Само три места край града получават шестици за качеството на морската вода, а преди година бяха десет.

Жегата дойде тази седмица, но без ваканционното настроение. Властта започна да поглежда към плажовете, а недоволните от нея – да планират блокада пред вратите на плажовете за избрани. Съдът продължава да се занимава с варненските кметски избори, недоволните от България европолитици се множат, а страната влезе в световните новини наред с най-новия британски принц - с кръвта по столичния паваж. Тази седмица - след две години работа, магистрала

„Хемус“ порасна с още осем километра.

Иначе казано /според столичните мерки/ и този път „до морето” стана по-хубав. Когато обаче преди и след новите осем километра пътят е като след война, туристите ни няма да се множат особено. Тия дни един неподготвен норвежец, тръгнал за първи път към българското море буквално загуби дар слово - прехапа си езика в едно туристическо микробусче, докато то го друсаше по пътя към магистралата. Затова клишето „през лятото Варна е море, плаж и туристи” още върви, но инерцията, с която го казваме, се губи. Ако не вярвате – излезте вечер по главната улица. Дори в края на седмицата в десет вечерта там е спокойно като в средноевропейски бюргерски град – нищо не работи, защото няма хора, а хора няма, защото нищо не работи. На плажа е пълно, но тази седмица Европейската агенция за околната среда раздаде и

поредните оценки за плажовете

и тази година Варна се представя по-зле. Само три места край града получават шестици за качеството на морската вода, а преди година бяха десет. На изчезване е и друга плажна гордост – от БЧК тази година са обучили само 33-ма нови плажни спасители. Така през активния сезон по плажа, а и край басейните, ще ни пазят ветерани, най-възрастният от които – на 80. Няма и как да бъде друго, след като години наред плажни концесионери и собственици на басейни се опитват да ползват спасителите като момчета за всичко, които нямат нужда от прилични условия за работа или от прилични заплати. От БЧК се опитаха да предложат решения –

повече общински плажове вместо концесии

и подготовка за сезона не в средата на юни, а в средата на април. Което обаче няма особени шансове, защото противоречи на твърдо и безнаказано наложилата се схема „максимум печалба при минимум инвестиции”. По-рано се замислиха тази година в училища и университети. Доскоро вълненията там бяха първо за ремонтите, сега обаче големият въпрос е ще има ли достатъчно желаещи, за да се запълнят незаетите бройки. Тази седмица, след третото класиране в средните училища, си го задаваха дори в езиковите гимназии. Синдикатите заговориха и за учителска стачка. Образователният инистър Анелия Клисарова се опита да обещае, че ще се пребори за пет процента от брутния вътрешен продукт, но няма индикации, че точно сега властта ще поиска да инвестира точно в качествено образование. И ако в средните училища за тази година

„висящи” са 124 места,

то в университетите се очертава далеч по-сериозна криза. Поне такова беше предупреждението на ректора на Икономическия университет във Варна. Професор Пламен Илиев прогнозира тази седмица, че в някои университети няма да запълнят и половината от предвидените бройки – заради демографията, заради алтернативата Терминал 1 или Терминал 2, заради девалвацията на дипломите и заради все по-сериозното сбъдване на пожеланието „учи, за да не работиш”. Във Варна тези, които – учили или не – не успяват да си осигурят сами издръжката, са около една четвърт от населението. Около 90 хиляди варненци разчитат на социални помощи, като трайната тенденция от последните години е работещите да намаляват. При любопитния норвежки турист с прехапания език опитите да свърже потенциала на Варна с подобни данни доведе до

още по-сериозно прехапване на езика

/поне до четвъртата бира/ – този път от желание да не попита домакините си какво не им е ментално наред, че не успяват да се възползват от това, което природата, географията и геополитиката са им дали. Колкото до варненските данни, те са просто част от националните тенденции. Според Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ един от всеки петима българи през последните три години се чувства или „беден”, или „на дъното”. Не е чудно, защото според синдикалните изчисления за нормален живот на двама възрастни с две деца са необходими 2 254 лева на месец. Ако ви се струва, че е възможно да се изкара един месец и с по-малко, просто вече сте в капана на мисленето, че нормален живот означава да си платиш сметките и да ти остане и за храна, а отоплението и почивката, лечението и развлеченията са лукс, а не задължителна част от нормалното в живота. Опити за нормалност анонсира новия варненски кмет през първата си работна седмица. Иван Портних иска да получи максимален обществен ефект от всеки похарчен общински лев и една от идеите му е да добави

към общинските левчета и пари от европрограми.

