Китайското издание "СинхуаНет" публикува интервю с директора на варненския филмов фестивал "Любовта е лудост" - кинокритикът проф. Александър Грозев

Европейският филмов пазар е доминиран от американските продукции, и затова старият континент се опитва с различни средства да спаси своята филмова идентичност, заяви в интервю за Синхуа виден български експерт, пише китайското издание xinhuanet.com.

Проф. Александър Грозев, един от най-известните български кинокритици, каза, че Европа се бори с всички средства да стимулира от една страна производството на европейски филми, а от друга страна - да стимулира тяхното разпространение.

Тук е ролята на европейските фестивали, каза Грозев, който е и художествен директор на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост”, един от трите най-големи филмови фестивала в България.

В Европа се провеждат годишно огромно количество фестивали. Разбира се Венеция, Кан, Берлин, са най-големите, но покрай тях съществуват множество малки фестивали, всеки един от който е намерил своята ниша, каза експертът.

Фестивалите тепърва ще набират скорост, защото те са средства за противодействие на комерсиалната търговска продукция, каза Грозев.

Фестивалите са опит да се спаси националната идентичност, каза Грозев.

„Светът напоследък се космополитизира с огромни крачки, което води до нивелиране на масовия вкус, до отмиране на традициите. Когато традицията отмира, се губи това, което наричаме национална идентичност,” каза Грозев.

По отношение на кинопазара в България, Грозев каза, че той също е доминиран от американските филми, и правенето на кино в Балканската страна през последните години върви доста трудно, защото в България филмопроизводството се финансира от държавния бюджет, и парите не достигат.

Той каза, че преди промените в България са били правени по 28-30 игрални филма за година, плюс още петдесетина филма за телевизията, докато сега за съжаление се правят по седем игрални филма годишно.

Все пак, някои телевизии напоследък започнаха да правят телевизионни сериали, което оживи пазара и производството, каза Грозев. Това е един от пътищата за спасяване на българското кино, каза той.

„Другият път е търсенето на други извънбюджетни начини за финансиране на филми, тоест, създаването на филмов фонд, което означава, че от прожекциите на чужди филми трябва да се правят отчисления в този фонд; рекламите, които вървят по телевизията, също трябва да се отчисляват във фонда, и по този начин ще се осигури стабилно финансиране на национална продукция,” каза Грозев.

На държавно ниво на думи има разбиране за тази идея, но на практика няма, защото заинтересованите институции, които трябва да правят отчисления, не желаят да се лишат от печалбите си, каза Грозев.