През седмицата Варна имаше сериозен повод за гордост - Първа езикова гимназия влезе в националния Топ 10 според резултатите от матурите

Тази седмица една група варненци предложиха градинка за осиновяване. Обединените варненци за Варна, които се събраха покрай зимните протести, посрещнаха лятното недоволство, като изчистиха градинката на "Мусала". Осигуриха й необходимите екстри – до безплатния интернет, и обявиха, че й

търсят осиновители,

защото нямат особено доверие на фирмите, които във Варна би трябвало да ни осигуряват градинки, в които може да се сяда без страх от тетанус, змии и кърлежи. През седмицата и цялата ни държава се озова в същото положение като варненските градинки – управлението предизвиква погнуса, тези, които трябва да осигуряват нормалната среда за живеене, са в режим на постоянно извиняване (който не им пречи да правят още от същите грешки), а хората, които искат да я почистят, изпитват съмнения, че хората от поддръжката пак ще оцапат метеното. Осиновяването си има добрите страни, стига "метачите" да не забравят: всички, които ползват - и градинката, и държавата, трябва

да пазят и да чистят всеки ден.

През седмицата Варна имаше сериозен повод за гордост - Първа езикова гимназия влезе в националния Топ 10 според резултатите от матурите, а седем от пълните отличници се оказаха нейни възпитаници. Имаше и повод за срам – след дългите спорове около общата сграда родителите на бъдещи първокласници, подали документи в "Захари Стоянов", стигнаха и до образователния министър. Те искат място за първолаците си, след като в регионалния инспекторат и в общинския съвет не успяха

да решат не толкова сложния казус

с няколко допълнителни помещения. Макар че на Анелия Клисарова точно тази седмица едва ли е останало време за конкретни казуси, след като министерството настъпи оставената в наследство мотика с промените в програмата по литература. Замяната на автори и произведения доведе до буря от недоволство и искания за нови оставки, макар че много по-недоволни трябваше да бъдат всички от друг пасаж в доклада: "учениците изпитват затруднения при анализ на текст и писмено излагане на становище с аргументи". Изпадането на Ботев и Вапцаров и заменките на произведения бяха спрени, а министърът обеща и уволнения. Чие задължение е обаче децата

да се научат да обичат четенето?

И защо за яростно недоволстващите от промените изпадането на една творба от задължителния училищен списък автоматично означава, че "децата никога няма да я прочетат"? И ако децата наистина "изпитват затруднения при анализ на текст", дали няма да подминат еднакво равнодушно и "Тютюн", и "Осъдени души"? И обратно – ако наистина могат да откриват какво стои зад думите, като "изучат" едно стихотворение на Ботев, дали няма да се зачетат и в останалите? Може би точно тази седмица бяха по-важни не тези отговори, а отклоняването на част от сумарното недоволство, но ако наистина искаме да си почистим града и държавата, тези въпроси са от най-важните. Сега все още има хора, които на обвинението, че са "интернет-лумпени" могат веднага да върнат литературна провокация:

"лумпенче да се наричам втора радост е за мене".

Те не са чакали някой да ги задължи да четат, бъдете сигурни. И техните деца едва ли четат само по задължение. А от отговорите на горните въпроси зависи не дали и внуците им ще четат, а само дали ще го правят у нас или на другия край на света.

През седмицата правителството ни даде още една възможност да си общуваме с него – имейл, на който да предлагаме мерки за подобряване на ежедневието и "за възстановяване на държавността". Предложенията щели да отиват по работни групи за анализ. Преди време подобни свирки за порционно изпускане на парата се наричаха отдел "Писма на читатели", а още по рано – писмо

до арменския поп или "за дядо на село".

А Варна има от какво да се оплаква. Тази седмица, например, излезе поредното проучване на жилищния пазар и според него градът ни е втори в страната по брой жилища, обявени за публична продан. Което означава, че сме или градът на наивниците, или градът с втория най-лош климат за бизнес и предприемачество в България. Не че липсват наивници – тази седмица на първа инстанция беше осъдена общинска чиновничка, която срещу подходящо заплащане три години лъгала двама варненци, че ще ги уреди с общински парцели. Поне видяхме новите автобуси, на които към края на годината би трябвало да се возим. А ако на някого му минава идеята да легитимира

нови цени за билет с новите автобуси,

да погледа малко новини от Бразилия. Тази седмица там цената на градския транспорт детронира футбола като тема и изкара бразилците по улиците. Нашите вълнения тази седмица ни лишиха от възможностата да видим новия премиер на живо – Пламен Орешарски отложи посещението си във Варна поради "неотложни ангажименти". Сред тях беше и спешният пакет мерки за стабилизация, който предвижда токът да не поскъпва, да се вдигнат помощите за гледане на дете и за първолак, енергийните помощи и минималната заплата, да се въведат отдавна обещаното швейцарско правило при пенсиите и защитата от монополите. Не толкова ясно е как точно ще се случи това, защото

никак не е ясно откъде ще се вземат пари

за всичко обещано. Във Варна синдикалният лидер Пламен Димитров нарече предложените мерки недостатъчни, макар и в правилната посока, и предупреди, че всяко отлагане на решенията само приближава стачките.

