Ходенето до урната не отнема много време и не боли

След няколко месеца улично недоволство, довели покрай другото и до изгонването на варненския кмет Йорданов, в неделя едва една четвърт от избирателите откриха някакъв мотив да направят това, което иначе следва логично след виковете „Оставка” – да гласуват. 

Липсата на интерес /или алтернативи/ 

не само прати Варна на поправителен за кметския вот, но и записа рекорд за най-ниска избирателна активност. При избора „1 от 9”, петима от кандидатите се побраха в границите от 1 до 3 процента. Потвърдиха се прогнозите за балотаж между Христо Бозов и Иван Портних, като и разликата от 3 на сто, при това далеч от заветните 50 процента, също беше очаквана – и заради съотношението на силите в държавата, и заради кампанията. Следващите двама в класирането - Чавдар Трифонов и Веселин Марешки, също не са изненада, макар че повечето залози даваха третото място на изборния ветеран, а той беше изместен от дебютанта в състезанието. Грешките, както и писмените и символни пожелания към кандидатите, този път бяха под процент и половина, а повече внимание заслужи само единственият глас, подаден за кандидат №10 - Джеймс Хетфийлд. Явно някому много се е искало да види 

как изглежда в политиката And Justice for All.

Засега обаче положението е повече като в шампионата по въздушна китара, на който Варна се оказа горд домакин. Постижението всъщност си е съвсем сериозно, въпреки че включва оценка по критерия „въздухарство”, а варненският победител „Бедрок” Арменаков отива да се бори на националния шампионат. В политиката обаче свиренето на въображаеми струни, позите с липсващи инструменти за въздействие и очакването, че фантазията на публиката ще запълни празните места, не водят до финал или победа. Макар в изборната нощ пак да имаше много победители. Първи изрази задоволство Веселин Марешки, който отчете покачване на мажоритарната подкрепа за него, разсейвайки се за момент, че е кандидат на партията си „Либерален алианс”. Много повече 

основания за усмивки имаше Чавдар Трифонов, 

който за месец присъствие в политиката взе 17 процента от гласовете на тези, които още си правят труда да гласуват. И резултатът, и посланието му към централните ръководства на десните партии, които го подкрепяха във Варна, са достатъчно ясни. А в следващите месеци ще разберем дали Варна отново ще зададе политическия тон и ще събере в нов проект оцветените в синьо парчета и останки от демократичните формации. В тези 17 процента е и част от отговора къде отиде енергията на гражданското недоволство. А ако урокът от парламентарните избори беше научен по-бързо, процентите можеше и да са повече. Изненада за мнозина след първия тур беше нежеланието на останалите под чертата

да преливат гласове на финалистите –

печеливш бизнес при последните вотове не само във Варна. От „Синьо единство” дори малко екстравагантно поискаха ГЕРБ да оттегли кандидата си и да отстъпи място на Трифонов – единственият печеливш от изборите преди балотажа. На другия полюс беше щабът на ГЕРБ в нощта на вота. Депутатката Лиляна Павлова обобщи: „всички губим”, а кандидатът за кмет Иван Портних изрази опасенията си, че контролирането на вота е възможно и при ниска избирателна активност. Всъщност опитът досега показва, че именно ниската активност придава по-голяма тежест на купените гласове. А опонентите на ГЕРБ не пропуснаха още в изборната нощ да извадят справка за преднината на ГЕРБ именно в секциите, където

алъш-веришът е част от изборните традиции.

В седмицата между двата тура ниската активност беше най-коментираната тема. Някои коментираха във Фейсбук, че процентът просто показва правопропорционалната зависимост между доверие и активност. Други, като ромите в Каменар, блокирали пътя за Добрич, обясниха – има много обещания за вода, вода обаче няма, няма и гласове. Проблемът и на двете общности се свежда до това, което получават от политиците. В Каменар в неделя вотът може би ще е по-масов – през седмицата там закараха тръбите, по които да тече обещаваната дълго време вода, а вероятно и други благини. Другите – които искат да изпитват доверие, 

ще продължат да имат проблеми 

обаче, защото двамата кандидати на балотажа продължиха да спорят много повече с политически аргументи в минало време, отколкото с цифри и готови проекти. В нощта на вота водачът Христо Бозов благодари за умерената кампания. Варненци обаче по-често я наричаха вяла, скучна и неясна, а хората от медиите никога досега не бяха получавали толкова много еднотипни питания „за кого да гласувам, защото не знам нищо за кандидатите”. Веднага след благодарностите пък антигерберски настроеният рапър Биг Ша се вклини в програмата на градския фестивал Funcity /щедро рекламиран като пътечка към домакинството ни като младежка евростолица след три години, но далеч не толкова щедро финансиран/. Словесният дуел

