Ако махленските обиди могат да се подминат като обичайната реакция на вече заминал си кмет, други три въпроса още чакат да бъдат зададени

В седмицата на Благовещение и варненци ни споходи блага вест - живеем си в приказка. Приказка, пълна с „нови градски улици и булеварди, десетки разширени кръстовища, съвременни светофарни уредби” , която, освен всичко друго, е съвсем истинска и различна от онзи-град-на-юг-който-не-бива-да-се-споменава. Последните писмовни пристъпи на бившия кмет Йорданов станаха

откровено обидни не само към варненци

/които може и да си го заслужаваме, след като 14 години така и не намерихме алтернатива/, но и към партията, която най-дълго го припознава като свой, и към бургазлии. Всъщност, варненската приказка е сравнима само с онези, писани по времето, когато братя Грим са били голобради търсачи на приключения и в историите им ендът изобщо не е бил хепи, ами тъкмо напротив, за да си вадят по-лесно поука слушащите. И ако БСП си замълча след присмеха на кмета /си/, че 23 години не е печелила избори във Варна, а бургаският кмет прати джентълменски отговор, същността на който се свежда до констатацията „всеки прави, каквото може”, то варненци не реагираха. Нито на обвиненията, че не разбират колко по-качествени и хубави са варненските улични дупки от гладкия бургаски асфалт, нито на обвинението, че са оставили съдбата на града да 

се решава от „сутеньори и наркотрафиканти”.

И ако махленските обиди могат да се подминат като обичайната реакция на вече заминал си кмет, други три въпроса още чакат да бъдат зададени: кой и с какви пари плаща епистоларните изблици на един бивш кмет, който не би трябвало да има достъп до общинската хазна; кога този бивш кмет ще бъде извикан да обясни на подходящото място собственоръчно написаните си признания, че под носа му и със знанието му в общината са правени „истински злини”, злоупотреби и далавери, а той не е реагирал, защото не му било в правомощията да се занимава с общинските фирми; кой и как се кани да излъже на изборите и да открадне гласа на варненци „както беше подменен и вотът им от 2011”. Отговорите на тези въпроси си заслужават

още малко викане под прозорците

на общината и съда, след като започналите преди месец и половина протести и без друго изгубиха икономическата си основа. Активност по темата обаче не се забелязва нито сред оредяващите редици на протеста, нито – по-лошо – в прокуратурата, за която подобни изречения би трябвало да са достатъчен повод за самосезиране. Засега обаче магистратите подминават мълчаливо както грамадата пред стълбите си, така и писмените предизвикателства на бившия кмет. Протестът пък продължава да се свива и да обраства с все по-явни политически страсти. Листите за подписи на една или друга партийна кауза изместиха исканията за справедливост, населението на палатковия лагер започна да се бори за офис-удобства, като не се посвени да си дръпне жица от уличното осветление. Вероятно затова все повече недоволни

предпочетоха да съберат боклука

в градината или да засадят дръвчета в събота и неделя, вместо да настояват за оставка на целия общински съвет.  А и точно сега е времето активните граждани да наложат /и да приложат/ новите правила за повече прозрачност. Между другото – от началото на работната седмица Общината започна публикуването на всички договори на предприятие "Инвестиционна политика". Четенето им вероятно не е толкова забавно, колкото викането на площада, но когато се прави внимателно, ефектът може да е далеч по-сериозен и в полза на града. Иначе Варна вече официално има временен кмет, 35 от съветниците си направиха труда да участват в гласуването за Христо Бозов, който беше избран въпреки оперетъчните опити на три неполитически организации да спрат

политическия край на Кирил Йорданов.

Там, откъдето започна всичко преди месец и половина, все още няма промени. След обещаните за първа пролет резултати от проверките в ЕРП-тата, засега има започнала втора проверка – на Комисията за защита на конкуренцията, в офисите на ЧЕЗ, Енерго Про и ЕВН, както и в две енергийни НПО-та, за да се открият доказателства за картел, който да пречи на смяната на доставчик. Макар че повече за проверка са данните за портове в електромерите, през които машинката можела да бъде накарана

да умножава сметката по 3.14

и то така, че да не остават никакви следи и доказателства. Ако ви звучи като теория на конспирацията, прочетете пак откровенията на новата регулаторна шефка Евгения Харитонова. Тя обясни как платила 18 /осемнайсет/ лева за ток през декември, защото десет дни я нямало, а и се била уредила със стар електромер, защото новите били прекалено чувствителни – в смисъл със стария шефката на регулатора прецаква държавата, защото той не хващал кога й работи телевизорът. Въпросите – технически, законови, морални, след подобно откровение могат да са безброй, но всъщност се свеждат до основното – нe свършиха ли вече калинките във властта?  Все пак, ако вярваме на заместник премиера Екатерина Захариева, „нещата в страната се успокояват”. Рецептата й за оправяне на енергетиката е либерализация, защото „на първо време докато се наместят цените,

понякога тя води до поскъпване,

но в дългосрочен план по принцип тя води до по-ниски цени.” Което „по принцип” не е лошо и вероятно тези, които са по-издържливи, ще го доживеят „в по-дългосрочен план”. За останалите остава утешението, че дамата е за малко, а тези, които ще я наследят, може би ще помнят по-добре защо мандатът им започна по-рано.  Иначе ГЕРБ се опитаха да капитализират даже и калинките – според бившия министър Делян Добрев те поне си ги ловили и си ги сменяли. „Това е правителството с най-много сменени министри и зам-министри”, похвали се Добрев, очевидно без да отчита общественото мнение, което отдавна

вижда цялата власт на точки.

За следващото люпило Добрев обяви, че то няма да обещава и ще казва как ще свърши нещо, а не само какво ще свърши. И нямало да лъже, защото така бил настоявал партийният шеф – „членовете на ГЕРБ да не изкажат нито една лъжа в предизборната си програма”. Не че сме се съмнявали, но друго е, когато лично шефът потвърди, че досега са ни лъгали. Вероятно заради ветото, наложено на кандидат-депутатите, се наложи избрани социолози да поемат нещата в свои ръце и да размахат проучвания на "американци и французи", според които ГЕРБ изведнъж се оказа с 14 процента пред всички останали. Но пък ако не помните, същите избрани социолози преди време твърдяха, че Варна 

няма да има друг кмет освен Добрин Митев...

Все пак, не може да се отрече на ГЕРБ, че усърдно работи за изборите – веднага наказа бившите депутатки, които се регистрираха на борсата, дори пожертваха пореден министър – Мирослав Найденов, като внезапно откриха образуваното през 2009-та дело за подкуп и натиск върху проверяващи. През седмицата се сдобихме и с опит за български Уотъргейт, след като Станишев занесе на главния прокурор дълъг списък с подслушвани хора във властта и бизнеса. Вътрешният министър доста показателно обеща да се оттегли от политиката, ако се докаже „личното” му участие, без да спомене и дума за министерската отговорност по принцип. Темата беше набързо превърната във фарс с преследването на мистериозните коли-подслушвачи, така че Уотъргейт, поне този път, вероятно няма да видим. Промени обаче се задават другаде, както показва

нервността на банкера на властта.

Цветан Василев обвини президента Плевнелиев, че обслужва чужди бизнес интереси. Човекът, през чиято банка минават около 80 процента от финансите само в енергетиката, очевидно е първият, който ще разбере кога новите олигарси ще сменят старите. Обществото няма механизъм за участие в тази смяна. Както показва варненският опит обаче, има обаче механизми за контрол. Въвеждането им беше извоювано на улицата. Единственото условие да заработят е обществото да си даде труда и да ги приложи.