Учителите, а не сградата правят образованието

Датски сблъсък с леко гнилата местна действителност тази седмица роди във Варна нова инициатива – всеки, според желанието си, може да я нарече или "направи си сам", или "гражданско поведение". На централния стадион в София падаха стени, докато най-вкопчените в оградите на мисловния си недоимък най-усърдно коментираха "Стената". В световните новини темата е Сирия. У нас засега предимно цитират Ванга, но да се надяваме, че някой някъде има и геостратегически идеи, които минават отвъд yes-политиката.
Към края на туристическия сезона като количество той изглежда в рамките на очакваното, като основната заслуга е на руските туристи. И макар това да не е за първи път, и това лято има немалко лъскави рецепции, на които персоналът слуша руския като особено рядък диалект на урду.

Изобилие от местна екзотика

обаче имаше за всички - разбити тротоари, спираща вода, изчезнали под бурени древни останки, сръчни джебчийки, нагли чейнчаджии и изненадата за сезона – местна версия на "всичко в цената". Закупилите аll inclusive пакет този сезон откриха, че той вече не включва някои екстри – като шезлонг, паркинг, телевизор, а на някои места – дори смяната на чаршафите и минералната вода. И след като Гърция свали ДДС-то в туризма по средата на това лято, през следващото вероятно много от тях ще разказват тазгодишните си ваканционни спомени на някой остров. През седмицата туристите по магазините се омесиха с изпаднали в ужас родители и нервни ученици, повели битка за дрескода през новата учебна година – с писъци, сумтене или строго мълчание - в зависимост от възрастта,  като подобни сцени в книжарница не са наблюдавани.

Изключение все още правят бъдещите първолаци. Тази година те са малко повече от миналата, а училищата са готови да ги посрещнат. Изключението е в квартал "Чайка", където спорът между "Захари Стоянов" и математическата гимназия тази седмица премина през серия срещи, заплахи за шествия по Аспаруховия мост, искания на оставки в общинската образователна дирекция и предупреждения за наказания. Засега вариантът за първолаците е настаняване в подблокови помещения, което не е най-доброто, но пък е логична последица от десетината години решения на парче.

Учителите, а не сградата правят образованието,

а приемът трябва да зависи от възможностите, не от желанията, напомни Венцеслава Генова, след като проблемите отново стигнаха до Регионалния инспекторат. Опциите за решение намаляват с трупането на прецеденти, аргументи и взаимни обвинения, което не променя основния факт – част от варненските първолаци ще учат в приспособени помещения, а ако родителите им не искат да го приемат – ще трябва да пътуват всеки ден. Родителите на някои по-малки варненчета нямат дори този шанс – при поредното броене на чакащите за градина съотношението на местата и децата беше 1 към 3.5, а за ясла битката бе между 821 чакащи за две места. Това, което следва, е добре познато – обещания за нови места, дискусии за ваучери и спорове за алтернативни форми, докато не дойде време за ново класиране и всички разговори не започнат отначало, въпреки отдавна измислените по света начини

същите разходи да дават по-добри решения.

В Здравната каса тази седмица показаха, че са строги, но справедливи, и си взеха обратно 1 100 лева от АГ болницата във Варна. От казуса излиза, че основният проблем на АГ-то е липсата на щатна врачка, която да познава кое от недоносените и проблеми бебета, родени при тях, ще се разболее още веднъж същия месец и ще се лекува другаде, защото касата му позволява да боледува за нейна сметка само веднъж за календарен месец. И ако това се случи, просто си взема платеното на едната болница и го дава на другата. Липсата на логика в правилата на касата отдавна не е новина. Но пък е нелепо, когато музиканти като Чавдар Парашкевов организират благотворителни концерти, за да има по-добри условия за недоносените, а дареното накрая отива, за да покрие чиновнически недомислия под формата на

глоба за спасено бебе.

От изобилни недомислия се оплакаха във Варна и членовете на Националното сдружение на общините в България. Като начало те предложиха промени в 15 закона, с които да се вкара известна логика в нормативната база. След 25 години разкази за децентрализацията, всеки от които свършва с поредното затягане на каишката, дори и новите в сдружението не показаха особен оптимизъм на варненската среща и в почивките обменяха предимно идеи за

самостоятелно спасяване на давещите се.

Подобна идея даде през седмицата във Варна и един датчанин, рискувал с бизнес в България. След като опознал отвътре и отблизо една канална шахта заради задигнатия капак, Рун Совндал просто сложил нов. Сега фирмата му събира сигнали и за други опасни шахти. По тези ширини това вероятно изглежда като възможност общината и полицията тихичко да се отърват от задълженията си да спрат кражбите и да затворят шахтите. Според датския поглед това е „едно добро начало”, което с малки жестове да напомня на властта, че

електоратът мутира в граждани,

особено нелюбима на политиците форма. Макар че тази седмица Варна загуби /за добро/ една от забележителностите си – най-разбитият тротоар в града, по който от Шишковата градинка до Морската градина се препъваха стотици хора всеки ден, вече е в ремонт. А втори няма да се наложи скоро само ако варненските граждани осъзнаят навреме, че натрошените плочки са резултат предимно от паркирането върху тях. Промяна има и по варненските улици – светофарите са денонощни с надеждата, че това ще спре превръщането на булевардите в писта за шумни нощни състезания без правила. Според звука обаче червеното засега само добавя пикантност в гонките и общинско-полицейските опити „с добро” не дават голям резултат. След месец ще видим резултатите и от едно внимателно наблюдавано предизборно обещание на кмета Портних – за

изваждането на колите от Морската градина.

