Черно море не е клуб, който заслужава подобно отношение

В Черно море са събрани добри футболисти, но без души. Това е единственият извод след първите два мача на "моряците" в А група. Селекцията на Гонзо е най-добрата след бронзовите медали през 2009 г., но за разлика от тогава, сега играчите не показват характер. Преди началото на сезона бях най-големият оптимист за представянето на Черно море, като дори тайничко се надявах за класиране, което да изненада мнозина.

Шокиращата действителност обаче бързо излезе наяве. Особено след вчерашния мач срещу Славия. Изненада имаше, но тя бе неприятна. За журналисти, за фенове, за всички. На "Тича" времето сякаш е спряло. Не заради горещините навън, а заради ледените сърца на играчите. Те така и не разбраха, че не става само с рутина, с отбиване на номера. Трябва нещо повече- хъс, характер, спортна злоба. Това, което Георги Иванов имаше в изобилие, днес е най-дефицитното нещо в неговия отбор.

Гонзо е прав за едно - няма как да победиш, ако играчите не използват индивидуалните си качества. Няма го това едно на едно, което виждаме в големия футбол. Да преодолееш съперников състезател, да усетиш тръпката от играта, от финта, от асистенцията. Футболът е колективна игра, но ако играчите не разчитат и на индивидуалните си качества, няма как да стане. Време е "моряците" да се стреснат. Да покажат, че им пука не само когато се редят пред стаята на счетоводителката. Нека се ядосат, нека се нагърбят. След като проспаха юбилейния сезон, да започнат следващия с малко повече достойнство. За да могат да погледнат в очите фенове, ръководство, собственици и най-вече себе си. Защото те се излагат най-много.

Да, това не са ЦСКА или Левски. Където доскоро играха Райков и Венков. За тях Черно море трябва да значи дори повече. Защото това е клубът, който им протегна ръка. И сега от тях се иска да отговорят по същия начин - с характер, с желание. С уважение към 100-годишния клуб. Защото ако някой е забравил, Черно море е четвъртият най-успешен клуб в България. И е някак срамно да е в миманса, докато еднодневката Лудогорец се къпе в европейска слава.

Срамно е и Черно море да разчита само на един футболист. На един Жоро Илиев, който когато изиграе един слаб мач и всичко отива по дяволите. И любовта на феновете отива по дяволите. Което е най-жалкото. Явно и те са забравили къде се намират. Щом скачат на най-добрия футболист в тима. На най-добрия халф в България. Изобщо на "Тича" пак всичко тръгва в грешния коловоз. А предстои мач с ЦСКА. Сега вече е време за мъже. Сега е моментът Черно море да покаже, че още е жив. Че футболистите са живи, че идеята е жива. Какъв по-добър шанс за варненци от ЦСКА. А Гонзо най-добре знае как. Дано отново не остане сам. В мисията си да върне живота на "Тича".