Средният пръст, който един от депутатите на „Атака” показа през прозореца на колата си, беше само поредното напомняне, че всеки народ си заслужава управниците.

Времето сякаш излезе от релси тази седмица - зимата изпревари есента, а от рязкото застудяване или за да ни напомни за някой ненаучен урок, спря и градският часовник. В ефира пък настъпи „исторически ден, и то празничен”, ако вярваме на екзалтациите на доцент Георги Лозанов при спирането на аналоговия сигнал. Беше организирана даже „тържествена церемония”, с която според организаторите

ние сме се интегрирали към модерния свят.

За около 100 хиляди души натискането на копчето обаче задейства машина на времето, която ги върна шейсетина години назад, като ги остави без всякакъв телевизионен сигнал, независимо какви магии правят с добре рекламираните декодери, раздадени им чрез социалните служби. Но по тези краища на страната хората и без друго си знаят, че са забравени, не са го научили от спрените си телевизори. Във Варна /и не само/, където на компактни маси население социалната слабост не е попречила да се обзаведат със сателитни чинии, декодерите пък се оказаха просто бързоликвиден актив, осребряван още пред вратите на магазина, където са го получили срещу ваучера си. Продавачите отдавна са си научили урока, а държавата явно се усеща много богата, защото и за това държавно даване проверки и контрол не бяха предвидени. В други области отново се говореше за убеждаване и настояване, макар предизвестеният край да е известен – тази седмица и Анелия Клисарова се нареди в списъка с просветни министри, готови да искат

увеличение на парите за образование.

Малко вероятно е точно сега да се вдигнат разходите точно за училищата /въпреки скромното искане сумата вместо 3 и половина да стане 4 процента от бюджета/. Макар че рецепти от всички краища на света да предписват точно такова лечение като подходящо за състоянието ни – с под 4 процента млади учители и нарастващ брой неграмотни не само сред напусналите училище, но и сред завършилите. Във Варна опитите за противодействие поне не са спрели – тази седмица за девети път млади учители получиха общинските отличия за добър старт в професията. Поощренията видимо доставят радост на младите учители, което не им пречи да признават, че професията им става все по-трудна. Без проблеми стигна до образователните върхове бившият финансов министър Симеон Дянков. След шумно рекламирана бъдеща кариера в Харвард той малко изненадващо се оказа ректор на Руската икономическа школа /след като предишният забегна във Франция, за да не сподели участта на патрона си Ходорковски/. Съветът на директорите на школата обяви, че очаква подем с идването на Дянков, който очевидно се е въздържал да им препоръча

постна филийка без хайвер

за оправяне на положението. Само не е ясно дали ние трябва да броим успеха на напъдения от България финансист като знак, че „напляскахме руснаците” или да се опитаме да познаем с какво си е намазал филията навреме – с „Белене” или с друго? И да помним, че в живота уроците се повтарят, докато не ги схванем, и затова обществените вопли „защо все на нас ни се случва” не са повод за съчувствие или милосърдие, а само напомняне, че не сме си научили урока. Образователно-емигрантски проблеми вълнуваха тази седмица и партия ДРОМ. Председателят й Илия Илиев предложи данъчни облекчения за фирмите, които наемат роми, поиска спешен закон, който да вкара роми в държавната администрация и в общините, като в същото време се възпротиви да има училища за бежанците. Според ДРОМ проблемът бил, че изучените чужденчета после ще вземат работата на ромите. Стройната система за интегриране на българските роми, подредена от ДРОМ не изяснява само едно –

отговорността на самите роми към ограмотяването им,

та излезе, че работодателите и администрацията ще трябва да ги „настаняват” на работа от единия патриотизъм. Колкото до бежанците, които продължават да пристигат, действията май са сведени до помощта от Червения кръст, уволнението на шефа на ресорната агенция и разказите в бъдеще време на „нашия” еврокомисар по бедствията. Във Варна при първия голям есенен дъжд се разминахме с големите бедствия – главно защото дъждът спря. Шахтите пак се задръстиха, клони и дървета падаха из града въпреки сроковете за разчистване. Първата промяна за сезона е връщането при районните кметове на задължението да приемат сигналите и да разчистват. Все пак фактът, че обичайните варненски улични езера този път бяха пресушени доста по-бързо, даде някаква малка надежда, че

може и да сме научили някой урок за сезоните

и да изненадаме зимата, като се окажем по-подготвени. В областната управа обаче не цари особен оптимизъм за това, стана ясно в деня на традиционната предсезонна среща на кметовете /съвпаднала с рекордния за близо 60 години студ/. Ако отчетем, че третокласната и четвъртокласната пътна мрежа са си същите като миналата година, а 60-те лева милиона за чистене, обявени от регионалното министерство, засега са обещание, липсата на оптимизъм е съвсем оправдана. Стана ясно, че не трябва да разчитаме особено и на тока, ако искаме да ни е топло. Управителят на „Енерго-про” май най-накрая предяви сметката за зимното варненско недоволство, като заяви, че сега получаваме такова качество, за каквото си плащаме, а ако искаме токовите удари да спрат, ще трябва да се бръкнем по-дълбоко. Къде са парите от предишните бъркания по джобовете, които трябваше да отидат за инвестиции, не само не е ясно, но и никой от отговорните не настоява да провери. Вероятно това е един урок, който още не сме научили – ако преди между Европа и Балканите

