В дните около на честването на Апостола изключително коментирано се оказа едно друго тефтерче, а интересите на правителството и на варненци се кръстосаха на Паша дере

Тази седмица във Варна бяха запълнени всички празни места по властовите върхове, протестите се пренесоха пред ВиК, а разбунените отци от епархията на починалия митрополит Кирил получиха нов временен началник. В столицата пиенето на кафе продължава, докато властта дава още поводи за пиене на кафе. В дните около на честването на Апостола изключително коментирано се оказа едно друго тефтерче, а интересите на правителството и на варненци се кръстосаха на Паша дере.   

Пътуващите по панорамния път край морето вече свикнаха през почивните дни да спират пред 

блокадата на живеещите в „Ракитника”.

Хората там – малко, но активни, са все по-разтревожени от идването на тръбата, по която ще тече газът на „Южен поток”. Те не вярват в оптимистичната оценка за въздействие върху околната среда и не бяха особено търпеливи при общественото й обсъждане тази седмица. Шумът, замърсяването и последиците за живеещите в района бяха в основата на въпросите им, отговорите обаче се оказаха в ресора на екипа, който трябва да докара тръбата до Варна, а на обсъждането дойдоха хората, които отговарят за трасето оттам нататък. И защото

разминаването в твърденията

на експертите и законодателството ни беше доказано, дискусия така и не се получи – екипът на „Южен поток” се опита да успокои варненци, че инфразвукът няма да надхвърля руските стандарти за безопасност, твърдейки, че ги ползва, защото няма български. Писмо с печат на Министерския съвет обаче ги опроверга – просто у нас допустимият инфразвук в жилищни зони е равен на нула. Но когато става въпрос за повече от три милиарда само в българската част от проекта, явно някои нули се губят. За живеещите в района на строителството обаче сумата от 3 300 000 000 не беше достатъчно впечатляваща на фона на незабелязаната нула, пряко свързана със здравето им. И след обсъждането недоволните от съседството с „Южен поток” смятат да продължат с протестите, без да се интересуват от

обещанията, които държавата ни даде

на Алексей Милер и на „Газпром“ за ускоряване на строежа. Пак през седмицата Йордан Цонев излезе с изявление, че оставка на правителството няма да има поне до май следващата година – това бил "най-ниският времеви хоризонт на този кабинет". Случайно или не - това е и новият очакван срок за изпълнение на „Южен поток”. И въпреки всичко, което вдигна цената на българското участие, от фактологично оскъдните коментари засега е ясно, че властта не е успяла, не е посмяла или не е искала да получи по-добри условия, а темата „Трети енергиен пакет” дори не се споменава. А именно изискването на Европейския съюз за либерализация на енергийния пазар е големият, нерешен засега проблем на пътя на „Южен поток”. Така на един варненски плаж продължават да се кръстосват интереси, далеч надхвърлящи нивата на инфразвук и зоните по „Натура”, а големият отговор, заровен на Паша дере е

дали България ще бъде нечий троянски кон

или все пак има по-висок хоризонт на мислене. Още едно дълго трупано недоволство избухва през седмицата – в "Аспарухово", а и на други места, спряха да броят за кой път са без вода и застанаха пред оградата на ВиК. Недоволството им съвпадна с реакцията на работещите там срещу обявената смяна на директора Вълканов и седмицата завърши с две настръхнали групи, които накрая си го изкараха на репортерите. В суматохата нечути останаха аргументите, че авариите са неизбежни, когато водопроводът е на повече от 40 години и за цялостна подмяна на тръбите са нужни „милиарди левове”, според анализа на главния инженер на ВиК. Той вижда общинските и европейски средства като единствен шанс да има подмяна, без цената на водата след това да принуди варненци

сами да минат на сух режим.

Водните проблеми на „Аспарухово” бяха един от посочените спешни проблеми в първата официална изява на новия варненски кмет Иван Портних. Той положи клетва с обещанието да не забравя, че работодателят му оттук нататък са всички варненци. Работодателят вече има дълъг списък задачи за него – от запазването на Морската градина до бездомните животни. Самият кмет демонстрира реализъм с оценката на Варна като град, където „с годините са напластени много проблеми”, показа малко оптимизъм на границата на наивността с очакванията да получи подкрепа от депутатското варненско лоби /от което чакаме помощ още от времето на първия постсоциалистически парламент/ и събуди любопитството най-вече с обещанието за

ревизия и анализ на завареното в общината.

Наследството май е натоварено с много „екстри”, защото още през първите си дни във властта новият кмет беше ползван като алиби за поредното самоуправство в Морската градина. Фарсовата история започна с изненадата на варненци, излезли на разходка, които се натъкват на заграждения пред „Хоризонт”, самоотвержено и без обяснения отбранявани от едри мъже. После полицейският патрул сбъркал мястото при първия опит за проверка - може би защото е изключително неизвестно и трудно за намиране. А после нещата бързо стигнали до „кметът разреши”. От което пък кметът останал изненадан – и от това, какво бил разрешавал, и от времето за реакция преди да се махнат незаконните заграждения, и от обясненията, че нищо особено не се случило –

"просто заградили алеята".