Биг Ша срещу ГЕРБ

веднага беше вписан в пасива на Христо Бозов, но не успя да предизвика целия търсен ефект, защото и фенове на Иван Портних успяха да употребят Funcity, и то още по-лошо. Те лепнаха етикета „ДПС” на знамето на детския ансамбъл от Турция, дошъл за фестивала, и го обявиха за акция в полза на Бозов, а на протеста в петък тръгнаха да раздават листовки, отново фиксирани в ДПС. Не е много ясно каква тенденция очертават подобни „детски” акции /започнали още с опитите на хората около Йорданов/ - победа на аматьорите в жанра, вяра, че щом във Фейсбук децата и котенцата пробутват всичко, и на избори може така, или предател в четата. Макар че между двата тура вътре в ГЕРБ нямаха нужда от „къртица” – за няколко дни с обвинения срещу кандидат кмета излязоха и бившият вече шеф на протокола Светослав Трайков, и бившият местен лидер Павел Димитров, който 

дори заведе дело за клевета 

срещу Портних. И докато за вота на твърдите ядра /до които очевидно се сведе активността на първия тур/ подобни аматьорски изпълнения и вътрешноведомствени драми са без особено значение, то за партията като цяло това може да се окаже поредното потвърждение, че Варна диктува модата. Защото бегълци и конфликти в ГЕРБ /след излизане от управлението/ не липсваха и досега, но не и в подобен решаващ момент, когато

всички партии чакат изхода от варненските избори,

които да екстраполират и наложат върху протестите, исканията за оставка и/или решенията на кабинета. В самите протести Варна загуби позиции – от 30 до 50 души поддържат огъня на недоволството пред Общината, а за обсадата на Областната управа се събраха не повече от 20 – дали защото единственото познато лице там остана областният координатор на НФСБ Костадин Костадинов, или защото недоволните варненци не можаха да повярват, че като попречат на съгражданите си да си свършат работата в областната администрация, ще съборят кабинета „Орешарски”, който успешно се прави, че не забелязва „врага” пред собствените си софийски порти. В седмицата на балотажа обаче

кандидатите не се възползваха от протестното затишие,

за да отговорят на някои важни въпроси, сведени до идеята как варненци ще заживеят по-добре. Ако вярваме на обобщенията на Института за пазарна икономика за последните десет години, в следващите 150 това със сигурност няма да стане. Доходите в София, освен че са най-високи, растат най-бързо, единствените, които могат да ги настигнат, са старозагорци, и то след век и половина. В същото изследване Варна попада в една графа с още осем области, където се кръстосват две лоши тенденции – заплатите растат по-бавно от средното за страната, докато безработицата се вдига. На национално ниво това звучи като протести викове по площадите, като репликата на мениджъра Саша Безуханова:

"Икономиката ни е спряла"

или като признанието на премиера, че в бюджета има дупка, фриволно измерена „между един и два милиарда лева”. Звучи и като серия националсоциалистически и лумпенски прояви за отвличане на вниманието. Акциите на „Атака” са очевидно успешни, след като Волен Сидеров обира недоволството и коментарите и никой не носи дупки от гевреци на финансовия министър Петър Чобанов заради обясненията му, че правителството ще заеме отнякъде 1 милиард, за да върже положението до края на годината /а през това време трябва да се плащат и всички обещани увеличения, които още служат за реклама на нуждата да спасим кабинета/. Може би е вземал уроци при варненските бюджетари, които винаги са избирали да плащаме лихви, вместо да ги контролират европроверяващи. През седмицата

серията управленски вицове продължи.

Земеделският  замминистър Явор Гечев с обвинението, че произвеждат само йогурт, успя да вбеси млекопроизводителите на втория си работен ден. Правосъдното министерство реши да натика с желязна ръка в министерския рай Иван Йорданов - управляващият  българското консулство във Франкфурт беше обявен като замминистър малко след като отказал поста. В парламента оставиха на Волен Сидеров корупцията, признаха, че само Господ може да им насмогне на етичните казуси, и преместиха етиката при вероизповеданията. Призивите към Борисов да започне да ходи на работа бяха наречени „тероризъм”, а коментарите след въпроса на бившия финансов министър Владислав Горанов: „Не е ли срамно един мъж на 50-годишна възраст да няма 20 хиляди лева събрани” даже не стават за преразказване. В края на седмицата и президентът се обърна към народа, като

повтори това, което площадът вика

в опит да използва енергията му. Във Варна енергията продължава да заминава повече в свирката. Първо беше предизборно асфалтираният „Владислав”, нарязан още преди първия тур за добавяне на шахти. Между двата тура не издържа и канализацията под новия асфалт на „Сливница”. Авариите, разбира се, са неизбежни. Но когато имаш стари тръби, големи амбиции, но малко пари, не е лошо да започваш от тръбите, после да асфалтираш и накрая да мислиш за амбициите си. През седмицата за размисъл и съдът даде тема за мислене – прословутият фитнес на Веселин Марешки, на който се канеха и кметът Йорданов, и бившата министърка Лиляна Павлова, изведнъж се оказа законен. Без право на обжалване. Междувременно Румъния забрани участието на комунисти във властта, Скопие изгони чалгата от дискотеките, а Хърватия добави 28-та звездичка върху общото европейско знаме. Според Нострадамус именно това вече със сигурност вещаело края на света. Ако му вярвате, няма никакъв смисъл да излизате в неделя и да се разхождате до изборната си секция. Ако обаче вече сте отметнали свършека през 2012-та и си спомните, че никой не е съвършен – идете до урната. Не отнема много време и не боли. Защото в неделя поправителният не е само за кандидатите.