Преходът ни приключи, след като властта доброволно и официално предаде националната сигурност в ръцете точно на олигархичната мафия

Делян Пеевски оглави ДАНС. За всеки, чел поне веднъж седмично новини през последните двайсетина години, изречението изглежда като всички болезнени сексуални практики, приложени наведнъж, а изчерпва и отговорите на въпросите

какво се случва с прехода и накъде отиваме

Преходът ни приключи, след като властта доброволно и официално предаде националната сигурност в ръцете точно на олигархичната мафия. А носителят на мандата Станишев, сложил вече отрязаната си глава на подноса заедно с предложението за Пеевски, мрънка нещо, че „трудните ситуации изискват нестандартни решения”. Всъщност трудните ситуации в политиката обикновено изискват оставки, /освен в Япония, където често прилагат най-искрената форма на самокритика - самоубийството/, а нестандартните решения не означават политически садо-мазо прояви. Питанките в ситуацията са две –

с какво точно и къде точно е стиснал Пеевски

правилните хора, и, ако на повърхността нещата са такива, какво ли е отдолу. Протестите вече показаха накъде сме тръгнали, като за Варна има и допълнителен ефект, който направо обезсмисля кметския вот. Иначе седмицата започна заедно с варненското лято – с познатите от театъра лица по улиците и с музикалните афиши, с неокосените градинки и новите мазила срещу ухапано от комар, с първия спасен удавник. И с прогнози за българската есен. След един предизборен период, твърде тих откъм синдикални изяви, от Варна лидерът на КНСБ поиска необлагаем минимум още от първи юли. Според Пламен Димитров правителството обещава в правилната посока, но в недостатъчно количество, затова синдикатът посочи вариант за финансиране – повече събрани данъци, акцизи и осигуровки. Рецептата всъщност не е тайна, само начинът за събирането им все още не е открит, поне у нас. Според КНСБ

цената на социалния мир е около 100 милиона

лева – ако правителството не успее да осигури мерки за поне толкова пари, ни чака бурна есен. Освен ако обновеният ДАНС не се разработи – или да събира данъците, или да гази протестите. Протести имаше и тази седмица. През почивните дни участниците в обявения национален протест срещу кабинета Орешарски /които викаха предимно срещу Сидеров/, бяха почти толкова, колкото и турските студенти от Техническия университет, които подкрепиха „Таксим”. В петък Пеевски обаче успя да изкара без много време за огранизация над хиляда. От тази седмица ще е правилно да запомним и едно име – Тодор Иванов, пенсионираният вече началник на варненското МВР. Именно той беше шеф на полицията, когато варненските протести бяха източник на снимки със свалени щитове и цветя, вместо с разбити глави и витрини.

С новото „гестапо” и с новият шеф

на националната сигурност можем само да гадаем какво ще бъде преценявано като заплаха и какви ще са противодействията. За полицейското варненско лято засега не можем да кажем особено добри думи – битовите кражби зачестиха, джебчийките по автобусите и по центъра са повече от кърлежите в градинките, а магистралките ги прибират по една-две на вечер, докато на „Владислав” само на една „работно” място труженичките от една станаха три за десетина дни. Множат се и новите пътища из Морската градина – последният засега е бетонна алея над Метеостанцията, която улесни живеещите там – без разрешение и малко преди да се приеме новият подробен устройствен план на градината. В суматохата около смяната на всички власти обаче и бетонът в градината, и скандалите по линия 13, и косенето, и пръскането

продължават да се лутат по общинските етажи

като сигнали, на които все се търси кой поне да им отговори. Варненските министри в новата власт бяха по-активни. Като отговорна за образованието, професор Клисарова започна от Варна срещите си с учители и директори, за да разбере какво се случва в българските училища. Като сериозна цел образователният министър обяви подготовката на повече педагози, които да сменят излизащите в пенсия. Според Анелия Клисарова проблемът може да се реши с увеличен държавен прием. Всъщност на „входа” винаги има достатъчно педагози, проблемът е да бъдат вкарани в класните стаи, след като си получат дипломите, и да останат там след първия сблъсък със системата. Резултатите й провериха тази седмица във Варна и инициаторите на кампанията „Бъди грамотен”.

