Нима морската ни столица с лека ръка ще остави да бъде изтрит от картата на футбола ни клуб с име, авторитет и традиции

Почти 30 години, на 19 октомври 1993 г., тогавашният ЖСК Спартак Варна се изправи срещу Манчестър, в тогавашната КНК. Варна бе горда със своя отбор. Имаше футболно оживление и агитка на "червените дяволи". Стадион Гагарин бе пълен до козирката. Спартак загуби, но се представи достойно с 1:2.

Днес 95-годишният клуб е като сирак и живее само благодарение на ината на играчи и треньори. Покрай особените войни, които се водят около Спартак, мнозина биха подхвърлили: Като няма пари да се откажат.

Но нима Варна с лека ръка ще остави да бъде изтрит от картата на футбола ни клуб с име, авторитет и традиции. Познат в Европа, обичан от хиляди варненски фенове?
Които днес са дълбоко разочаровани от безразличието на общинската управа, на държавата, на заможните хора и фирмите в града. И объркани от вътрешното деление между "правилни" и "неправилни" спартаклии. Докато Разлог, Гълъбово, Любимец и Бистрица намират как да издържат професионални футболни клубове, вторият най-голям град на България – Варна нехае за своя Спартак, който след 5 години ще чества вековен юбилей. Днешното цинично безразличие е равносилно на съзнателно унищожаване на отбора. В клуба няма и една стотинка за заплати, за доктор, масажист, кондиционен треньор, треньор на вратарите, екипировка, възстановяване, храна.

Играчите са готови да се откажат от футбола завинаги, изгонени от квартирите си като кучета, поради невъзможност да плащат наеми. Футболистите са открили една баничарница за дневната си „диетична дажба” – по две банички на ден. За толкова им стигат парите.

Ето как изглежда варненския Спартак. Видян от вън, а не през очите на „правилни или неправилни”спартаклии. Само, че на пук на всичко и на всички, футболисти и треньори стискат зъби. Борят се, играят футбол и побеждават, дори. И ако имаха най-елементарни условия, със сигурност щяха да претендират за групата на майсторите. Момчетата от Спартак са олицетворение на младото поколение на България. Младежи, които постепенно губят мотивация, вяра и надежда за нещо хубаво. И които равнодушието във Варна, заплаша с обезверяване, депресия, деградация, пропиване или емиграция. Треньорът Георги Иванов-Геша, уважаван и обичан от състезателите, отхвърли няколко изгодни лични предложения, защото не пожела да остави своите играчи сами. Заедно с тях е готов да се бори до последно с надеждата най-сетне да се появи светлинка в тунела. Но уви за сега няма такава.

А град Варна има нужда от своя Спартак, защото той е радост, емоция и смисъл за хилядите си верни привърженици. Футболна Варна пък има нужда от своето елитно градско дерби, с каквото се гордеят другите големи градове, като Бургас и Пловдив. Остава кмета на Варна да удържи на обещанието си, градската управа да вземе при сърце съдбата на футболистите и треньорите на Спартак, а "правилни" и "неправилни" спартаклии да застанат зад своя клуб, ако го обичат истински.