Предизборната машина набира скорост... като сбъднато китайско проклятие

Светът се чуди връщат ли призраците от 11-ти септември, в Брюксел се мъчат да си спомнят кой какво си е говорил с българския еврокомисар, който се оказа един от многото подслушвани /не/известно от кого. В България разследват за подкуп шефа на звеното за борба с организираната престъпност. Предизборната машина набира скорост, във Варна като част от нея едни хора, които искат България да е на гражданите, надупчиха градския площад, за да си укрепят шатрата. Изобщо седмицата беше интересна – като сбъднато китайско проклятие. И ако срещу световния тероризъм не можем да направим кой знае какво,

за останалото имаме още малко време

Тия дни във Варна отново се появиха ентусиастите, които организират безплатни обиколки пеш из варненския център. Ако решат да разнообразят спомените на туристите си, от Free Varna Tour могат да предложат серия необичайни градски забележителности. Една от големите атракции е загубена – булевард „Владислав” ще ги посрещне прясно асфалтиран. За следващото лято обаче не е толкова сигурно, защото старият асфалт на места беше остърган така пестеливо, че останаха неравности и новият продължава да образува локвички... Може обаче да бъде сключен договор с „палачите” пред общината, които издигнаха бесилка и рязаха глави като част от протеста срещу съветниците. За туристите това може да се окаже неочаквана атракция, докато варненци предпочетоха в деня на „екзекуциите” да разменят танто за кукуригу на
новия пазар за бедни в Морската градина
Някои побързаха да обяват протеста за мъртъв. Всъщност десетките хора, дошли, за да открият нещо приемливо в купчините вещи и дрехи, са много по-истинското продължение на протеста, започнал от нежеланието и главно от невъзможността да плащаме цената на нормални битови придобивки като тока. „Танто за кукуригу” продължава, а ако организаторите му измислят по-подходящо място, освен полза за гражданите, може да предоставя и екзотика на туристите. Загубен като туристическа атракция е бивакът пред общинската сграда. Или здравият разум или лошото време надделяха и найлоните, дюшеците и бурканите бяха изнесени. Гражданското недоволство под формата на подписи ще може да се излива и след разчистването, но само в една палатка. А като жест на гражданско съзнание палаткаджиите
можеха да почистят и по-добре след себе си
Още прояви на недоволство имаше през седмицата – съюзът на превозвачите напомни, че варненската инфраструктура не се е променила към по-добро. Спрягането на гражданското общество продължи и на този протест, един от солидните аргумент беше бетоновоз, блокирал кръстовището, въпреки забраната за участие на тежка техника. Пак през седмицата част от българските протестиращи се опитаха да опънат палатка в Брюксел без предупреждение – там обаче ги прибраха още преди да успеят да завършат фразата „граждански права”. Може би нещо такова трябваше да се случи и екипа, който в желанието си да подсигури предизборната шатра на "България на гражданите",
надупчи плочките на централния варненски площад,
за да не стане „по-голям проблем". Гледано от едната страна – това сигурно е хиляда и първата счупена плочка там. От другата – май не е особено гражданско да се лансираш като алтернатива на тези, които са натрошили първите хиляда, пробивайки нова дупка. И пак гледано от едната страна – по-добре е да се подсигуриш срещу варненския вятър, за да не си контузиш електората. От друга обаче – във Варна винаги е ветровито. Не само на площада. Дупката в златните варненски плочки май е най-сериозният гаф в кампанията дотук. За първи път видяхме и мащабно анти-посрещане на кандидати – кампанията на ГЕРБ започна с опит за нахлуване в залата. Управлявата доскоро партия започна похода към нов мандат във Варна от сградата на операта – в бутиков състав на публиката и с много поетични опити в речта на водачката на листата Лиляна Павлова, която обеща, че „няма да позволим вълните от морето да се пренесат по уличните платна”. Всъщност, ако съдим по вида на варненските улици,
морето е минало през тях няколко пъти
Емпиричните съмнения на варненци за това бяха потвърдени, в национален мащаб, тази седмица от проверката в регионалното министерство, където, казана накратко, експертите са открили, че пътищата у нас са лоши, а магистралите , рекламирани от ГЕРБ – малко и „минирани” заради дъмпингово ниските цени на строителство, които се очаква да бъдат компенсирани от още много похарчени пари за ремонт. Скептици /а може би реалисти/ твърдят, че същото ни чака във Варна с булевард „Владислав”. Ваденето на скелети от министерските гардероби продължи с признанието на Роман Василев, министър за развитие на електронното правителство – при него се появили документи за похарчени почти 100 милиона леза за последните шест години, за да има електронно правителство. Самото електронно правителство обаче
