Следизборните страсти бързо бяха затиснати от местни неразбории

Тия дни най-много бяха призивите „да уважаваме избора на хората”. Вече има и някои обосновани предположения кои са хората. Размисълът беше добре натоварен с манипулации, изборната неделя мина успиващо спокойно, а дните след нея – като в пътуващ цирк, който го е закъсал с парите и директорът с викове „касация” се опитва да скрие

истината за празната каса.

В „столицата на протеста” това, което излезе от урните, продължава да няма обяснение извън тежката форма на стокхолмски синдром по варненски. А и следизборните страсти бързо бяха затиснати от местни неразбории. Още в суматохата на следизборните тълкувания на парламентарни резултати стана ясно, че във Варна 16 партии имам амбиции за кметския вот, а регистрацията на коалициите дори не е завършила. Някои формации се активизират на кметския фронт във Варна след три мандата отсъствие от подобни надпревари. Което изобщо

не е гаранция за богат избор на 30 юни

или пък за промяна след него. За кратко най-обсъжданата тема беше поредния завой в мнението на кандидата Марешки, който след единия парламентарен процент забрави идеите си за независима кандидатура и заложи на партийната регистрация, като пръв обяви, че отива на избори. А  вероятно все още има и хора, които смятат, че желанието му е искрено, а не просто удобен за всички участници фон за спектакъла „добър кандидат – лош кандидат”. После обаче, докато държавата се тресеше като къщичка, построена от 350 хиляди бюлетини, варненският Административен съд

рязко отвлече вниманието,

като  отмени решението, с което общинските съветници по спешност, но без аргументи свалиха Христо Бозов и обявиха Димитър Николов за временен кмет. Липсата на тълкувание роди поне пет версии дали имаме кмет и дали изобщо ще са възможни нови местни избори. Под чертата остават административният хаос, документите, които се трупаха в очакване на подпис, и проблемите, които ГЕРБ създаде в бързането си

да затисне кметския стол в преходния период.

Само че потърпевшите от хаоса са чакащите варненци и /въпреки доказателствата от парламентарния вот/ дори те не биха могли да са толкова късопаметни за поразиите, които им причиняват партийните боричкания. А те далеч не са свършили, макар че една от версиите за бързата рокада беше нуждата да има подходящ човек на поста за деня на парламентарния вот. Сега и новата седмица може да започне с „тука има – тука няма” в очакване на други съдебни заседания. Конфигурацията обаче е рязко промена, след като върнатият на поста Христо Бозов като първо действие

уволни другия временен кмет

и – далеч по-важно – секретаря на общината Михаил Куликов, с което още схеми се заплетоха и объркаха допълнително в очакване на 30 юни. Макар че, разбира се, ако половината варненци решат, че плажът или лозето са им по-важни, половината от останалите заложат на познатото зло, а при останалите който трябва плати където трябва, и Джулай морнинг ще посрещнем с озадачение от вота. Ако се върнем назад в седмицата, денят за парламентарен размисъл беше като фокусираща леща на твърде интересното ни битие. Стана ясно, че строителите на нова България

не ги спират нито размисъл, нито ценности –

дойде сигнал за изливане на бетон в наистина уникалния исторически резерват Яйлата. През същия ден ГДБОП самоотвержено защити авторските права на най-големия чалга производител у нас. Не че някой оспорва равенството на всички пред закона, но дали нямаше и по-спешни задачи? Оказа се, че е имало – бомба под колата на червения кандидат-депутат Димитър Капитанов и нападател в къщата на Иван Костов. А после започна

сапунката „Костинброд” –

огласена с краен патос чрез телевизионния неофит на антибойковизма - Бареков, който стигна дотам да обяви, че сам-самичък е свалил диктатурата. И ако кресливостта на ренегатите е напълно обяснимо явление, мрачното мълчание на ЦИК, президента и служебния кабинет бяха доста притеснители. Това мълчание се забрави бързо, когато вече е ясно, че не точно намерените костинбродски бюлетини са били лостът, с който някой се е канел да обърне изборите. В деня за размисъл обаче беше доста красноречиво тяхното общо съмнение, че при така посочените виновници

димът може и да не е без огън.

След размисъла и изборите всичко си дойде на мястото – институциите уж забраниха строежа в Яйлата – до следващия опит да се построи хотел с разрешение за нов покрив на хижа. Интелектуално защитената /не само от ГДБОП/ чалга продължава да процъфтява, а предизборните скандали бързо бяха изтикани от следизборните. Започна се още в нощта на истината – във Варна малка групичка зае паркинга пред Спортна зала, за да посреща колите с изборните книжа и да  демонстрира, че не винаги е наясно с процедурите, но

винаги може да вика силно.

Те обаче бяха кротки в сравнение със софийските недоволни, които не само пробиха кордона около пресцентъра в НДК, но и превзеха микрофоните в залата – ситуация, до която не се стигало и в най-бурните години на българската преддемокрация. Не че имаше много други желаещи в пресцентъра – също за пръв път победителите в изборите се нацупиха и отказаха да говорят, преди да видят окончателните резултати. Дали се възстановяваха от победата или чакаха нещо „вързано”? Между другото, след големи състезания спортистите ги глобяват, ако не се явят на пресконференцията си. Вероятно защото при тях този,

който дава парите, се нарича спонсор,

а не избирател, и има далеч по-ефективни механизми да спре парите на най-капризните си звезди. Във Варна след изборите първото внушение беше, че нещо се е объркало – столицата на протестите даде един от най-високите резултати за ГЕРБ. В столицата на протестите обаче основният опонент на ГЕРБ – БСП, прекара предизборния период /а и не само него/ в състояние на партийно раздвоение, а от един Радан Кънев се очакваше да размърда

варненските наслоения в дясното, трупани с години.