Забавянето беше аргументирано с нуждата от юридическо прецизиране, а резултатът в края на работната седмица се появи на общинския сайт за задължителното едномесечно изчакване на възраженията. И докато варненци четат, мислят и обмислят възражения, не е лошо от време на време да се сещат, като са били по света, в колко от парковете са отскачали от алеята, за да направят път на кола. Размисъл очевидно предстои и в други места за атракции. Обсъждането на бургаския океанариум започна с петиция против идеята в опасна близост до защитена зона да се строи на практика затвор за делфини. Във Варна върви друга петиция – за

освобождаване на обитателите на Делфинариума

от не дотам доброто им жилище. А пред зоопарка доброволци влязоха в клетка и поканиха всички желаещи да опитат на свой гръб какво означава за животните порцията неделна човешка радост в зоопарка. Желаещи нямаше, а публиката раздели вниманието си между активистите отвън и животинките вътре, където правенето на маймунджулуци е част от забавлението. И тази седмица към това забавление добавихме и доста професионални изпълнения. Започна се с „неправилно разбрания” Спас Панчев, който поиска хипермаркетите да не работят в почивните дни, което според него било защитна мярка за българското земеделие. За него пряката връзка между двете вероятно е очевидна, за останалите далеч по-видими бяха връзките с незабравимото минало, когато /на хартия/

всеки проблем се решаваше със забрани.

Въпреки смеха, който предизвика, Панчев си запази партийния пост. За мнозина други обаче седмицата се оказа ветровита – новата управляваща коалиция сякаш гони рекорд за Гинес и за няколко дни смени шефовете на ключови агенции като пътната, инвестиционната и на архивите, както и на фонд "Земеделие". На техния фон още по-любопитно е оцеляването на Николай Попов, който ще трябва да ръководни митниците без да има допуск за секретна информация. Причината са нерегламентирани контакти с хора от подземния свят, отнемането на допуска е потвърдено от ресорната комисия, а липсата му на такъв пост не може да бъде заменена от

никакви катарзисни процеси.

През седмицата успешно се издъни и пресслужбата на БСП. Възрастта на работещите там не може да е извинение за опита да окачат партийната си табела на врата на Роджър Уотърс заради желанието му да посети гроба на Франк Томпсън и да се правят, че не знаят как работодателите им наричаха „Пинк Флойд” преди трийсетина година. А ако наистина не са знаели, били са единствените изненадани от големия надпис „Оставка” зад гърба на Уотърс, докато пееше:

"Мамо, трябва ли да вярвам на правителството?"

В Забърдо тази седмица напевите бяха други – бабите устроиха на новия политик Бареков посрещане като от 50-те – с лично адресирани хвалебни частушки, с оплакването, че са „забравени от управляващите” и кой знае защо – с надеждата, че новият политик ще промени нещо в положението им. Още едни кандидати за промяна се обявиха тази седмица - Емил Димитров, Мирослав Найденов и компания екс-гербаджии със стабилно варненско присъствие вече се наричат БАСТА и предлагат на България „алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията". Бившият им шеф Борисов поне видимо не е разтревожен - направи дебюта си като професионален футболист, като дойде на стадиона като истинска звезда - отделно от отбора и с охрана. Заслепението от футболните му таланти не позволи на почитателите му да направят връзката между това, че

пазителите са от бюджетната НСО.

Останалите още преди тази парвенюшка демонстрация питат за нов правилник, по който държавата да раздава пари и охранителни услуги. През това време обвиненият за умишлени престъпления Цветан Цветанов подаде жалба срещу наредбата, приета с активното лобиране на вътрешния министър Цветан Цветанов. Той вече не смятал за толкова добра идеята за задължителната полицейска регистрация и изведнъж откри, че това е законен начин за постепенно създаване на база с лични данни на всички граждани. Във Варна от ГЕРБ подадоха и друга жалба – срещу искането на МВР да получи списък с всички новоприети партийни членове през тази година. Принципно правилната им констатация беше, че новата власт прави

политически чистки на всички нива.

По ирония на съдбата искането се оказа резултат от жалба на чиновничка от Аврен, в която тя описва как преди изборите тази пролет от ГЕРБ притискали общинските чиновници и членовете на семействата им да влизат в партията и да гласуват за нея. Така и тази седмица не мина без врътка по омагьосаното колело на прехода ни. Изходът все по-очевидно е направо през Стената.