Седмицата: Успоредни накъсо

Без цензура

27-04-2013, 10:22

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

Тази седмица стигнахме дъното на заешката дупка и открихме, че в нея успоредните прави на държава и мафия се пресичат, без да се вълнуват от математическите и юридическите обяснения за невъзможност. Късите съединения с подслушванията само потвърдиха черния виц за мафията, която се сдобила с държава.

Във Варна ключовата дума е „ремонт”,

като не е много ясно дали застъпалите се по време улични ремонти ще закърпят достатъчно спомените ни, преди да дойде ред да „ремонтираме” администрацията.

Тази седмица Варна събра най-добрите бармани на национален конкурс. Професионалистите в забъркването на смеси, които да ни отвличат от реалността, дадоха рецепта, приложима не само при алкохолните тайнства – крайният резултат трябва да не е просто добре изглеждаща смес, която обаче причинява главоболие. За жалост, от управлението няма как

да си поръчаме по едно с повече здрав разум,

с пестеливо добавени емоции, без ГМО-обещания, и да го употребяваме колкото можем да носим, без да се изложим. Едно изследване на чужда организация тази седмица ни причини загуба на ориентация. Според международната консултантска организация Funders and Founders Варна е сред най-изгодните места в света, където начинаещи предприемачи да започнат бизнес със свои пари. Критериите са ниски цени, добър интернет, прилична инфраструктура, дългосрочни визи. От списъка обаче става ясно, че

Варна е сравнявана с Казабланка, Бангалор

и Скопие, така че съветите вероятно са за хора, на които вече им скучно в Лондон и Ню Йорк. Жалко, че пропадна заявеното желание на общинска чиновничка да се командирова и да рекламира Варна в Дубай – изследването можеше да й свърши работа. Екзотичната дестинация от която едва ли ще потекат туристи, и споменатото желание за придружител-преводач /?/ обаче нямаха шанс в седмицата, в която общинският пресцентър съобщи, че за да продължи да работи общината, съветниците трябва да отменят мораториума си и да разрешат на кмета

да продава общински имоти

След кратко разплитане на информационните потоци се уточни, че не съветниците са налагали вето, а кметът е обещал на протестиращите граждани да няма сделки с градското имущество. Спорът остави на втори план по-тревожното в изявлението – досега са събрани само 18 на сто от планираните приходи. Разбира се, в момент на политически сметки подобна информация просто може да е предупреждение – към някои колебаещи се кандидат-кметове, че постът не е чак толкова привлекателен, и към варненци – да нямаме особени очаквания, за

да се радваме повече на малките придобивки

Без особени коментари през седмицата общинската администрация остана без заместник кмет по юридическите въпроси, като и Антон Жожев не посочи мотиви за напускането си. Не беше особено афиширано назначаването на бившия полицейски шеф на вътрешния антикорупционен отдел във Варна Цолчовски в общинското предприятие "Инвестиционна политика". Според шефа му – заради инвестицинните му познания, не заради предишната му професия. Общинската новина на седмицата обаче беше кметският приемен ден – просто се случи

за пръв път от поне шест години

В края на седмицата беше припомнено и едно позабравено упражнение – изнасяне при сигнал за бомба. Минувачите се шегуваха, че така администрацията се бори с кметската заповед да работи в петък следобед, учениците от Руското училище съжаляваха за проваления си концерт, осуетен беше и първият опит за обсъждане как да помогнем на капитан Светлозар Собаджиев, държан в панамски затвор. Най-близо до истината обаче изглежда версията, свързана с едно кратко съобщение – че организаторите на

подписката за местен референдум

за Морската градина и крайбрежната зона смятат да внесат искането си тъкмо в петък около пет. Тази седмица станаха ясни някои обезщетения, които Община Варна дължи на собственици на потрошени в дупки и шахти коли. Най-сериозната сума за плащане е 8 554 лева - заради щетите, понесени от непоправим оптимист, решил, че може да кара Бентли по варненските улици. А тази година вече има жертви – заради дупка на пътя за село Езерово загинаха две жени.