Затова и приносът на Варна към патовата ситуация в бъдещия парламент е такава, каквато е – 7-5-2-1 в полза на лидера, който мразеше да идва „на село”. А останалата част от градското битие си продължи по обичайния начин. Още вечерта след изборите запалиха колата на председателя на Движение Нашият град Владимир Тонев. Статистиката отчете поредните депресиращи данни – работещите по договор във Варна намаляват, средната заплата в „морската столица” е с 15 лева по-малка от средната за страната и градът вече е

на пето място по размер на заплатата.

Традиционните абитуриентски ексцесии започнаха с побой над ученик направо пред входа на Руското училище. Хубав пример дадоха в Математическата гимназия, като си изпратиха випуска с българско хоро на двора. Абитуриентите им обаче може и да не излязат на шествието за 24 май, защото общината пак не успя да реши проблемите със сградата, разделена между математиците и основното училище „Захари Стоянов”. А в отговора от Община Варна по казуса внимателно четящите извадиха озадачаващи обяснения, че „за имота няма изготвен и влязъл в сила ПУП”. Ако не помните – сградата, за която се говори, е от 1978-ма и работи

не като склад за парцали, а като училище.

И ако съветници и администрация вече години наред не намират воля да решат казуса със сградата, то други идеи се придвижват по етажите доста по-бързо. Като поредното искане за скромен заем от 80 хиляди лева, с които да се направят разни неща за проекта за е-община. Неща не като нови услуги, а като пресконференция, рекламни материали и одит на проекта. Един бърз преглед на жалбите и медийните публикации вероятно може да спести голяма част от одита /какво липва/ и да насочи силите към важното /защо още липсва/. А

ако е-община най-сетне заработи

като такава, медиите ще го отразят и без пресконференция. Да не говорим за гражданите, които няма да чакат някой да им рекламира удобствата на електронното обслужване, за да започнат да ги ползват – без „елате утре” и без допълнителни смазочни материали по веригата. Еднозначно добрата новина на седмицата е потвърждението, че световното ветроходно събитие "Тол Шипс" отново ще гостува на Варна, като за пръв път регатата ще е само в Черно море и, отново за пръв път, заедно ще плават петте най-големи руски ветрохода. Далеч

не всичко е романтика в морето,

напомниха и тази седмица авторите на „нечетливото” искане за държавна подкрепа за капитан Светлозар Собаджиев. След отчетливата девалвация на понятията „гражданска” и „инициатива” през последните месеци, групата прави опити за реабилитация с предложението за Държавен фонд за българи в чужбина, които не могат да защитават правата си. Дали това ще е по-четливо за кабинета? Този фон е част от обяснението, че половината град си спести ходенето до урните в неделя. А над 55 хиляди от тези, които си направиха труда,

остават без свой представител,

защото изборът им е бил извън парламентарната четворка. И докато избирателите намаляват, кандидатите във варненския избирателен район са се удвоили спрямо предния вот. ГЕРБ се опитаха да им дадат и още един шанс, след като дългият размисъл на победителите роди идеята изборите да бъдат касирани и повторени заради разбитата печатница за бюлетини, или както беше посочено  – заради говоренето за нея в деня за размисъл. След бомбата с касирането фактът, че възрастен мъж с амбиции да е световен политик, отново се държи като в трета група и настоява играта да се повтаря, докато той спечели, вече дори не се коментира като проблем или диагноза. Желанието за касиране обаче освен юридическата неграмотност на Борисов, постави още един въпрос –

може ли народът да уволни депутатите си,

без да се налага да ги гони с  камъни. Казусът много напомня този с варненския общински съвет. И също като съветниците, стана ясно, депутатите не могат да бъдат уволнени вкупом. Което е нещо като да не можеш да уволниш работници, които не справят, освен ако не си фалираш фирмата. Макар че тогава се появява неприятният и далеч по-логичен въпрос защо изобщо си ги назначил. Докато подобни прагматични мисли обаче биват заглушавани от патриотарски и политикански лозунги, картината ще е такава – в парламента са представени една трета от българите,

останалите две трети искат нещо друго,

но мнозина от тях не смятат за необходимо да поработят сериозно за него. Затова в този парламент имаме партия–победител, която се държи като опозиция, опозиция, която вече реди кабинет, и четири пъти повече партии, които ще получават издръжка от нас, без дори да са в парламента. Патовата ситуация се свежда до сметката 120 на 120 депутати и пазарлъците вече пълнят медиите и със сигурност няма да напълнят хазната. И ако всичко започна с набодена на копие сметка за ток, искане за ред и очаквания за икономическо съживяване, сега са ни останали само сметките. И те определено няма да намаляват. Варна има шанс за поправителен. Ако не – на първи юли ще посрещнем слънцето с резултат 00.