Ако не можем – да се поучим от животните.

Повечето от нас винаги се затрогват от животни, които живеят в хармония. Любителите на домашни животни най-често наблюдават разумността на животните, когато гледат куче и котка у дома, пише Az-jenata. Напук на всички митове, поговорки и филми, относно омразата между кучетата и котките, ако са си свикнали да живеят заедно нямат никакъв проблем – дори идеално се допълват и се карат много по-малко, отколкото една семейна двойка. 
Едно женско животно, дори да е най-големият хищник, което вижда изоставени бебета, никога няма да ги изяде или нарани.

По-непонятно е как откровени хищници не изяждат представители на животинския свят, които в хранителната верига им служат обикновено за закуска. Но явно взаимопомощта, любовта и добротата при животните надхвърля меркантилното човешко мислене. И въпреки милионите изследвания, които са правили хората, безкрайно многото наблюдения над животните, експерименти и прочее – наистина си остава загадка – поведението на животните.

И още повече ни жегва – възможно ли е те да са по-морални от хората? След едно кратко преглеждане на кой да е вестник – отговорът е само един – напълно възможно е.

Нали именно с хуманността си ние се гордеем толкова много. Всъщност именно тя все повече изпада от приоритетите ни. Постоянно наблюдаваме как високоразвити общества „оставят“ хората да умират от всевъзможни видове насилствена смърт.

Навсякъде се тръби, че учени се борят да открият лечение на всякакви ужасни болести, а когато открият лечение се оказва, че все нещо пречи, за да може да се излекуват хората и да се предотвратят болестите. Може би всъщност и самите учени се борят за по-големи бюджети и за повече професионален престиж и слава, а не толкова човечеството да живее в здраве и щастие. Ако е имало някога някакъв забранен плод, който човекът е опитал, а животните не – само това ще да е било – гнилата ябълка на егоцентризма. От там идват всички човешки проблеми и човешки грехове.

Хората определено убиват за удоволствие, за животните се твърди, че е само в два случая – при самозащита или от глад.

Ако можехме да не сме толкова егоцентрични и да поставяме себе си в центъра на Вселената, ако можехме да живеем наистина с това, което ни е необходимо, а не да трупаме и трупаме за черни дни, за весели дни и за следващите няколко живота, щяхме да живеем много по-добре. В смисъл, че щяхме да бъдем много по-щастливи. Ще кажете обаче, че на един човек му трябва много повече, за да е щастлив. Вероятно! А може би котката, която се е сгушила на прозореца или змията, която се припича на слънце е изпитала това състояние много повече пъти от хората.

Всеки има своя теория, но не ни пречи да бъдем малко повече като животните... те може и да са по-първосигнални, но поне са по-предвидими и нелицемерни. Ако те изядат, най-вероятно си си го заслужил или поне някой от твоя вид ги е провокирал да те набележат като враг.