Промяна все пак предстои

Още в понеделник – много преди обещания девети май, ще бъде отворен „Владислав Варненчик”. Бързането вероятно има нещо общо с изборите, но много повече – с ужасните тапи заради затварянето и на част от „Сливница”. Суматохата обаче е определено от полза за администрацията, защото между другото мина обяснението, че ремонтът на „Владислав” ще спре 800 метра преди крайната си цел – входната табела. Обяснението – петте държавни милиона не са стигнали. Макар че според някои сметки дори километър магистрала излиза по-евтино.

Държавата обаче сега не връща сметките,

както направи два пъти бившата строителна министърка Лиляна Павлова с общинските изчисления за „Трети март”. Предизборният кипеж вече води и до мирис на загоряло, когато пи-арите изкипят манджата. Идеята за експериментален „акваториален устройствен план”, лансирана от Лиляна Павлова мина без особени забележки от бранша. Макар че тъкмо предизборната среща беше мястото за простичкия въпрос защо вместо Варна в европейския списък

Лом и Тутракан станаха стратегическите пристанища

Големият скандал на седмицата, който очевидно ще се точи като колумбийски сериал, започна с това, че премиерът подмина въпросите за подслушването и дори предупреди „политиците да си мерят приказките, защото след 12 май ще дойдат да си говорят с мен”. После обаче отхвърленият Мирослав Найденов включи на автоматична, поиска охрана и започна да обвинява Цветанов във всички полицейски грехове. Разбира се, ако беше уважен в някоя листа, Найденов

едва ли щеше да се поддаде на съвестта си

и да сподели това, което е знаел далеч не от вчера. Цветанов на свой ред с присъщия му /естествен или не чак толкова/ наивитет, прехвърли пожара нагоре с репликата „всичко, което съм правел, съм го съгласувал с лидера”. Лидерът за пореден път застана на амбразурата заради вицето си, защото... Цветанов като средновековна бабичка се заклел пред него в живота на децата си. За останалото от спойката им можем само да се досещаме. На финала на бурния ден само градският прокурор на София Николай Кокинов обяви, че ще подаде оставка, от служебният премиер чухме обтекаемо искане за „бърза реакция”, а президентът дори не коментира. Само обясни как

при срещи си оставял телефона на секретарката,

защото „просто бил учтив човек”. Всички – изненаданите, възмутените, невярващите, неприемащите – някак удобно забравиха как на 6 януари 2011-та Борисов заяви: „не виждам нищо лошо да се подслушват министри, вицепремиери и шефове на агенции”. И някак не забелязват безумието на следната реплика на главния отговорен – „СРС-та не са дело на служители на МВР, а на паралелно действаща структура”. От което следват няколко възможности –

някой е откраднал огромното количество пари

за подслушване и правителството не е подслушвало никого; някой е откраднал парите и е финансирал паралелната структура, като е ползвал информацията в полза на властта; някой е откраднал парите и е финансирал паралелната структура, без някой в управлението да разбере. Като вероятно е възможен и повече от един верен отговор. Докато висшите полицаи си играеха на развален телефон, отвлечената дъщеря на Брендо беше оставена в района на осветеното и оборудвано с камери Шесто РПУ в София от сив фолксваген “Голф”. Колата така и не се намери. Дни преди гласуването никой

не успя да изчисти „мъртвите души”

от изборните списъци или да улесни гласуването на българите в чужбина. Но външното ни министерство някак успя да пусне в мрежата секретните лични данни на целия български контингент в Афганистан. Чаканите за първа пролет резултати от проверката на ЕРП-тата сега ни ги обещават за деня на победата, като шефката на ДКЕВР твърди, че е „реалист”, затова поскъпване на тока ще е „незначително”. Анализаторите на пазара ни обещават великденски цени с 15 процента над сегашните. През седмицата с много ентусиазъм бяхме призовани отново и "Да изчистим България за един ден". А дали, ако си чистим постоянно – и градинките, и държавата, няма да ни по-добре през цялата година?