Варна е абсолютен шампион по Мол-ове

Варна е абсолютният шампион на превърналата се в Молгария страна с името България, пише в. "24 часа". Манията започна през 1986 г., когато тогавашното предприятие "Лазур" гръмна две сгради в историческия център на морската столица. Идеята бе да се изселят хората от още 7 жилищни кооперации по главната улица "Княз Борис Първи" и да се построи Търговски дом.

Това предизвика първия протест на писатели и художници, които разбраха, че строежът ще разруши древния център на града заради премахването на още улици и превръщането им в рампи за зареждане със стоки. През годините акциите на дружеството минаваха от едни ръце в други и последният им собственик - Георги Гергов, накрая ги върна на общината. В момента Търговският дом, известен като Дупката, е най-луксозният паркинг в света.

Той е ограден от 2500-летните крепостни стени на стария Одесос, които трябваше да бъдат вплетени в новия строеж и изложени на показ. Провалената история с Дупката не попречи в последните 6 г. в града да се пръкнат 4 огромни мола. Най-успешна бе инвестицията на Красимир Узунов, който бързо вдигна мол "Варна" и го продаде изгодно на шотландци.

Планираният като най-голям "Грандмол Варна" обаче бе съкратен в етажите и сега работи успешно. Първо фалира "Пфое мол", но общината купи първия му етаж за 6 млн. лв. и настани там кметство "Младост".

Едва крета откритият лично от Соломон Паси мол "Двете кули". Огромният мол "Галерия" пък стои от години неоткрит. Непостроен въобще се оказа планираният най-голям мол на Балканите, който трябваше да се извиси на мястото на бившия завод за дизелови двигатели "Васил Коларов". Теренът бе купен и разчистен от членове на фамилията Ротшилд, но проектът бе замразен. Варна има поне още 6 действащи минимола.

Преди кризата, която набра скорост през 2008-2009 г., Русе трябваше да стане българската Мека на моловете. Наричаха го градът на 6-те мола. Разчиташе се основно на потока от румънци, които преминаваха Дунав в търсене на по-евтини стоки.
Мол "Галерия Русе" остана на изкоп - строежът му започва през 2009 г. Инвеститорът - полската ДжиТиСи едва ли е предполагал, че този проект ще бъде замразен и никога няма да бъде открит през планираната 2011 г.

Със своите 43 000 кв м търговска площ и 62 700 кв метра застроена площ, замислени на 4 нива, със 140 магазина и 1500 паркоместа, "Галерия Русе" обещаваше да стане най-големият мол в Русе. Днес обаче вместо мол на булевард "Липник" има един изкоп.

"Дунав мол" никога не е посрещал клиенти. Първият мол, който трябваше да отвори врати в Русе и до ден днешен е затворил, а и никога не е отварял официално врати. Строителството му започна през 2008 г. и привърши през 2009 г. 4-етажният мол е с разгърната застроена площ от 31 000 кв метра, а инвестициите са за 15 млн. евро. В момента се продава.
Проектът за "Гранд плаза Русе" се превърна просто в недостроена спортна зала. Той трябваше да е съвкупност от мол, спортна зала, офис част и петзвезден хотел. Изграждането му започна през 2008 г. Инвеститори тогава са "Приста Ойл", "Денси" и Община Русе.

Общата застроена площ на съоръжението трябваше да бъде 140 000 квадратни метра, а инвестициите - 70 милиона евро. Спортната зала беше планирана да заема 26 000 квадратни метра и да разполага с капацитет от 5000 седящи места. Хотелът трябваше да бъде със 115 стаи и апартаменти от категория лукс, с ресторант и казино, а на покрива му да има площадка за хеликоптер. Офис частта по план беше от клас А с площ от 11 хил. квадратни метра. Молът, който щеше да заема останалата площ, трябваше да приеме хипермаркет "Карфур" и други световноизвестни марки.

Първоначалният срок за откриване на комплекса беше 2010 година, по-късно той беше променен на края на 2011 година, но и този срок не беше спазен. В момента проектът е замразен и не се знае кога ще продължи работата по него, а собствеността и сроковете му постоянно се променят през годините. Русенци вече го наричат просто "Спортната зала".

АВТОРИ: ЦАНКО ЦАНЕВ, КАМЕН ПЕТРОВ, Бряг медия груп

Фериботният комплекс в Силистра не работи

От август 2012 г. фериботният комплекс Силистра-Кълъраш остана без концесионер и превозвач. Построената по европейска програма дунавска връзка така и не отговори на очакванията за икономическо съживяване на региона, защото интересите на двете страни се разминават. Фериботът не работи от 2009 г. заради разногласия за размера на таксите между концесионерите от българска и румънска страна.

Комплексът не работи, защото концесионерът на терминала не си е плащал таксите. Договорът му е прекратен в началото на май 2012 г. Това обаче не е единственият проблем.
"Няма интерес от български превозвач, който да прави превозите по река Дунав. Такъв евентуален интерес бе проявен от румънска страна, но за тях основен проблем е тежкотоварният трафик, който се пропуска през града и по уличната мрежа", обясни тогава Николай Димов, областен управител на Силистра.

Друг неработещ комплекс в града е бившият Лесопромишлен комбинат. Проектът включва завод за избелена сулфатна целулоза с капацитет 200 хил. тона годишно, 3 фабрики за хартия за писане и печат, завод за дървесинна маса, дървопреработващ завод, завод за дървесно-влакнести плоскости, ремонтно-механичен завод, собствено пристанище и др.

Този комбинат е замислен да бъде най-големият на Балканите, но строителството му остава незавършено. Към 1989 г. са пуснати заводът за дървесно-влакнести плоскости, заводът за дървесинна маса, ремонтно-механичният завод, пристанището и първата хартиена машина с капацитет 30 хил. тона хартии за писане и печат.
В момента работи само заводът за дървесно-влакнести плочи, наследен от "Фазерлес" АД, което произвежда фазер плочи.

Огромен изкоп от 20 години загрозява Бургас

Плася от жабешки хор. Това не е звуков ефект, още по-малко халюцинация. В центъра на града има истински развъдник на жаби - в това се е превърнал теренът на недостроения градски универсален магазин.

Историята на обекта е 20-годишна - в началото на 90-те се създава "Бургаски универсален магазин" АД, в който влизат община Бургас и няколко фирми с амбицията да построят мега търговски обект, тогава думата мол не е позната. Отрежда се терен на супер апетитно място. Направен е изкоп, започва строителство. Обектът обаче не се оказва по силите на акционерите и дружеството е обявено в ликвидация. Започват опити за продажба, които продължават 10 години.

През 2005 г. все пак се стига до някакъв финал - след търг с тайно наддаване и поредица обжалвания тогавашният кмет Йоан Костадинов подписва договор с Иван Ангелов, съсобственик на старозагорската фирма ГИР 2. Името на Ангелов се свързва най-вече с марката "Градус" за пилешко месо.
Финалът се оказа съвсем илюзорен и сделката постави началото на поредица дела, заплетени в сложен юридически възел.

Според главния секретар на общината Божидар Кънчев има два изхода. Единият е търсене на споразумение между страните под контрола на Общинския съвет. Другият вариант е общината да инициира дело за делба и съдът да се произнесе всяка страна какво притежава. Защото ГИР 2, преобразувана в "Мариета", е придобила незавършеното строителство и правото на строеж върху терена.

Старозагорската фирма не се е отказала от инвестиционните си претенции. Но сега в града вече има два мола близо до изкопа, други два по-малки комплекса и строителство на огромен търговски обект.