Тя разкрива самоличността си и разказва живота си, защото иска да живее нормално

Историята за живота на една млада жена прилича на сюжет за психодрама, но е напълно реална. Това е историята на жертва на трафик на хора, използвана с цел джебчийство. След бягство от поробителите си, години наред тя остава в анонимност и под специална защита на социалната система, за да не бъде открита. Страхът и ужасът от предишния й живот все още властват над нея, но въпреки тях се осмелява да разкрие самоличността си, за да помоли за помощ. Помощ не за самата нея, а за бъдещото й дете. Защото е решила и тя, и то, да живеят по правилата на нормалния обществен ред, пише Рени Христова в mont-press.com

Тя се казва Елвира и това е истинското й име. Ето какъв е разказът й.
“Моята история е много сложна. Аз съм осиновена от цигани от 3-годишна възраст. На 6 години, когато станах, ме обучаваха да стана джебчийка кражби, но след като ме обучиха, ме изпращаха по чужбина да крада. Когато пораснах и станах на 11, първия път ме продадоха за 100 хиляди лева, след което тия хора ме принуждаваха да изкарвам тия пари и да им ги върна. Обаче аз когато не исках, те ме тормозеха и ме биеха. Баща ми научи за това и ме взе, после ме продадоха за втори път.

- За каква сума?

- Пак за същата, за да може да върне тази сума на предишните.”
Според закона на общността, при всяка продажба била омъжвана. Първият й “мъж” бил на 9 години.

“И така си ме продаваха като стока и ме караха да крада. Когато не исках, ме биеха и ме тормозеха. Имам белези от тях. Оставяха ме с дни наред гладна да седя, защото не съм изкарвала пари. Определена сума ми даваха да изкарвам.

- Имала си дневна норма? Каква е била средната?

- Ами в България най-много 500 лева, в чужбина - 1000, 1500 евро.”
За първи път я извели в чужбина едва 7-годишна. Била е в Чехия, Германия, Гърция, Полша, Австрия... Хващана е много пъти, но всеки път освобождавана заради малолетната й възраст. И после пак на работа. Максимумът, до който е стигала, е 2000 евро. Изкарала ги в метрото на Атина. Именно когато е в Гърция за пореден път, Елвира решава да избяга. Не е обмисляла предварително как да го направи, действала е спонтанно. Вече била на 16.

“И просто така извъртях нещата, за да ме задържи полицията. След което ме задържа полицията и ме изпратиха в... един вид като затвор. Там дойде един адвокат български, той е полицай бивш от България, и реши да ми помогне. И аз се съгласих да ми помогне, след което той ме изпрати в Монтана, в кризисния център, и така реших да се откажа от осиновителите ми.

Осиновителите на Елвира са от фамилия, която се занимава само с този бизнес. Семейството има двама сина, но те не практикуват занаята: те упражняват контрол. Един от тях идвал в Монтана да я търси и прибере.

В тая среда се работи само с момичета. Момчетата могат да правят каквото си искат, но не и момичетата. Те, момичетата, нямат личен живот каквото кажат бащата и майката, това трябва да стане. Дори и да не го желаеш, ще те принудят насила.”

Дълго след пристигането си в кризисния център е подвластна на страха, че ще бъде открита и прибрана от осиновителите си. Преживява болезнен психически срив: не се храни, не спи, плаче, буйства. “Но благодарение на тия хора, които решиха да ми помогнат, преодолях страха си и се явих даже в съд.

- Беше ли заплашвана по някакъв начин?

- Да, бях, и в съда бях заплашвана, че след като навърша 18 години няма къде да ида и пак ще се върна при тях и ще ми счупят краката и ръцете и няма да ме оставят жива. До 16-тата си година можела да разчита само отделни думи. В този бизнес образованието е табу, защото противоречи на идеята робите да са напълно неграмотни. Била научена да отхвърля всичко, което дава познание. Затова, когато социалните започнали да я учат да пише и чете, срещнали силна съпротива.

След годините на битка със себе си, Елвира побеждава. Заживява самостоятелно и си намира работа. Намира си и приятел, но след като забременява от него, той я напуска. Тя запазва детето макар да знае, че ще й много трудно, защото след раждането ще живее със стотина лева месечна помощ. Наясно е, че с нейния опит може да си осигури разкошен живот. Но той ще е онзи, с който окончателно е скъсала. Просто не искам този живот, който съм водила аз, да води и детето ми.

- Имаш ли притеснения за бъдещето, след като се роди това дете?

- Ами имам, защото не знам дали ще се справя. Това си е дете, това си е голяма отговорност... Всеки родител го има.”
Елвира е в седмия месец от бременността си. В края на септември ще роди момиченце и иска да го отгледа и възпита в човечност. Иска да живее нормално. Нужна й е само малко помощ. Банковата сметка на Елвира: BG97UBBS 80021000313340; BIC: UBBSBGSF; Елвира Сандова Томова