Някъде по средата между ентусиазма, прагматизма, реалността и възможността да я променим трябва да е мястото, където надеждата за нещо по-добро не стои на мястото на сиренцето в капана

Варна брои от 1 до 9 и обратно и търси този, който за две години ще успее поне да разбута натрупаното през последните десетина. Тези които се колебаят, или отново се чувстват поставени пред избора на по-малко зло, или се страхуват от поредния 

капан, в който надеждата замества сиренцето – 

надежда, че протестите карат политиците да свършат някаква работа, че след Йорданов общинският съвет ще свърши нещо важно и полезно, че правителството ще свърши нещо смислено... През това време край Варна постприватизационната безстопанственост в „Полимери” без малко да произведе зарин, в София депутат иска да арестува полицаи, из цялата страна недоволни се събират „на кафе”, а властта предимно се усмихва у нас и в Брюксел. Този път обаче усмивките не помагат. Защото политическата класа всеки ден дава нови основания за сбирки „на кафе”. И защото почти четвърт век имаше ресурс, така че работещите да издържат да

носят на гърба си „чичови”, „братови”, „интегрирани”

и всякакви други, които не знаеха как се работи, но пък даваха много акъл и крадяха всичко, което им попадне пред погледа. Ресурсът обаче свърши, на работещите им писна и се сетиха, че спасяването им е работа на самите тях и сега се опитват да кажат на „чичовите”, „братовите”, „интегрираните” и останалите, че ще трябва да плуват сами. Първата проба докъде сме стигнали с уроците, е в неделя. Бюлетините за този вот дойдоха през седмицата. Можем да ги наречем пилотна версия на една от исканите промени в Изборния кодекс – за печатане само в базата на БНБ. Което изглежда все по-разумно, след като костинбродският скандал завърши с констатацията, че въпреки

намерените съвсем годни за употреба бюлетини,

все още не е ясно ще има ли наказани за тях, защото нямало доказателства за евентуалната им употреба. Което всъщност не е прецедент, след като преди време Роко отърва наказанието за фалшифициране на пари с обяснението, че това му били новите тапети. Във Варна, който и да получи най-много хиксчета на бюлетините, ще има доста задачи от първия си ден. Липсата на сграда /и административна воля/ изправи едни срещу други родители на ученици заради общата сграда на Математическата гимназия и „Захари Стоянов”. От избуялите треви на централна улица изпълзя 80-сантиметрова змия. Центърът на града вече може успешно да се дава под наем за военни кинопродукции. Голямата предизборна гордост –

булевард „Владислав”, вече го нарязаха

заради забравена шахта. А след всички обяснения в любов към Варна новият транспортен министър отиде в Бургас, за да подпише договорите за новите рейдови кули в двата града. Кметската надпревара във Варна катализира и някои вътрешнополитически процеси. След като местните гербери бяха подложени на сериозно унижение преди две години с налагането на „личен избор” за кандидат - кмет след гласуване на местната организация, то сега точно оттук тръгна първия сериозен опит да се разместят фигурите по партийните върхове. Павел Димитров и хасковският му колега Иван Петров официално обвиниха заместниците на Борисов в тормоз. Борисов им обеща среща и... им прати Цветанов. Той пък предпочете да започне в началото на седмицата с прокобите, че

очаква „всичко” в изборния ден.

На недоволните мимоходом съобщи, че „което се е случвало, е било със санкцията на лидера на ГЕРБ”, опита се да каже нещо и на варненци, но така и не стана ясно кого точно обвинява за липсата на резултат по акцията „Медузи”, започната от него. Придружаващата го Лиляна Павлова прехвърли вината за градския застой на лишения от инициативност Кирил Йорданов, а Цветанов направо го нарече „политическа грешка”, защото през 2011-та „нямахме изявен кандидат”. А и как да имат, след като всички видяха на каква динена кора плъзна лично Борисов кандидата на ГЕРБ четири години по-рано. Сега отношението към кандидата е друго, но варненци май запомниха от визитата на Цветанов главно

