Нов политически сезон, протести и страхове за това, какво ще се случи в Сирия

Една хубава и една лоша новина произведе Варна тази седмица, макар че те минаха назад в общия списък с управленски скелети, извадени от варненския общински гардероб, очакванията за новия политически сезон в парламента и страховете какво ще се случи в Сирия.

Прекрасно беше, че четиригодишният Стефан си тръгна здрав и с благодарности от болницата, след като лекарите успяха да поправят грешките на възрастните, заради които детето падна от десет метра, докато трябваше да е под техните грижи. И много тъжно, че от целия оживен магазин не се намери нито един свидетел, който да отиде и да разкаже на разследващите от градската прокуратура какво е видял, за да има правосъдие и – по-важно, да няма втори Стефан. Всъщност спестяването на усилията в „малката” случка

не обяснява ли и много от големите ни беди?

Около децата се върти и следващата новина, с която Варна вероятно ще се класира в медиите след седмица – споровете около училищната сграда в „Чайка”, които очевидно няма да приключат до 15 септември. Новият „последен срок” за решаване на конфликта между Математическата гимназия и „Захари Стоянов” е четири дни преди първия звънец, като директорите получиха ултимативно искане за график за помещенията, общинските съветници пък настояват за наказания и за двамата, след като попаднаха под словесния обстрел на недоволни родители. А още преди началото на учебната година

децата получават първите си уроци –

как разумните възрастни оставят един проблем да расте десет години, а после искат да му намерят решение – бързо, лесно и без компромиси. Образователният министър Анелия Клисарова обяви, че решението за сградата трябва да се вземе във Варна, което не означава, че имаше спокойна седмица. Колегата й от икономическото ведомство Драгомир Стойнев изведнъж откри, че българското образование произвежда предимно безработни и обяви поредната реформаторска идея - учениците в средните училища да учат само през половината време, а през останалото да работят, така че бизнесът да получава кадри на изхода на гимназията. Не е ясно дали министърът се е поддал на хубави лични спомени от УПК или

търси безплатни работници,

обаче обясненията му как фирмите у нас искат шлосери, а пък училищата произвеждат друго, твърде добре конкурира съвета на предишния премиер младите да се ориентират към овцете и картофите. Останалото отново е впрягане на образователната каруца преди конете на реалното производство с нормално заплащане и на приличната държавна /не/намеса в икономическата машина, която засега произвежда предимно пара за свирки и скърцане на скелети в гардероба. Потракване се чуваше тази седмица и от общината във Варна. След финансовата инспекция там кметът Портних отвори малко вратите на килера и показа част от прибраното вътре, обобщено като

„безстопанственост на стойност милиони левове”

Варненци едва ли са изненадани от авансово дадените примери – с тръбата, която уж щеше да спасява "Златни пясъци" от фекалиите по плажа, с оглозганите колони, които стърчат в „Аспарухово” вместо образователния център за деца в неравностойно положение, с вече митичния ремонт на социалното заведение „Д-р Анастасия Железкова”, където срещу повече от 4 милиона лева какво ли няма – и асансьори няма, и отоплителна система няма, и акт за експлоатация няма...

От тракането в общинския килер

стана ясно още, че заради забавяне в предната администрация пак се отлага пристигането на новите автобуси, че заради разтакаване сме плащали излишни пари за улично осветление и още „много такива примери”. Разбира се, проветряването на килерите и гардеробите е полезна дейност – стига тя да приключва с изгонване на вредителите, а не с освежаване на въздуха им. Защото всички скандални констатации на агенцията „Държавна финансова инпекция” засягат /не/направеното между 2009 и 2012, когато Варна беше управлявана от същата партия, както и сега, а много от сегашните административни играчи просто са сменили полето, на което играят. А на варненци отдавна им е ясно, че щом след поредните гръмки ревизионни констатации няма актове и глоби, в килера е тихо, не защото няма стари скелети, а защото

е намерена подходяща смазка, за да не скърцат

Все пак добра новина имаше и от общината – макар и малко авансова. След като започна процедурата за Подробен устройствен план на Морската градина, поне две години в парка няма /или поне не би трябвало/ да се строи. Зелената зона е от басейн "Приморски" до Евксиноград, като в общината се надяват двете години за изработка на плана да са достатъчни, за да се намерят правни основания и да бъдат отменени и дадените по-рано разрешения за строеж. А дотогава недолюбваният от някои граждански натиск ще трябва да удържи позициите, за да не изникнат в правния вакуум

нови „сгради с обществено предназначение”

През седмицата се надигна отново и скромната протестна вълна, изчезнала през отпускарския август. За първия работен ден на правителството във Варна около 40-50 души напомниха, че искането за оставка продължава да е актуално. В самия парламент депутатите самоотвержено игнорираха телефонната бомбена заплаха, докато отвън автобусите стоварваха про-, контра- и реконтрапротестиращи. Така датата 4 септември спокойно може да се запомни като денят, в който партиите приватизираха недоволството и окончателно превърнаха автобуса в политически инструмент, равен на изборните автобуси от зората на прехода. Поради най-голямото

изобилие от културно неизкушени оратори,

от ГЕРБ първи признаха за вноса на подкрепа, но, както се оправда Цецка Цачева, от БСП първи започнали. Ако продължим стилистиката й от първа група в детската градина, излезлите на протест недоволни българи преди ваканцията имаха шанса да влязат в ролята на възпитателката и да пратят всички по ъглите да се срамуват. С развитието на случайните превози до парламента и обратно обаче ролята им беше открадната и връщането ще изяде още от и без малкото ни време за спасение. А друг неизкушен културно партиен деец – Цветан Цветанов,

използва Съединението, за да се оплаче

надълго и нашироко във Варна как се превръщаме в полицейска държава... Пак тази седмица премиерът Орешарски скромно си написа петица за първите сто дни на кабинета, като заяви, че за толкова време чудеса не можело да се очакват, но през есента вече ще видим резултат от действията на правителството. И ако черният сериал, започнал с Пеевски и продължаващ и досега, не е бил „чудо”, то какво ни чака оттук нататък не може да си представи дори Алиса. От енергодружествата вече настъпват с прогнози за вдигане на тока с над 40 процента още тази зима, ако готовият законопроект бъде приет и въведе всички предвидени антимонополни мерки. Според хора от енергодружествата след одобряването им те ще трябва да направят разходи и

инвестиции за около 2 и половина милиарда лева,

което неизбежно щяло да се отрази на сметките ни за ток. Дали обаче една сериозна ревизия няма да покаже, че ние вече сме дали голяма част от парите за въпросните инвестиции, и сега просто ще се наложи дружествата да ги вложат точно в това, за каето са ги взели? Във Варна в края на туристическия сезон вече има и общинска дирекция по туризъм, и директор. В същото време археолозите отново напомниха за средновековния манастир на княз Борис I, който можеше да бъде сериозна туристическа атракция, ако туристите можеха поне да стигнат до него. Което е само един мъничък пример за асинхрона между нуждите на града и промените в него. Тази седмица до общината отново беше поставен падналият преди около половин година градски часовник. Може би движението на стрелките над голямата каменна грамада до него ще стимулира синхронизацията.