Аптекарският бос дойде, употреби и захвърли "Смърфовете", които показаха, че дори футболната електорална любов не може да се купи

Веселин Марешки се появи на "Лаута" преди по-малко от година. Футболът му беше ясен почти толкова, колкото молекулярнта биология - на Зума. Изпъна се с фланелка на Локо и показа чек за един милион лева, с който се опитваше да извади очите на всички. Обеща инвестиции и се зарече да спаси "черно-белите". Всъщност, "спасението на пловдивското Локо" беше опит за спасение на личността Веселин Марешки в политиката. Очевидно аптекарят беше дочул, че футболът е идеалният инструмент за печелене на електорат и съответно на избори. И варненецът реши, че може да си купи едни фенове, които да му осигурят комфорт на парламентарните избори. Затова съвсем първосигнално нахлу с гръм и трясък на "Лаута" в края на миналото лято, удари по масата с чека и взе акъла на ултрасите. Които пък взеха, че му повярваха на сладките приказки. В Локото поживяха 8-9 месеца в приказката, поусвоиха едни пари, които бизнесменът-политик беше заделил за купуване на политическо влияние, а на изборите в неделя се оказа, че Марешки я е свършил една... никаква. Затова и побърза официално да духне от клуба. Да изчезне яко дим, защото се оказа, че тази работа във футбола май не е като онази в политиката.

Експериментът на Веселин Марешки с Локомотив (Пд) даде отговори на много въпроси, свързани с желанието на бизнесмена да се намести удобно в президентското кресло на Спартак (Вн). Клубът от морската ни столица отдавна е сред големите мераци на аптекаря. От години той му се кълне в любов и флиртува с една-единствена очевидно користна цел - да се възползва от него. Тези намерения на Марешки се проявиха съвсем ясно в последните 8-9 месеца, в които той използваше Локомотив (Пд). Същата съдба чакаше и би чакала Спартак (Вн), ако в клуба се бяха "хванали" на апетитната му въдица с щедрите обещания и го бяха допуснали да се разпорежда. Веселин Марешки няма скрупули и притеснения. Той идва, употребява и изчезва, ако не получи това, за което е дошъл. Затова е толкова мразен във Варна. Затова в морската ни столица никой вече не се "връзва" на популистките му обещания и изхвърляния. Затова Марешки никога няма да има нито Спартак, нито управленския пост в града, който му е фиксидея. Аптекарят е най-обикновен консуматор, правещ опити да си купи електорална любов с всички средства и по всички начини. Очевидно и чрез футбола не става. Явно е, че неговият електорат "по съвест" наброява около 2000 човека, които са крайно недостатъчни да му осигурят мечтания пост в управлението на Варна. Експериментът с Локомотив (Пд) пък доказа, че дори футболната електорална любов с пари е невъзможно да се купи. Или поне за Веселин Марешки е невъзможно.

От всички обещания, които даде на Локомотив (Пд) в края на миналото лято, аптекарят удържа само едно - да спаси клуба. Направи го завчера, когато обяви официално оттеглянето си. Сега "черно-бялата" част от Пловдив има повод да почерпи. "Смърфовете" нямаха нужда от наглостта на самовлюбения Веселин Марешки. Какво гледахме през последните месеци на "Лаута"? "Ще построя "Бесика", ако ми изпишете името на нея", "Ще издържам отбора, ако гласувате за мен", "Локо е едно досадно задължение за мен"... Извиването на ръце обаче не доведе до резултат. Вече е ясно, че бляновете за вицепремиерски пост и кметско кресло във Варна не минават през футболната любов. Кой нормален човек ще гласува за "Либерален алианс"? "Ние сме единствената алтернатива за българите на вота", заяви Веселин Марешки. Сериозно ли? А после? "Ще управлявам добре България, ако я прекръстите на Марешкария и ми издигнете паметник на Мусала". Хайде стига! Нито държавата, нито Локо (Пд), нито футбола ни имат нужда от подобни индивиди!