Избрани Новини
Харчим за алкохол колкото за лекарства
България е на дъното на таблицата в Европа по показателя "среден общ разход за лекарства на човек от населението"
Българите плащат годишно 2,6 млрд. лв. за цигари с бандерол и около 2 млрд. лв. за алкохол, пише "Труд". А за лекарства дават около 2,2 млрд. лв. Това съобщи вчера д-р Кунчо Трифонов, ръководител на IMS Health за България (международната компания за анализ на лекарствения пазар в света) на семинар в Несебър, посветен на това достъпни ли са съвременните терапии за българските пациенти.
Д-р Трифонов посочи как в годините разходите във фармацевтичния сектор непрекъснато растат, защото се наблюдава недостатъчна осигуреност с лекарства. В същото време обаче болните българи продължават да доплащат най-много за медикаменти в сравнение с гражданите от страните в ЕС. У нас процентът на личните разходи за лекарства е 56% при среден за ЕС от 17,9 на сто. В държави като Франция доплащането е 1%, в Холандия е 0,5%, а в Италия - 3,2%.
"Заради доплащането, когато пациентите отиват в аптеката, питат: "А не може ли вместо две опаковки, да купя една? Може ли вместо медикамент от 20 мг да взема от 5 мг, защото не мога да си доплатя?", разказа д-р Трифонов. С така "промененото" лечение обаче не се постига контрол на заболяването, състоянието на пациента се влошава, той влиза в болница. Така хоспитализациите у нас са се увеличили двойно за 5 г. и са около 2 млн. годишно", обясни той. Настаняването в болница е скъпо и там се изхарчва целият спестен от държавата ресурс чрез високото ниво на доплащане от пациента. "Излиза, че сме евтини на брашното, а скъпи на триците", каза д-р Трифонов.
България е на дъното на таблицата в Европа по показателя "среден общ разход за лекарства на човек от населението". След нас са само Румъния и Латвия.
Годишно за медикаменти на човек у нас се падат по 108 евро, в Хърватия сумата е 137 евро, в Германия - 374 евро, а при първенеца Швейцария - 523 евро. В Гърция, която е сходна по население с България, на човек се падат по 316 евро годишно.
На този фон и при демографски срив от Националната здравна стратегия става ясно, че през 2020 г. държавата ще дава около 3,8% от БВП годишно за здравеопазване. Сега процентът е 4 на сто. Според експертите това показва, че секторът не е приоритет.
Средната стойност на опаковка лекарство, плащано от НЗОК, през 2009 г. е била 9,79 лв., на следващата година е 11,07 лв., през 2011-а е 12,75 лв. през 2012-а - 14,03 лв., а пред 2013 - 13,03 лв. а за 2013 г. е 13,03 лв. Според специалистите това означава, че съветът по цени и реимбурсиране си е свършил работата след скандалите с цените на медикаментите през м.г.
"Имаме най-ниските цени на лекарствата в ЕС, но когато нивото на плащането им от касата падне и съответно болният трябва да даде повече пари, пациентите си казват: Медикаментите поскъпнаха. А не е така", посочи проф. Генка Петрова от Фармацевтичния факултет в София. Тя каза, че през тази година от 1944 препарата в позитивния лекарствен списък с намалена цена са 974.
"Средната продължителност на живота до средата на 20-и век е била около 50 г. У нас днес тя е 74 г., а в ЕС - 82 г. Проучвания в Европа показват, че значителното повишение се държи на въвеждане на иновативните, оригинални препарати. Затова е толкова важно те бързо да достигат до нас", посочи Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (б.р. - на чуждите производители на лекарства). И добави: "За съжаление България е в пъти с по-ниско потребление на иновативни терапии спрямо ЕС. Но с умно договаряне със здравната каса и осигуряването на повечето средства в системата ситуацията може да се промени".