Остава ден за медитация, смях, сълзи и размисъл – по избор, преди да решим кой ще определя националните правила през следващите четири години

Любовна окупация планират група ентусиасти в деня за предизборен размисъл във Варна. И терапия чрез смях – добър начин и за подготовка да се разделим с миналото, ако вярваме на политическия класик Маркс. Изборите в неделя са шанс да оставим зад гърба си голяма част от дразнителите си, стига

да се възползваме и от офертата за мислене.

Засега е сигурно едно – няма да имаме толкова много активни помагачи при мисленето в последния момент. Застъпниците на изборите във Варна и областта ще са по-малко от две хиляди – заради липса на пари, заради нараснало доверие или в очакване на местния вот, който почти в последния момент беше официално насрочен за 30 юни. И без друго във Варна и през последната седмица преди парламентарните избори много повече вълнения бяха свързани с общинските дела. Една кметска кандидатура вече се появи – първият временен кмет Христо Бозов обяви, че очаква политическа подкрепа, макар и решен да участва като независим. Част от протестиралите в началото на година варненци вече го подкрепиха – и в кметските му амбиции, и със своя жалба срещу начина на свалянето му. Вторият временен кмет - Димитър Николов,

не успя да изненада с първите си изявления –

и той смята, че администрацията има нужда от намаляване, преструктуриране и кадрови промени „по високите етажи”. По-вероятно е обаче да успее само в отмяната на наскоро въведеното ново работно време, което трябваше да улесни гражданите със същото работно време като общинската администрация. И.д. кметът има идея и за назначаването на заместник по юридическите въпроси. Предвид периодичните информации за загубени от общината дела поради забавяне, неявяване или непредставени документи, това може да се окаже добра инвестиция, а и доста кабинети на заместник кметове се освободиха в общината. Не и този на Богдан Караденчев обаче, въпреки че доскоро името му беше най-отгоре в списъка с искани оставки заради забавяне на инвестиционните проекти на общината. Тази седмица окончателно стана ясно, че

единствен козел отпущения

за затлачените европроекти ще бъде бившият началник на ресорната дирекция Петър Радушев. Заради подранилото лято и постоянния обществен натиск тази седмица за пореден път имаше нови заповеди за спиране на движението на коли в Морската градина. Между останалите обещания за контрол, въвеждане на екополиция и зелени патрули, обаче пак се промъкна обещанието „ще търсим варианти за паркиране в Морската градина“. На общинска сесия предстои да бъде пратена и друга реанимирана идея – да се върнат правомощията на районните архитекти. Разбира се – с уговорки за правата и контрола, които нямало да позволят корупция. Няма да е лошо обаче преди гласуването съветниците пак да прочетат какви ограничения и контрол предвиждаха разпоредбите преди отмяната на тези правомощия. А ако са забравили как районните архитекти ги загубиха – да се разходят до

празното място, където беше Картофената къща,

която никакви органичения и контролни органи не можаха да спасят от булдозера. Размисълът по тези варненски теми обаче предстои. Преди това остава ден за медитация, смях, сълзи и размисъл – по избор, преди да решим кой ще определя националните правила през следващите четири години. Ще трябва да направим избора си под знака на две големи уши, за които участниците в подслушваческия скандал твърдят, че „никой не го интересува”, затова и са ходили в прокуратурата да си поговорят, а не да ги разпитат. Като съпътстваща програма до последния възможен момент текоха сигнали за корупция и подкупи срещу шефове на парламентарни групи, финансови и строителни министри. Те на свой ред отвръщаха със заплахи за нова „Виденова зима”. Отричанията не успяха да впечатлят Еврокомисията  по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и скоро се очаква обсъждане на темата, официално формулирана като

"Незаконни практики в България и репресии

срещу политици, журналисти и бизнесмени". Вероятно последното, което наклони везните на комисията, беше обвинението, че европейските социалисти от ПЕС са взели рушвет, за да си изберат български председател. В деня за медитация, смях, сълзи и размисъл – по избор, можем, разбира се, да пропуснем шума покрай ушите. Можем обаче и да изчистим само онова от него, което ни пречи да различим истинските дразнители и ги оставим в миналото си.