Болното общинско място ще бъде лекувано от нов заместник кмет по еврофинансирането, който ще получи повече хора на свое подчинение и дори отделна транспортна дирекция, за да се вземе всичко, което програмите на съюза предлагат. Раздвижване определено ни е необходимо, защото за четири години в цялата Варненска област сме успели да инвестираме по-малко от 500 милиона лева от европроекти и то главно в обучения и други дейности по развитие на човешките ресурси. Големи са надеждите за инвестиции в градския транспорт, макар че и там по варненски обичай ще се работи с финансова институция - Европейската банка за възстановяване и развитие. Засега обаче в общинското дружество са влезли само прокуратурата и и икономическата полиция. Те проверяват

назначенията и разходите на „Градски транспорт”,

където са натрупани милион и 700 хиляди лева загуби само за миналата година. Въпреки това новият председател на Общинския съвет Иван Луков прогнозира превръщането на общинския градски транспорт в печеливша фирма до една–две години. И този вариант на договор в Европейската банка обаче предвижда преразпределяне на линии и промени в договорите с частния превозвач и то в момент, когато още не е ясен изходът от споровете покрай предходната идея за изкупуване, завършила в съда. Без отговор на най-важния въпрос – кой ще плаща, приключиха и обещанията на вътрешния министър за модернизиране на системата за видеонаблюдение в града. Така идеята засега доразвива само

неяснотите около уличния „Голям брат”,

започнали още по времето на Румен Петков. Във Варна Цветлин Йовчев беше лаконичен и за насилието в столицата, в което едни от главните герои бяха маскирани полицаи. След като преди 16 години влязохме в световните новини с разбиването на парламента си, тази седмица повторихме и новината пак се класира - редом с тази за новородения британски престолонаследник. Което обаче не е никакъв повод за гордост, а просто означава, че никой не си е взел никакви поуки от преживяното тогава и във времето досега. Според главния прокурор грешката, довела до кръвта по жълтите павета, е в това, че някой е решил да изведе депутатите с голям автобус направо през редиците на тези, които повече от месец искат оставката им. За вътрешния министър грешката е на депутатите, решили да съберат три комисии по времето, когато протестът е най-активен. Така

синдромът „Пеевски” даде поредните метастази –

някой взема решение и вика големия бял автобус /сега никой не казва чие точно е решението – вероятно за да му спести сравненията с една голяма бяла птица/. Следват изблици на недоволство и насилие, властта казва „извинете, стана грешка” и пак е учудена, че битите не й приемат извинението. Според Цветлин Йовчев случилото се е потвърдило сигналите, че се очакват провокации. Ако е така, има само два въпроса, на които той, като вътрешен министър, задължително трябва да отговори – какво е направил при получаването на сигналите и сигурен ли е, че най-голямата провокация не е пращането на автобус с депутати и коли с маскирани полицаи в центъра на протеста без всякакво предупреждение хората да осигурят коридор за преминаване? На други два въпроса не е лошо да отговори президентът – предвид бързината, с която оповести свикването на Консултативния съвет по национална сигурност,

да не би да смята депутатите за най-голямата заплаха

за въпросната сигурност? И какво точно означава че „има готовност да назначи нов служебен кабинет”, както заявява за Wall Street Journal? Вярно е, че пресцентърът на президентството вече е добре специализиран в писането на последващи обяснения и обвинения, че началникът им не е бил добре разбран, но никакви обяснения не могат да променят записаното, независимо дали е официална позиция или самодейна грешка. Друга грешка – съзнателна или не – остава за поправяне във Варна. Тази седмица новият варненски кмет обеща ремонт на падналата в съда заповед на предшественика му за достъп до Морската градина. Варненци се надяваме този път общинските юристи да се справят по-добре, макар че голямото питане защо изобщо е

необходимо да се пише заповед за това, че в градския парк няма място за автомобили.