границата е била по линията на бозата,

сега най-сигурният белег е къде гражданският натиск ражда промени и къде води само до нови сметки. Все пак от „Енерго-про” имали идеята да ни предупреждават, когато става студено, за да сме наясно, че ще ни пратят високи сметки, та да нямало пак недоволство. Икономистите, които прогнозираха зима „Виденов-2” едва ли са чули идеите и предупрежденията на ЕРП-то, но и без тях Кольо Парамов и Евгени Кънев тази седмица извадиха достатъчно аргументи за тезата си, че популистките хаотични движения на полето на икономиката могат да докарат само инфлация, фалити и криза, преживени вече под името „Виденова зима”. Най-тревожното е, че припокриващите се прогнози дойдоха едновременно от икономически левия Парамов и от десния Кънев и под съпровод от идеи за раздаване на пари без идеи откъде ще се събират. Затова не е чудно, че провалът на вота на недоверие в Парламента мина почти незабележимо и от цялата говорилня остана само призива на Волен Сидеров да му пазим партията като цвете в саксия, защото

без „Атака” „държавата ще се срине”.

Повод за констатацията бяха вълненията около отсъствието на групата при първото гласуване - заради скъпата брюкселска екскурзия до Европарламента, от която накрая само се разхвърчаха коркови тапи и лебедов пух. Средният пръст, който един от депутатите на „Атака” показа през прозореца на колата си, беше само поредното напомняне, че всеки народ си заслужава управниците. Все пак народните избраници превземат парламента не с щурм, а с бюлетини. Във Варна протестите и атаките бяха на обичайното напоследък място – входовете към Морската градина. Активисти и засегнати от „Салтанат” продължиха споровете пред бариерата, на протест пред Общината и на срещата при кмета. „Моето решение ще бъде законосъобразно и от обществен интерес”, беше лаконичен Иван Портних, като напомни, че в администрацията решенията се обличат в заповеди, а недоволството от тях се изразява с възражения и предложения. По проекта за

спиране на колите в Морската градина

резултатът е 24 възражения от собствениците в „Салтанат” и 1 предложение от „Варна диша”. Бяха обаче отменени актовете, с които Славена Панайтова и Ивайло Василев се сдобиха заради опита да призоват "Бъди отговорен - не карай кола в парка". Миналата седмица искаха да ги глобят заради транспаранта им, но през тази явно някой е чел закона по-подробно. Следващата гореща тема вече се задава – насрочено е общественото обсъждане на „Южен поток”. Темата докара сегашния кабинет до състоянието на предишния – всяко ново изявление да е в различна посока от предните. Първо икономическият министър Стойнев анонсира, че ще я караме по-бавно с проекта, докато не се изяснят някои проблеми, като например осемте процента лихва по заема за строителство. Веднага след това регионалният министър Терзиева обяви пълна липса на проблеми по проекта и още по-пълна готовност да започнем строителство. А изпълнителните на подводната част - „Южен поток транспорт”, ни увериха, че проблеми няма да има, защото тръбата няма да се вижда над водата, макар варненските протести да са насочени главно към мястото и параметрите на разпределителната станция. Общественото обсъждане на проекта е обявено за вторник.

Ще събере ли повече хора,

отколкото обикновено на подобни уж искани и чакани от варненци срещи? Иначе централната власт беше щедра към Варна тази седмица – засега на думи. Президентът Росен Плевнелиев ни увери, че ни подкрепя в желанието Варна да стане Европейска младежка столица след две години. Премиерът Пламен Орешарски пък одобрява предложението Варна да си върне Юнашкия салон, построен някога с общински пари и превърнат след 1995-та в заложник на споровете между местна и държавна власт. Най-щедрите обещани подаръци са за апаратура за онкоболните – над 2 и половина милиона лева, и 5 милиона за Двореца на културата и спорта, за да може да домакинства на европейското по волейбол през 2015-та. Държавната щедрост, колкото и да е радваща, не беше приета еднозначно, след като бяха извадени сметките за приходите и разходите на общинските предприятия, а там Дворецът фигурира като длъжник с невнесени над 400 хиляди лева данъци към местната хазна. На комисията по здравеопазване, където шефът на АГ-болницата – друго общинско дружество, поиска да му прехвърлят пари от графа „медицинска апаратура” за бебета в графа „ремонти”,

за да не тече покривът над бебетата,

сравнението предизвика малък скандал. В Кръвния център пък разбраха, че няма да получат онези 65 хиляди лева, които бившият кмет Йорданов им обеща в последните си дни в Общината, защото не са болнично заведение. Заради навика на предишния кмет да обещава /поради незнание или други причини/ неща, които няма как да се случат, сега хематолозите ще трябва или да забравят за парите, или да се заемат с юридическа кореспонденция с общината. За друга част от наследеното Иван Портних беше доста категоричен - нито един общински проект от тези, по които се работи в момента, не е издържан документално. Констатацията обаче би трябвало да доведе до проверки, санкции и промяна, защото към добре звучащи рекламни шумове варненци май вече претръпнаха и искат да видят как местната власт дава урок как се работи за града. Тази седмица варненската администрация се включи и в една амбициозна надпревара – за петте милиона евро, които фондация „Блумбърг” отпуска в състезанието

„Предизвикателство за кметове”.

Парите ще отидат за града, който предложи най-смелата и ефективна идея за справяне със сериозен градски проблем, при това приложима и на други места - нещо като анти-„Модел Варна”. Само между другото – основателят на фондацията Майкъл Блумбърг, е известен като и богаташ, и като финансист, и като кмет на Ню Йорк, но все повече го споменават като първия човек в света, дарил повече от един милиард долара не за друго, а на учебно заведение.