Грамотни се оказаха между 10 и 15 процента

от тези, които се пробваха на тестовете. Който е виждал учебници, от които невръстните българчета усвояват тайните на тая „реч омайна, сладка”, едва ли е изненадан. Та ако новият образователен министър иска да върне достойнството на българското училище, вероятно трябва да започне с фундаменталния въпрос докога ще се радваме да получаваме на изхода тамагочита, които могат да рецитират академични определения, но не могат да си напишат автобиография за работа. Данаил Папазов пък изненада варненци с обръщение, в което мотивира избора си в полза на министерството и обещава подкрепа за важни варненски проекти. За един от тях – ремонтът на „Владислав”, тази седмица получихме официално признание, че дава фира – от общината съобщиха, че наистина има осем места, където се образуват локви, но нито една от тях не била такава, че да предполага ремонт.

Инфраструктурата беше ключова и за кандидатите

за кмет тази седмица – стои начело на всички предизборни програми, което сигурно радва съответните избиратели. За по-дълго помнещите обаче няма нищо радостно, защото все същата инфраструктура е била предмет на все същите обещания в поне две предишни кметски кампании. От „Атака” продължиха да залагат на конкретните жестове – след Сидеров, и кандидат-кметът Александър Йовчев дари повечето пари за кампанията си на храма „Свети Прокопий Варненски". И обеща общинско предприятие, което да се грижи за инфраструктурата. Иван Портних от ГЕРБ започна с детските градини, като новата идея е общината да наема незаети търговски площи и да прави детски заведения от тях. 

Кандидатът на ГЕРБ е и единственият засега, който оповести имотното си състояние.

ГЕРБ получи подкрепата на пет десни партии и на част от гражданските структури. Както и, внезапно и изненадващо – на Орешарски и Станишев, които извадиха точно Пеевски от тестето с „външни експерти”. Много по-напред в грижата на гражданското общество е подкрепеният от левицата доцент Бозов – той вече лансира идеята си за

Граждански консултативен съвет,

който ще работи с кмета, ще наблюдава обществените поръчки и дори ще излъчи свой заместник кмет. Все по-отчетливите прилики на кампанията на независимия кандидат с тези на изгонения Кирил Йорданов обаче започнаха да се набиват в очи. А след бомбата „Пеевски” пи-арите ще трябва да си намерят магьосник, за да извадят кандидата си от кратера, в който го бутнаха подкрепящите го от БСП. Най-много коментари предизвика независимият Чавдар Трифонов с идеята си да премести цялата варненска администрация в затвора. Не е това, което си помислихте обаче. Целта е на мястото на затвора да се построи административен център, който да разтовари града от движение. Всъщност, това просто ще премести задръстванията. А доколкото идеята предполага, че чиновниците ще са

вместо, а не заедно със затворниците,

липсва частта с това къде отиват лишените от свобода, защото принципната идея да се премести затвора другаде е горе-долу на възрастта на кандидат-кмета, обаче финансиране така и не се намери. И докато деветимата, тръгнали към кметския стол са все по-активни, партиите с право на участие в изборните комисии тази седмица дори не се явиха на консултациите за определяне на състава им, което е прецедент. Далеч повече реакции предизвика един национален мораториум – върху събарянето на незаконни къщи - единствено жилище на собствениците. Според червения депутат Димчо Михалевски подобно узаконяване щяло да накара ромите да си плащат сметките – „сега крадат ток, защото енергото не може да присъединява незаконни постройки”. А някои си мислехме, че

вярата в Дядо Коледа изчезвала с възрастта...

От тази седмица имаме и ясен знак, че изнасянето на документи от текущо разследване, намесата на политици в хода на дело, лобирането за постове чрез търговия с информация и останалите съставки на Банкягейт, не са престъпление. Така поне реши Софийската градска прокуратура. Виновен е само „неизвестният извършител”, записал нарушаването на половината Наказателен кодекс. След Делян Пеевски обаче дори скандалът и рееакцията на прокуратурата не излеждат достатъчно нагли. Големият световен еквивалент – разкритията на Едуард Сноудън за поредната мрежа за следене на ЦРУ, не може да ни утеши с баналното „навсякъде е така”. Можем обаче да запомним нещо, казано от Сноудън – най-големият му страх е, че

„нищо няма да се промени".

У нас, след като блъсна Пеевски в лицето на обществото, новият кабинет вероятно очаква и това да мине и да се забрави. От обществото обаче зависи дали ще преглътне и Пеевски, или все пак да настоява нещо да се промени.

*Bondage and Discipline, Sadism and Masochism