Разчистването не толкова на загражденията, колкото на очакванията и рефлексите, които водят до поставянето им, очевидно ще е най-сериозната кметска задача. Първият кметски ден на Иван Портних беше белязан и с официално внесената жалба на опонента му Христо Бозов за касиране на изборните резултати – действие с предизвестен край, най-малкото заради съдбата на всички предишни такива дела. Извън конкретните задачи стана ясно, че и в общината, и в областната управа, /където също имаше смяна/ ще залагат на

контактите с обществено активните граждани.

Това обеща и новият областен управител Иван Великов. Облекчени условия за бизнеса в региона, стимули за предприемачите и затягане на реда в общините са най-важните задачи на първо време според него. Ред, пестене на време и работа по същество посочи като своя цел и новият председател на Общинския съвет Иван Луков. Предварително соченият за фаворит Владимир Тонев дори не беше включен в номинациите, а до избора на Луков се стигна след технически неуредици, в два тура и с много спорове дори за цвета на химикалките за гласуване. Така седмицата за варненци се оказа изпълнена с обещания, традиционни за подобни събития. Сега обаче

обещаващите имат една голяма каменна удивителна,

която напомня какво се случва, когато обещанията не се изпълняват, а и сроковете на общественото търпение вече не се измерват с години. Сблъсъкът с общественото недоволство беше спестен на съветничката Благомира Александрова, много по-известна с баща си, с любовта си към пожарите и позирането в социалните мрежи и с прякора Джаки. Въпреки че Янко Станев в пълен разрез с правилника се опита да я лансира три пъти за председател на комисията по младежки дейности и спорт, съветниците си спестиха реакциите и не я одобриха. В столицата обаче

не успяха да заобиколят всички мотики –

помощникът на Алексей Петров от времето на „Лев инс” Боян Чуков оглави Съвета по сигурност към Министерския съвет; Емил Иванов, наричан „владетел на първия частен град” – Своге, не на последно място заради близостта си с ВИС, е областен управител на София; на негово място в парламента е Александър Методиев - бат Сали, разследван за създаване на частно енерго в ромската махала на Самоков. Тази седмица на пръв поглед беше затворена поне страницата, от която всичко започна - председател на ДАНС е Владимир Писанчев, а премиерът Орешарски дори заяви, че гарантира с името си за новия избор. След Пеевски обаче подобни гаранции май не тежат много, а и списъкът след Пеевски стана твърде дълъг. Което не попречи на варненския депутат Красимир Янков да обяви, че правителството  „само за един месец направи толкова неща в социалната сфера, които бяха немислими в предишните четири години”. Очевидно свършеното е толкова много, че депутатите смятат да кажат на недоволните

„протестирайте си, не ни пречите”,

и да излязат във ваканция. Най-важното, поне според тях, е свършено – субсидирането беше гласувано, парите за партиите остават без промяна, девалвирано беше само парламентарното номадство, след като се прие, че субсидията ще върви с партията, а не с депутата. Недоволните под прозорците не се развълнуваха от големите промени покрай партийното субсидиране и продължават да протестират. Във Варна едно от огнищата затихна след като епархийският съвет уволнени деловодителката на митрополията Тони Добрева, а от синода назначиха Доростолският митрополит Амвросий за временен наместник. Остават обаче въпросите за бързането около митрополитското погребение и за най-вече

бъдещето на епархията и започнатите в нея дела.

Другият протест във Варна продължи – с балони, фенери и портрети на Левски в деня на рождението му. Тази година обаче традиционните цитати от тефтерчето на Левски бяха заменени от записките по българската политика, открити в бележника на Филип Златанов, иначе председател на Комисията за конфликт на интереси. От „конфликтното” тефтерче научаваме как председателят ще получи две заплати бонус, но също така и кого трябва на „натисне” и за кого да докладва на И.Ф., Ц.Ц. и Б.Б и кога точно „хората да бъдат изкарани на улицата”. Златанов побърза да обясни, че написаното

политически нареждания,

а лично становище по отделни преписки. И.Ф. вече си отиде. И, разбира се, седмицата беше увенчана с наистина исторически успех – през 2013-та България най-сетне може да се похвали, че има една цяла магистрала. След 42 години строителство всичките 360 километра на „Тракия" вече са готови /ако не броим някои дребни липси на бензиностанции и тоалетни/. Всички, бабували на магистралата, се изредиха да се хвалят как „до морето” вече се стига бързо и да обещават кои ще са следващите магистрали. Варна? Варна пак я няма в сметките.