В сезона на пожарите във Варна огънят извади наяве още веднъж грешките на строителния растеж

В началото на август плажът във Варна се препълни, а крайбрежният път и всяко свободно място край него – още повече. Полупразно е само на пясъка под „Евксиноград”, а изненадващо празно - след всички закани, пред входа на резиденцията. Поне изобилието от развлечения е пълно, а голямата новина е, че

българският лев изпревари американския долар

в една швейцарска класация и даже се озова в топ пет. За съжаление, финансистите се ръководеха от чисто естетически предпочитания, защото подреждаха най-красивите банкноти в света. За по-съществените параметри на родната валута не е необходимо да търсим чужди експерти – тази седмица Камелия Нейкова, зам-председателка на партия „Нова алтернатива“, обобщи положението доста ясно. „Опитах да живея един месец с 310 лева, ужасно е“, констатира дамата. Тя може би не се е досетила, но някои живеят и с по-малко. И не само един месец. Има обаче хора, за които

България е истински магнит

Двама от тях пристигнаха тази седмица в мястото, наричано с особено умиление „прародината”, за да я обиколят с велосипеди и да видят как изглежда. Преди да тръгнат на обиколката си, българите от Украйна Иван Ангелов и Анатолий Велчев разказаха, че първата им мечта е обиколят страната, напусната от предците им преди 150 години, а следващата – да я покажат и на децата си. Навярно такава, каквато са я виждали през сълзите си дядовците им, докато слушат българска реч по радиото. И ако „прародината” все още може да предложи красиви пейзажи, то усещането за общност, запазено от преселниците, вече май го няма. Така твърдят от германската фондация "Бертелсман" след

изследване на обществената сплотеност

Степента на взаимно доверие, усещането за принадлежност към обществото и стремежът към общо благо са такива, че сме в дъното на класирането. Може пък и това да е обяснението защо в столицата водачите на протестите започнаха да се изравняват като бройка с участниците в тях, а голямата окупация на „Евксиноград” се оказа еднодневна блокада на магистралата в понеделник, която до четвъртък мутира до едноличен протест и замря. Както и в останалите протести, към общия призив „Оставка”, /изплувал дори от морето в ръцете на двама водолази/, бяха добавени и още искания. Едно от тях – за

сриване на „Берлинската стена”

към резиденцията и отваряне на парка за свободен достъп, беше особено настойчиво. И вероятно правилно. Кой обаче ще влиза свободно в парка – няма ли да са същите хора, които ходят по варненските улици и из Морската градина, оставяйки след себе си диря от фасове, хартийки, омачкани цветя, кучешки „бомбички” и мрънкане, че е мръсно? През първата седмица на депутатска ваканция във Варна съветниците избраха да работят. Взето беше поредното решение за развитие на туризма – този път с нова дирекция в общината и съответния нов щат. Обещанието е дирекцията да заработи от септември, а новите хора да минат конкурс. Липсата на такъв подбор доведе вече до

неприятни питания по време на общинската сесия

за начина, по който образователната дирекция се сдоби с началник – ексдепутатката от ГЕРБ Лилия Христова. Още по-конфузна се оформя ситуацията в самия съвет, където не много според правилника една и съща съветничка се предлага за шеф на младежката комисия вече две сесии поред и на колегите й вероятно ще се наложи да я отхвърлят още веднъж и през септември. Варненските кадрови кахъри обаче изглеждат съвсем бели в сравнение с царевските – там бившият кмет Петко Арнаудов, който заради прословутата „Златна перла“ искаше заличаването на целия природен парк „Странджа“, стана шеф на горското стопанство. Иначе варненската шумна августовска сесия успя да реши проблема с разширяването на Руското училище – в бившата ученическа поликлиника, но

горещият картоф с разделянето на стаите

между математиците и основното училище „Захари Стоянов” остана за следващия месец, през който първолаците в основата на спора ще трябва да тръгнат на училище. Куриоз или не, но на фона на протестните страсти, на сесията гражданки наградиха съветник, при това съвсем искрено и сериозно. Признанието беше за Андрей Василев заради личните му усилия Варна отново да има Евин плаж. На други места обаче усилията явно не са достатъчни. В сезона на пожарите във Варна огънят извади наяве още веднъж грешките на строителния растеж – когато пламнаха тревите в „Изгрев”, стана ясно, че от разширяването на дворовете

улиците са станали тесни в раменете

на пожарникарите, които носиха кофите с вода на ръка. Може би сега е времето за по-сериозни отговори как се дават разрешенията за строеж и как се прави и поддържа общинската инфраструктура, защото освен за пожарни, проходите там /и не само/ са тесни и за линейки... В други житейски сфери варненци дадоха добър пример – три джебчийки бяха подложени на граждански арест и предадени на полицията от вбесени пътници в автобус 409 – една от любимите работни зони на всички сръчно пипащи гастрольорки. Само с граждански ентусиазъм обаче едва ли ще може да спрем масовото им нашествие, което краде и от намаляващата ни курортна слава.

Доброволни отряди,

но срещу „платените така наречени интелигентни протестиращи”, предложиха групичките, които тази седмица получиха аудиенция при премиера. Макар и с усилия, предложението прочете Бисер Миланов с колоритния прякор Петното, който очевидно е бил едно от главните действащи лица и на закритата за медии среща. Тя беше определена като разговор на Орешарски с протестиращите, но на финала изглеждаше просто като поредна проява на синдрома „Пеевски”. Съвети на премиера даваха хора с петна в биографията, искащите оставка останаха встрани, а за медиите беше настойчиво поискано да ги пратят на курсове

как правилно да избират водещите новини

Тази седмица президентът изпълни обещанието си и върна актуализацията на бюджета за текущата година с три думи - „налагам частично вето”. Един от корифеите на конституционното право у нас – професор Неделчо Беронов, определи президентското нововъведение в терминологията с други три думи - „няма такова нещо“. Ваканцуващите пък отложиха мисленето и работата върху ветото за края на месеца. В същото време, въпреки августовската жега и отпускарските дни, все повече стават гласовете на тези, които смятат, че решението е в други три думи – „време за работа”. А липсата на чуваемост ги свежда до една – „оставка”.