Тази седмица не се сбъдна друго предупреждение, което ни пробутаха миналия петък – че гражданският мир и правителството се крепят на плещите на Делян Пеевски. След седем дни на протести имаме един жертвоготовен нереализиран шеф на ДАНС, който твърди "приех...  в името на гражданите", но лавира с юридическата терминология, за да спаси мястото си на депутат и имунитета. Макар че ако бъде заставен да ходи на работа, Делян Пеевски – всеки ден пред очите на избирателите в компанията на парламентарния си фен клуб – ще е най-добрата

агитация в полза на мисленето преди гласуване.

Иначе разбрахме, че Станишев имал "основание" за кредитираното доверие. Сега искаме да разберем какви точно. А също, че БСП групата се е съобразила с Орешарски, "който е сравнил" кандидатурите, преди да избере Пеевски. Ние други имена не чухме, но щом Пеевски е бил най-добрият...

Затова не е чудно, че и след оттеглянето на Пеевски улицата продължава да търси изгубения морал, премиерът търпи освирквания не само у нас, но и в Брюксел, където недоволстват не само българите. В официално изявление на Европейската комисия поискаха "политики и процедури, които могат да създадат доверие у българския народ". Очевидно комисарите не са хванали вяра на Сергей Станишев, че е говорил "с човек, който беше преживял дълбок вътрешен катарзис".

Всъщност историята от последните седем дни чудесно се събира в две фрази на Станишев: "Подценихме общественото мнение и реакция" – или иначе казано,

мислехме ви за по-тъпи.

После цяла седмица валяха извинения, добре редувани с нови поводи за извинения. БСП и ДПС си поделиха парламентарните комисии, като ДПС предпочетоха икономическите, левицата заложи на сигурността, а борбата с корупцията се падна на Волен Сидеров, което е повече от достойно продължение на вахтата на Яне Янев. Нереализираният министър Калин Тихолов, известен като архитекта на несебърския Дюнигейт и първа жертва на общественото окопитване, вече е премиерски съветник по екология и регионално планиране. Най-важният пост във външното министерство - постоянен секретар, беше поверен на дипломата с ДС-картонче Георги Димитров. След това зам.-министърът Иван Иванов се оказа

бивш шеф на шуменския офис на СИК.

Затова не е чудно, че "интернет лумпените" вече не хващат вяра нито на катарзиси, нито на извинения. Седмица на протести имаше и във Варна, недоволството тръгна от Пеевски, мина през Орешарски, за да стигне пак до общинския съвет. През първия ден липсваха познати физиономии, в следващите дни обаче те компенсираха с активност. Разделителните линии се очертаха първо при опита на недоволните да включат в маршрута си и офиса на ГЕРБ за да не се създават илюзии у един от основните създатели на Пеевски, че тяхната заслуга за поредния политически Франкенщайн ще бъде подмината. Самоотвержени бранители обаче спряха колоната недоволни, а самото множество сякаш още

не осъзнава напълно, че диктува правилата.

Следващият спор бе при подновяването на искането да си ходи целият общински съвет. Самите съветници – с това, че не свършиха нищо важно от свалянето на кмета досега – дадоха достатъчно основания за рециклиране на лозунгите от зимата. Седмица преди изборите подобно настояване едва ли може да получи развитие, но ако следващият варненски кмет не успее да въведе ред в администрацията и в диалога със съвета, нищо чудно всеобщият протестен ентусиазъм да рециклира и други зимни плакати. Иначе кампанията на кандидатите е тиха, дори без сравнения с протестния шум. Проучвания няма, ориентация в нагласите предлага само компанията, която приема

хазартни залози върху "случайни събития"

и според предлаганите коефициенти на балотаж най-вероятно отиват Иван Портних, Христо Бозов, Веселин Марешки и Чавдар Трифонов. Което едва ли е изненада или ориентир за някого. През седмицата се появиха и опити за скандали. Атаките към Чавдар Трифонов са твърде развеселителни дотук – обявяват го едновременно за човек на ТИМ и КТБ, самият той се опитва да бъде изцяло позитивен, но без отговори по същество, което не е най-подходящата линия точно сега. Имотното състояние на Иван Портних продължи да е обект на атаки, отговорите му също далеч не бяха безапелационни, а очевидната благосклонност от "кръга Янко Станев" носи както дивиденти, така и черни точки. Продължава да

витае и духът на бившия кмет.

Христо Бозов, който, заедно с Портних, е нарочен за човек на Йорданов, а самостоятелно – и за кандидата, подкрепен от ДПС, така и не използва досега силните си страни. А с кампанията на щаба си няма нужда и от компромати – Бозов стана единственият кандидат през тази кампания, обвинен публично в нарушение, след като на плакатите му се появи снимка с 14-годишната плувкиня Джорджия Кадоглу, без дори родителите да бъдат попитани. Веселин Марешки успя да омърля целия град с афиши, които поради дизайна си на пръв поглед внушават точно обратното на това, което целят, а и безогледното цапане на града, който искаш да управляваш, едва ли е най-добрата препоръка. На осмия ден от протеста

недоволните отидоха и на изложба.

Градската художествена галерия отвори врати за девет от фотографиите на Пламен Горанов и за приятелите му, които основаха фондация за млади таланти, наречена с неговото име. Покрай грамадата, струпана в негова памет, ще мине и новият варненски кмет. Няма да е лошо да свикне да я поглежда и през прозореца си. Защото пламналият на 20 февруари Пламен искаше нещо просто, но очевидно трудно за постигане - катарзисът да не е политическа дъвка, а градът и държавата му да са чисти.