Кандидатурата на Орешарски за министър-председател е все едно ГЕРБ да привика Дянков отново, за да го номинира

Пред БСП има само две възможности – да спечели или да загуби тези избори. Среден вариант няма.

Сергей Станишев обаче с цялото си поведение ни подготвя за някакво средно положение, в което ще се озове левицата на 12 май. Хем спечелили, хем загубили. Във властта, ама не съвсем... С ляв премиер, но с десни убеждения. С ДПС, може би, едва ли не....

И с основна цел – да си отмъстят на основния враг ГЕРБ. На принципа „да им причиним това, което те ни причиниха”.

Станишев изгради цялата си предизборна стратегия върху ЦецOFFгейт.
Може в собствените му очи това да изглежда много героично, но всъщност издава безпомощност.

Получава едно анонимно писмо, носи го в прокуратурата и се подпира на него като патерица. Посланието е – изберете нас, защото другите са по-маскари. Твърде старомодно...

Големият минус на тази кампания е, че отново й бяха поставени пагони и дискусията се завъртя около полицейщината, ченгетата, кетчърите, слухтенето и мръсните игри в политиката. БСП търси тази тема, защото сигурно си мислят, че там е слабото място на техния противник. Но къде е тяхното силно място? Дори и да го има, то остана в сянка. От всяко посещение из страната лидерът на БСП бълва нови обвинения към Цветанов, Флоров и компания.

Липсва разговор за нормалните, човешки неща. Ангажиментите се свеждат до няколко голи цифри, записани в програма, която най-вероятно избирателите няма да прочетат, а социалистите няма да изпълнят.

И да обещае социално разбиране, Станишев няма да бъде чут, защото през своя управленски мандат той показа социално неразбиране.

В момента най-силното лице на левицата не е партиен кадър. Което е парадокс. Още повече, че Пламен Орешарски остана в съзнанието на хората с репликата „хайде да разваляме седенката”. Учителите му искаха пари за заплати, а той протакаше и накрая им се подигра.

Защо днес в БСП решиха, че точно Орешарски ще ги хване за косите и ще ги измъкне от блатото. Той няма морален инструмент за това. Това е все едно ако ГЕРБ загубят и трябва да си връщат авторитета, да привикат Дянков след време и да го номинират за премиер.

Орешарски се възприема от хората като „куклата на Станишев”. За разлика от онези, направените, с които веселят хората, защото са облекли куклите на своите врагове със затворнически костюми, Орешарски е облечен в скъп костюм и натъжава хората.

Всички знаят, че той с лекота ще развали седянката още в нощта на 12 май и ще си прави каквото си иска. Излъчването е такова.

Защо няма среден вариант за левицата?

Защото тези избори са въпрос на морален, а не на политически избор.

Дори да се правят коалиции за бъдещо управление, те ще бъдат конструирани на морален принцип, а не по схеми като 8:5:3 или нещо подобно.

Тези, които ще отидат до урните на 12 май, ще направят морален избор между ГЕРБ и БСП. И това ще има дългосрочни последици за съответните формации.

Големият въпрос е – може ли Станишев да спечели моралната битка? Има ли ресурс за това? И дали с това протяжно председателстване на БСП след провала на правителството на Тройната коалиция той не вкара в капан цялата партия. С оставането си на партийния връх на всяка цена Станишев обезличи столетницата и й джироса проблемите на собственото си семейство, за което дори имаше парламентарна комисия, за да разследва евентуално прибиране на пари в джоба. Нито Станишев, нито Моника успяха да излязат чисти от този морален казус.

В момента изборът е сведен до избор между личности – Борисов или Станишев. За ГЕРБ това е обяснимо – там Бойко Борисов има пълна собственост върху интелектуалните и други права на формацията си. Той я носи на гърба си от създаването до днес. Но при Станишев не е така. Той винаги е бил върху гърба на партията си и е взел много от нея. А с последните апаратни хватки успя да й сложи юзда, да изхвърли от „багажа” неудобните само за него и да покани отново приятелския си кръг в листите.

Ако Борисов не се оцапа покрай Цветанов до 12 май, а напротив – даде знаци, че се разграничава от него, Станишев ще загуби много. Защото авторитетите им са като скачени съдове.

Пред лидера на ГЕРБ все още има възможност за силни ходове по шахматната дъска. Най-силният, разбира се, е отстраняване на Цветанов, но и „посичането” на Искра Фидосова може да свърши работа.

Ако главният прокурор вкара няколко бивши министри в затвора и получи пълната подкрепа на Борисов за това, защото са се държали арогантно и надменно, това е голям бонус.

Борисов държи скрити козове в ръкава си, докато Станишев вече използва всички – той отстрани Руменовците, които застрашават лидерската му позиция, преся „старите лица” и си остави само угодните, дори номинира премиер. Какво повече може да направи той като морален ангажимент?

Към тази неравностойна ситуация може само да се добави, че Станишев така и не стана народен човек. Той си остана онзи, с лъснатите обувки, който се гнуси от миризмата на народа.

Как тогава ще спечели така формулираната битка?

И ако не я спечели – как ще поеме отговорността за това?

Средно положение няма да има, защото хората, които излязоха по улиците, казаха, че искат точни ангажименти и ясни позиции от политиците.

Ако Станишев не вкара 121 депутати, трябва да си тръгне незабавно. И това трябва да е ясно отсега.

Той няма да има право да влиза в коалиционни пазарлъци с малка парламентарна група, защото при нови избори (евентуално есента) оставането му на лидерския пост може да се окаже фатално за левицата.

Ето един възможен морален ангажимент, макар и много закъснял.

Ако пък спечели моралната битка до 12 май, халал да му е.