не го откриваме нито министърът, нито ние.
Затова пък варненската здравна каса се отчете със свой принос към плахите опити за виртуално запознаване на пациентите с медицинските им досиета. Оказа се, че с пълномощно можеш да продадеш имот, да закриеш банкова сметка, но не и да получиш код за достъп до медицинските си данни. Кодът се давал само лично. За което вероятно трябва да благодарим най-вече на законотворците си, защото ако един напълно неподвижен варненец, поне теоретично, може да бъде закаран до касата, за да си вземе кода, какво да правят всички онези, които не само ходят трудно, но и живеят някъде на края на областта? Здравната каса обаче засега поне е встрани от вълната уволнения. Само за последните дни икономическият министър уволни 23-ма началници, сред които и шефът на АЕЦ „Козлодуй”, а бургаската митница остава без ръководство заради съмнения, че играе в полза на „Лукойл“. Черешката на тортата е досъдебното производство срещу Станимир Флоров, който трябва да ръководи борбата с организираната престъпност, но го разследват за
подкуп в особено големи размери
Засега не е ясно дали ставащото е внезапна еманципация на служебния премиер, който пое властта с обещанието, че няма да прави ревизия на ГЕРБ-управлението или вътрешно разчистване на сметки преди очакваното ново поемане на властта. Но поне дава достатъчно основания за размисъл преди 12-ти май, както и за онези номера в бюлетината, които трябва да се избягват особено внимателно. Във Варна е тихо по всички национално горещи фронтове, а полицията вече има работа по сигнали за предизборна търговия. Алъш-веришът на дребно обаче още не е набрал скорост. Официалните предизборни обещания обаче валят. Сергей Станишев се опита да ни подкупи с идеята, че ще имаме възможността да изберем бъдещия премиер. Ласкателно. Само че премиера го избират депутатите, а варненци /би трябвало да/ избират свой представител, който да е наясно с интересите им. Малко встрани от общото настроение се движат от коалиция ДСБ-БДФ. Радан Кънев в прав текст заяви, че не политиците ще извадят страната от кризата, „има български граждани - активни, работоспособни, които са готови да извадят страната от кризата”. По тези ширини обаче
обещанията тип „кръв, пот и сълзи”
не предизвикват усещането, че от хората все пак зависи нещо. Макар че след толкова фалирали фабрики за илюзии, настъпани по няколко пъти политически мотики и държавност, изтикана до ръба на чалгата, е време за малко прагматизъм. И тази седмица не мина без послание на бившия кмет – този път с обвинения как "анонимна комисия" скрила гласовете на "милион и половина българи” и откраднала третата победа на Варна в класацията за най-добър град. Всъщност резултатите са на няколко клика разстояние из мрежата, а бившият кмет не трябва да пропуска вероятността мечтаните от него милион и половина фенове да са си наместили бъбреците по варненските улици, да са уцелили лятна квартира, в която водата е лукс заради постоянните аварии или да са се повозили на някой музеен автобус и просто да са ревизирали милите си детски спомени от „морската столица”. Също в стил
„Драги ми Смехурко...”
тази седмица се изяви Борислав Стефанов – шеф на агенцията, която трябваше да рекламира България по медии като Си Ен Ен, Блумбърг и Си Ен Би Си, но успя да пусне реклама на някаква нова държава с променени граници. Кампания от такъв мащаб не е правена поне четвърт век, цената й е 4 милиона лева, според Стефанов крайният резултат е съгласуван "с над сто човека, между които икономисти, финансисти и пиари”, дори студентите в "Харвард" били във възторг, а неблагодарните българи "се чудят за какво да се хванат". Иначе казано – какво толкова, че сме отрязали Пиринска Македония... Макар че в момента който в Европа се интересува от България, най-вероятно свързва държавата с поредния изтекъл и в чужбина скандал – с подслушването. Покрай него бившият вътрешен министър изведнъж си спомни, че има презумпция за невинност и поиска да видим първо резултатите от проверката, после да го обвиняваме. Разбрахме също, че екс-министърът се притеснявал най-много от това, дали не са подслушвали и шефа му Борисов.
Той си знае защо
Шефът му пък, вместо да повтори казаното преди време – че е полезно и правилно да се „слуша”, се втурна да „гарантира” за вицето си. Той си знае защо. От Брюксел първо съпартийците на Станишев надигнаха глас за действията на правителство при подслушването и „за неговия цялостен респект към демократичните ценности". След включването на еврокомисаря Кристалина Георгиева в списъка с подслушваните евронедеволството едва ли ще остане само в групата на социалистите. А отговорът на тази атака беше разтърсващ – бившият премиер заяви „Станишев не може да ми вземе това – 15 години децата ми искат автографи”. Същото важи за О Джей Симпсън, Джъстин Бийбър, Чичолина и Азис. Бихте ли искали някой от тях да е вашият народен представител?