Платеният вот набира скорост

Текст с това заглавие написах в деня на парламентарните избори – 12 май. Резултатът - до болка ясен - извън парламента останаха много от партиите, в които мнозина видяха алтернатива. Днес ситуацията е същата: стотици мургави избиратели се редят около секциите в Аспарухово, Владиславово и Максуда. В Каменар са се подредили в двора на училището, в което са секциите и явно чакат сигнал. Тогава (след публикуването на протоколите от СИК) над 90% във всички ромски секции бяха за една конкретна парти. Същата, която сега уж не подкрепя нито един от кандидатите. Поне не официално.

Варненци, да отидем да гласуваме. Нима следващият кмет ще бъде избран от има-няма 40 000 души, поне 6 000 от които – грозно платени, без дори да знаят за кого са гласували? С какви очи ще излезем да протестираме, ако не сме опитали да променим нещата сега? Какъв е смисълът от многохилядните шествия, ако не сме изпълнили най-важното си задължение на граждани: да подкрепим демокрацията като не дадем шанс на платен, купен, продаден, напазаруван вот.