Между 60 и 70 кораба ловуват рапани в български териториално води

Траленето за рапани ще се осъществява само в определени зони. Това стана ясно на среща във Варна между изпълнителния директор на ИАРА, д-р Драгомир Господинов и представители на браншови асоциации и сдружения.

От Института по рибни ресурси предлагат да се обособят 5 зони, съобразени с Натура 2000.  Три от тях са по Северното Черноморие – пред нос Галата, Балчик и Бяла. Тези "прозорци" ще започват след петата миля от брега. В зоните по Южното Черноморие – Маслен нос и Несебър, траленето ще може да става след третата миля. Причината е, че на юг участъците стават дълбоки преди петата миля. Тепърва обаче вариантите ще бъдат обсъждани, обясни д-р Елица Петрова от Института по рибни ресурси. В определянето на зоните ще могат да се включат и самите рибари.

Досегашният дънен трал, които уврежда морските организми, се заменя от бимтрал - съоръжение, състоящото се от метална тръбна рамка с ширина не по-голяма от 7,5 м и височина най-много до половин метър, долни плъзгачи и мрежа. В момента разрешените за ловуване с бимтрал зони се базират на изследвания за запасите от рапани в морето от 2005 година. В средата на май започва изготвянето на нова оценка, а резултатите ще са готови в края на лятото, обясни специалистът. Според последните проучвания, рапаните започват да стават все по-дребни. Темата за количествата черна мида и рапани по родното Черноморие предизвикаха разпалена дискусия по време на срещата.

Едно сериозно изследване отнема около пет години, освен това е и много скъпо, коментира началникът в регионалния център "Рибарство и контрол" за Североизточна България, Георги Михайлов.

По думи на д-р Драгомир Господинов, контролът на корабите за рапаноулов ще се осъществява като на плавателните съдова задължително ще се монтират проследяващи устройства. Информацията ще се следи от Центъра за наблюдение на риболовните кораби във Варна. Рибарите ще могат да работят само с маркирани бим-тралове. Тези съоръжения са по-леки и не позволяват да се унищожават организмите по морското дъно. При всяко влизане в морето, корабите трябва съобщават на Центъра, а курсовете могат да бъдат само за рапан, не може да се осъществява и улов на риба. Ако плавателните съдове навлязат във водите извън определените зони пък, санкцията е отнемане на разрешението за стопански риболов. Тези правила не засягат водолазите, осъществяващи рапаноулов, разясни Господинов.

Между 60 и 70 кораба ловуват рапани в български териториално води. Свързаните с този бизнес са над 2000 юридически лица. Едва за около 15% това е основен източник на доходи.