Избрани Новини
14 дами кръстиха бойни кораби за празника на ВМС
07-08-2013, 12:38
Снимка:© Varnautre.bg / Диана Стоева
Автор:Varnautre
Още по Темата:Подобен военен ритуал по присвояване на почетни имена се извършва за пръв път от 28 години
14 жени офицери от формированията на Военноморските ни сили станаха кръстници на бойни и спомагателни кораби в Пункта за базиране във Варна. На специален тържествен ритуал под съпровода на празнични маршове, с шампанско бяха поляти "Искър", "Добротич", "К-н лейт. Кирил Минков", "Балик", "К-н лейт. Евстати Винаров", "К-н I ранг Димитър Паскалев", "Любен Каравелов", "Панайот Волов", "Хаджи Димитър", "Георги Раковски", "Васил Левски", "Стефан Караджа", "К-н II ранг Никола Фурнаджиев" и "К-н I ранг Борис Рогев".
Подобен ритуал по присвояване на почетни имена се извършва за пръв път от 28 години насам и е израз на наложилата се през годините морска традиция. Днешното именуване бе във връзка с предстоящото честване на 134-та годишнина от създаването на ВМС. Във Варна бе първата част от тази церемония. Утре е именуването на подобни плавателни съдове - корабни катери в Пункта за базиране в Бургас. В категорията именувани кораби няма предвидени за извеждане, заяви командирът на Военноморските ни сили, контраадмирал Румен Николов.
"Имената на бойните ни кораби отразяват националната ни идентичност - изразяват традициите без да са свързани с това кой и как управлява България, а пренасят послания от миналото към бъдещите поколения", заяви в обръщението си към гостите командирът на Пункт за базиране Варна, кап. I ранг Тодор Йотов. По думите му автентичните имена на корабите "Искър" и "Добротич" от 1896 г. ще бъдат предадени на Военноморския музей във Варна.
Една от проявите, която е част от честванията за Празника на военните моряци, традиционно провеждани през втората седмица на август, е ритуалът по именуването на кораби от Пункт за базиране Варна.
Началото на българския военен флот е поставено на 12 август 1879 г., когато в Русе за първи път след Освобождението от османско иго, българският военноморски флаг се развява надподарените от Русия четири парахода, една шхуна, седем парни катера, една баржа и пет гребни лодки.
Тези лодки влизат в строя на новосъздадения ни флот с техните руски имена. С тези имена те участват в Сръбско-българската война, въпреки че руските офицери напускат Дунавската флотилия и Морската част. Едва след потушаването на бунтовете на българските офицери - русофили, с Приказ по Военното ведомство от 10 май 1887 г. всички подарени от Русия плавателни съдове получават български имена.
С този акт се поставя началото на традицията българските военни кораби да получават имена, с които да се демонстрира тяхната национална идентичност като част от Българската армия. В това начало се очертават две основни линии. Първата - да се припомня за величието на България по времето на успешните нейни владетели: хан Крум, цар Борис I - Михаил, цар Симеон Велики, цар Иван Асен I. А втората е да се отдаде почит към идеолозите и деятелите на национално-освободителното движение на България - Георги Раковски и Любен Каравелов, войводите Хаджи Димитър, Стефан Караджа, поетът-революционер Христо Ботев, Апостола на свободата Васил Левски и смелата българка Райна Княгиня.
По време на Първата световна война в българските ВМС се поставя началото и на още една традиция в именуването на плавателни съдове, а именно да се популяризират имената на военновременни и мирновременни флотски герои.
Тази традиция се запазва и след 1944 г. При именуването на миночистачите в дивизиона противоминни кораби, създаден през 1970 г. във Военноморска база Варна върху бордовете на три от тях са изписани: "Капитан-лейтенант Кирил Минков" и "Капитан-лейтенант Евстати Винаров" - създател на първата българска морска мина и "Капитан I ранг Димитър Паскалев" - активен участник в следвоенното миночистене на черноморските фарватери.