Иначе Иван Портних започна с препотвърждаване на предизборните си обещания – за местата в детските градини, за градската чистота, за ремонтите на главните улици, за правомощията на районните кметове. Предвид, че Варна е сложена като голямата награда в партийната витрина на ГЕРБ, а изборът на Иван Портних – натоварен с очаквания той да влезе в ролята на предизборен локомотив, градът има шанс да си върне част от блясъка. Това е възможно обаче само ако посъбуденото гражданско общество продължи да се държи както трябва – да пита, да предлага и да търси резултатите. Едно предложение дойде тази седмица от екипа, който разработва Общинския план за развитие до 2020-та. Искането е Варна най-сетне да се сдобие с истинска зона за високотехнологичен бизнес, която да привлича големите в бранша. Болезненият пример, даден от шефа на проекта, беше с

Microsoft и IBM, които сега са в Румъния,

а не у нас. Друга алтернатива дават част от недоволните варненци, които тази седмица обявиха, че пренасочват част от протестната си енергия към обществен център с разностранна дейност, стъпил върху доброволния труд, солидарността между всички участници и най-вече ентусиазма. Много повече от ентусиазъм е нужен за проекта, който да помогне на Варна на съвсем друго ниво – концесионирането на пристанището. След толкова години обсъждане на темата тази седмица стана ясно, че процедурата не може да тръгне, тъй като и досега не са изчистени проблемите около собствеността на земята. Заради това и транспортният министър Данаил Папазов не можа да каже нищо обнадеждаващо при идването си във Варна и прогнозира, че решение не може да има преди края на годината. Макар че предвид многото опити на принципа „проба-грешка”, които вече видяхме за краткото време на този кабинет,

забавянето може да се окаже и за добро.

Вълненията във ВиК продължиха и тази седмица – протестите на служителите стигнаха до София, общинският съвет също протестира, като не участва в общото събрание заради неговата нелегитимност, но нищо от това не попречи на държавата да назначи нов управител на дружеството. За спиране на течовете и подновяване на тръбите обаче ще е нужно държавата /и общината, разбира се/ да направи много повече, защото иначе загубите по мрежата могат да станат и сто процента, а за градския транспорт ще си внасяме гондоли втора ръка от Венеция. Тази седмица, докато в общината вече се занимаваха с текущите проблеми, в административния съд още бяха на вълна местни избори – започна

делото за касиране на частичния вот,

заведено след иск на Христо Бозов. Съдът има 14 дни, за да излезе с решение, но още на второто заседание повечето аргументи в защита на касирането бяха отхвърлени. След вълненията около областната управа тази седмица и там настроението беше работно – новото ръководство обеща подкрепа за бизнеса, облекчения за администрациите и забеляза най-сетне проблемите на живеещите в региона с битовата престъпност, бюрокрацията и инфраструктурата. Разбира се, в казаното няма нищо ново, ново е само очакването, че след толкова много обществен натиск на всички възможни нива, освен обещания, ще има и изпълнение. Решение на един много специфичен проблем търсят тази седмица и в зоопарка във Варна. Мечката Свобода се разхожда с посинена козина, подута муцуна и възпалено око. Тя пострада от флакон с боя, хвърлен или изтърван в клетката от десетгодишно момче. Състоянието на мечката е сериозно, още по-страшни обаче се оказаха призивите за линч, с които възрастни и, предполага се, разумни хора, се нахвърлиха върху момчето. А решението беше предложено от директорката на зоопарка почти веднага –

виновният плаща щетите и сам обяснява

на посетителите какво е направил /което ще му помогне бързо да усвои принципа на личната отговорност, независимо дали е наранил мечката неволно или от чист садизъм/. Всъщност, това е битовият еквивалент на търсенията, с които толкова българи толкова години протестират по площадите – как да изправим политиците и законотворците си до клетката на свободата си и да ги накараме да обяснят защо ходи все насинена и възпалена. И, разбира се, да ги накараме да платят щетите.