри, но няма как това да се случи при неработещ минимум 6 месеца ОбС”, каза Василев.

Според закона за местното самоуправление много от решенията се вземат от общинската администрация и общинския съвет. Докато администрацията може да работи без титулярен кмет (в момента Варна се ръководи от зам.-кмета Христо Бозов), няма кой да взема решенията, вменени на ОбС. А огромната част от тях засягат всекидневния бит на варненци - помощи за социално слаби, молби за жилища, карти за градски транспорт и т.н.

Освен това решенията по европроектите също стават със санкцията на ОбС. Става въпрос за стотици милиони евро, договорени за интегриран градски транспорт, пречиствателните станции “Варна” и “Златни Пясъци”, които са с конкретни срокове. Ако се провалят, Варна ще трябва да връща пари, които със сигурност я обричат на фалит.

Междувременно отбой за оставките би и лидерът на БСП във Варна Борислав Гуцанов, който беше най-големият радетел на идеята за напускане на местния парламент. Пред Дарик радио той заяви, че "левицата ще продължи да настоява за разпускането на Общинския съвет във Варна, но съветниците засега няма да хвърлят оставки. „Ако БСП излезе от местния парламент, това означава да няма никаква опозиция. Това нормално ли е?”, попита „червеният” лидер.

Най-рано в четвъртък ОИК ще обяви решението си прекратяване на мандата на кмета Кирил Йорданов. Тогава изтича 7-дневният срок за обжалване, след като още миналата седмица избирателната комисия е изпратила официално уведомление на Йорданов за това, че неговата оставка е била депозирана от председателя на Общинския съвет. След като решението е взето ОИК има 7 дни да го предаде на ЦИК, след това ЦИК - в същи 7-дневен срок, уведомява президента, че трябва да насрочи нова дата за предсрочни кметски избори във Варна. Според юристите на ЦИК посочената дата трябва да е най-малко 50 дни след изявлението на президента. Една от спряганите дати е 30 юни, която позволява двете кампании - за парламент и за нов кмет, да се провеждат отделно и независимо една от друга.