голямото количество охрана

и нежеланието да си плащат за паркинг, което едва ли ще е от полза в деня на вота. В последния активен ден на кампанията не мина и без Борисов. Той дойде във Варна, за да оповести как ГЕРБ има информация, че в неделя фалшифицирането на вота ще става направо с урните, но партията още мисли дали да подава сигнал. Подхвърлянията му чий го крепят кандидатите, които са „независими, подкрепени от...” показа и къде е основният му страх във Варна. Нещо като призание за доблест получи от Борисов „Атака”, защото издигнала партийна кандидатура във Варна. Което не може да мине даже за куртоазия, защото ако кандидатът на „Атака” Александър Йовчев

даже можеше да ходи по водата,

пак е без особени шансове заради изцепките на Сидеров. В последната предизборна седмица се развихри и плакатна война. „Марешки срещу общината” вървя с размяна на заповеди, актове и жалби, като юридически спечели Веселин Марешки, но прекомерното изобилие от афиши едва ли ще му докара много нови гласове. На този фон единичният опит за агитация с плакати на Христо Бозов по оградата на детска градина направо бледнее. През седмицата, малко изненадващо, но от партийните офиси с изпочупени стъкла се оказаха ВМРО във Варна. От партията не изпаднаха в излишна параноя и го писаха „чист вандализъм”. Което изобщо не може да се каже за лидера на „Атака”. Той започна седмицата

с гумена палка в ръка и щурм в обществената телевизия,

като преди това нарече недоволните „стотина дрогирани алкохолици”, манипулирани от Нова, Би Ти Ви, БНТ 1, БНТ 2 и Канал 3. От което стана ясно, че май не може да брои до 7. После вече действията на Сидеров станаха достойни за най-добрия вогонски поет – депутатът препускаше из столицата с пистолет на кръста, шпиц командата му напираше да проверява документите на минувачите, а той – да прави „граждански арест” на полицаи. Този път - защото го пазели. С пистолета на кръста Сидеров влезе и в парламента. Не е ясно с него ли е бил, докато от трибуната заплашваше, че или полицията ще арестува тези, които не го обичат, или той ще „защитава живота си с всички възможни мерки”. И ако това беше първата сцена от политическия панаир, то, по правилата на драматургията,

кой ще отнесе куршума, когато пистолетът гръмне

в последната? И дали някой не трябва да се сезира преди това? Пазителят на „храма на парламентаризма” – председателят на Народното събрание Михаил Миков обаче също беше зает да обвинява медиите, че са виновни за протестите и да обяснява, че няма демократичен начин за излизане от ситуацията, дори и чрез избори. Може би е забравил, че Горнобанската танкова я разформироваха. През това време две големи работодателски организации поискаха разпускане на Народното събрание и нови избори догодина. На фона на протестния кипеж без много шум мина информацията, че след първата брадва, ударена на 22 от сайтовете за залагания, тази седмица Държавната комисия по хазарта спря достъпа до още 28. Комисията

взема решения и ги прилага без контролиращ орган.

Това положение е прието от кабинета на ГЕРБ по същото време, по което властта ни се кълнеше, че не харесва АКТА. Новото правителство показа, че е възможна приемственост между отделните правителства, като започна с одобрение на пълномощията точно на тази комисия. И не се питайте дали не се вдига прекалено много шум заради някакви интернет страници за залагания – във втория списък са попаднали цели сайтове, с цялата налична в тях информация. Което напълно съответства на понятието „цензура”. И това заслужава не по-малък протест, отколкото нахлуването на мутроолигархията по високите етажи на властта. Макар че поне във Варна засега кривата на уличното недоволство слиза надолу – и заради умората от постоянните нови поводи за протести, и защото за мнозина започнаха малкото натоварени работни месеци. От средата на седмицата

варненският протест е без водачи.

Имаше и кратка блокада на Областната управа, при която медиите запечатаха два особено красноречиви момента – борците за ред в държавата, които недоволстват от желанието на областния управител да спази реда в държавата, както и пълната невъзможност да бъде открит който и да е отговорните за държавата след работно време. И двете са добри начални точки при броенето от 1 до 9 и обратно. Някъде по средата /не на изборните номера, а между ентусиазма, прагматизма, реалността и възможността да я променим/ трябва да е мястото, където надеждата за нещо по-добро не стои на мястото на сиренцето в капана.