Чужди инвеститори, финансирали български дружества, ще се ползват от облекчението

Данъчната преференция за доходите от лихви по борсово търгувани корпоративни облигации, за която се появиха съмнения, че е лобистка, най-вероятно ще бъде приета. Това стана ясно в четвъртък по време на заседанието на парламентарната бюджетна комисия. Поправката е записана в Закона за корпоративното подоходно облагане, който беше гласуван на първо четене.

Първоначално Министерството на финансите предложи вариант, при който са освободени както български, така и чужди инвеститори в облигации. Впоследствие текстовете претърпяха промени в Министерския съвет и обхватът на преференцията беше свит. Сега изненадващо председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев заяви, че е против изпадането на българските фирми от обхвата на облекчението. "Заявявам го открито. Аз лобирам българските корпорации да могат да излязат на чуждите пазари и да наберат нужното им финансиране. Независимо кой подготвя такъв вид емисии. Защо отпадна този текст? Някой от някого се уплаши ли", допълни Цонев.
Според него по този начин държавата ще помогне на бизнеса да набира нужния му ресурс от облигационния пазар като алтернатива на банковото финансиране. Ще се насърчи и привличането на чужди капитали.

Данъчни консултанти обаче коментират, че ако държавата иска да насърчи чуждите инвестиции, би трябвало да не облага всички видове лихвените доходи на чуждите фирми. В противен случай остава усещането, че законовата поправка се прави за тесен кръг корпоративни получатели.

Открий разликите

Приходите на местните юридически лица от лихви от облигации, регистрирани за търговия на фондова борса в България или ЕС, да не се облагат. Това беше предвидено в първоначалния вариант на проекта, публикуван на интернет страницата на финансовото ведомство на 17 септември. В момента от подобно облагане са освободени институционалните инвеститори като пенсионни и взаимни фондове. Предложението предизвика съмнения, че се прави в името на банки и застрахователи, които да преоформят кредити в облигации. Друга промяна в законопроекта пък освобождаваше от данък лихвата върху облигации, които са емитирани от юридическо лице в ЕС и с които се отпуска заем на българско дружество. Отново те трябва да се търгуват на регулиран пазар. Тази поправка беше критикувана от данъчни експерти като тясно скроена за конкретни дружества.

Очевидно проектът е претърпял редакции след гласуването му в Министерския съвет, след като правителството се разколеба от критиките. Но текстовете не отпаднаха изцяло. Във внесения в парламента на 11 октомври законопроект местните юридически лица са изключени от данъчното облекчение. Освен това е добавено изискване получател на дохода да е само компания от ЕС или от Европейското икономическо пространство.

В преработения законопроект са добавени и нови мотиви. В тях се посочва, че идеята на промените е да осигурят "достъп до финансиране на местните юридически лица чрез алтернативни източници - емитиране на облигации на регулиран пазар, както и емитиране на облигации, средствата от които да бъдат предоставяни за финансиране на местно юридическо лице".

За кого се прави

Зам. финансовият министър Людмила Петкова не коментира отпадането на българските компании от обхвата на промяната, но обясни, че така както е разписана корекцията в текста за международните юридически лица, е безсмислена. По думите й България има споразумения за избягване на двойното данъчно облагане с всички държави - членки на ЕС, и дори и да я няма тази разпоредба в ЗКПО по линия на спогодбата европейските фирми могат да се освободят от данъка. Промяната в закона ще им спести единствено комуникацията с НАП, допълни Петкова.

Според консултанти обаче ефект ще има - някои европейски дружества, инвестирали в облигации, ще могат да спестят данък.
Освен това много малко български фирми ползват чужди борси за финансиране. Такъв е примерът с облигации за 150 млн. долара, търгувани в Ирландия и издадени от специално създаденото холандско дружество Northern Lights Bulgaria, с които се финансира Корпоративна търговска банка. Облекчението, естествено, ще може да се ползва и от други големи корпорации. Например Българският енергиен холдинг планира да пусне облигационна емисия в Европа. 

Първи облекченият регламент разкритикуваха от Реформаторския блок. По време на заседанието на комисията пък депутатът от ГЕРБ Владислав Горанов попита дали промяната не идва да обслужи 1-2 частни казуса.

Председателят на комисията Йордан Цонев също изрази недоволство, но то беше в друга посока - от отпадането на аналогичния текст за български фирми, който беше разписан във варианта на финансовото ведомство. Той каза, че ще вкара предложение между първо и второ четене да се върне преференцията и за българските фирми. Според него не трябва да отпада и облекчението за компании извън  ЕС, защото на международните пазари основните играчи са американските.