За големи планове говорихме тази седмица във Варна – за автобуси, за идеи, за културно лидерство...

Но всъщност, както винаги, ставаше въпрос за пари, като тези, които имаме да вземаме, обикновено са под условие, а тези за даване не подлежат на оспорване.

След много въпросителни и няколко препъвания, в края на работната седмица проектът за нов градски транспорт събра всички официални автографи. Това е

най-големият градски проект –

надхвърля сто милиона евро и трябва да преобрази обществения транспорт на Варна. След финалното одобрение отново се появи дилемата колко превозвачи трябва да има в града. След идеята за изкупуване на частната фирма от общинската и еднакво озадачаващите коментари – първо, че това е европейско изискване, а след това – че нищо такова няма, сега става ясно, че другата страна иска да има един варненски партньор. Затова общинското предложение предвижда създаването на ново общинско предприятие, макар състоянието и финансовите резултати на съществуващите като цяло не са радост за окото. Така „Градски транспорт“ става единствен оператор, а поради факта, че „Транстриумф“ обслужва половината линии, частната фирма ще получи предложение да стане подизпълнител. Ако отчетем, че заплахата от сериозно обезщетение поради спешно подписания договор за изкупуване е само отложена, защото спорът не е решен, общината

едва ли влезе в сделката при най-добрите условия

Това, заедно с 12-годишния заем с Европейската банка за възстановяване и развитие, за да се осигури общинското съфинансиране на големия проект, кара засега варненци по-малко да се радват и повече да се чудят - дали новите билети няма да струват по една нова монета. От два лева, след като тази седмица стана ясно, че БНБ планира да изпрати хартиените двулевки в историята. На другото блюдо на везните тази седмица натежаха други подписи и други суми. Общината подписа договор за близо милион и половина безвъзмездно предоставени средства по оперативни програми, с които да подготви инвестиционни проекти и да получи наистина голямото финансиране за изграждането им. Тази седмица, въпреки суматохата около протестите и вотовете, премиерът Орешарски намери време да говори и за образование.

Идеята се нарича дуална система –

учениците да се учат чрез работа, защото сега системата „обучава учениците да рецитират, а не да анализират”, както най-сетне е открил и премиерът. Едно време същата система се наричаше УПК и всеки, когото не бяха го научили вкъщи, че ако бръкне в контакта, бие ток, имаше възможност да се убеди сам. А по-напредналите усвоихме, че поялникът не се пипа откъм страната без кабел, особено ако е включен. А иначе преимерското прозрение е фактологически правилно, доста закъсняло, а предвид дългогодишната доказана неспособност на системата за практическа промяна – и малко цинично. Затова беше доста неуместен и възмутеният ужас от клипа, в който осмокласничка се друса над учебника си по български език. Рапърите, заснели откровената сцена, продължиха с атаките и извън клипа си - „Не ни харесва, че някои хора не разбират целта на песента ни, но по-трагичното е, че

държавата също не успява да разбере посланието.”

Имате ли достатъчно аргументи, за да им възразите? Във Варна тази седмица имаше ако не друго, то желание да се решат поне „битовите” проблеми на училищата с две смени. Амбицията е всички да получат отделни сгради, като процесът засега е на етапа проучване на възможностите. В столицата прокуратурата някак проучвателно за настроенията обяви, че за фалшивите костинбродски бюлетини стои единствено бившият главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков. И ако в парламента споровете кой кого надцака в Костинброд доведоха до това, че големите мъже от „Атака” почти набиха гербаджийката Цвета Караянчева, то гневните през май българи отдавна са спрели да се надяват на повече яснота. Нямаше особено възмущение и когато заместникът на главния прокурор Борислав Сарафов обяви случая за работа на "немарлив чиновник". За

друга немарлива работа – акция „Медузите”,

Сарафов също не пожела да влиза в подробности тази седмица. А имаше защо – България трябва да плати 40 хиляди евро обезщетение и още 4 хиляди за съдебните разноски. Съвсем логично, предвид действията при ареста на Борислав Гуцанов, след употребите на МВР в ентъртейнмънта на Цветанов, сега започнаха да пристигат сметките. Както се полага в шоу бизнеса – цената е висока, плащат я зрителите. Остава ни съмнителното утешение, че „Медузите” влизат в правото като уникален прецедент за осъждането на държава заради неспазена презумпция за невинност. Другаде тя очевидно важи. Тези дни председателят на варненското ДПС влезе в борда на пристанището, същият, приютявал преди години и Пеевски. Мнозина още помнят Ведат Сакаллъ като човекът, който услужливо возеше избиратели с микробуса си по време на кметския вот. А досъдебното му производство за купуване на гласове не е приключило. Дали ще има за варненци

правосъдие в срок и при нормални условия,

питаха тази седмица и магистратите в града. За пореден път те си искат новата, удобна и сигурна Съдебна палата, преди да им се наложи да заседават на площада и си архивират делата в личните мазета. След четири първи копки, готов проект и почти изтичащо разрешение за строеж, единственият въпрос без отговор е „къде са парите”. И не е особено добър знак, че и магистратите седем години не могат да открият къде са им парите. Проблемът с изпълнението на решения и заповеди не само проблем на магистратите, работещи по мазета и коридори. Тази седмица в „Аспарухово” бяха сложени първите повдигнати пешеходни пътеки. Те не представляват малки стени на пътя, които да разбиват колите, а само напомнят, че в градски условия не се кара като на магистралата. Или поне такава е идеята им. Наблюденията през първите дни обаче показват, че щом колата е в безопасност, повечето шофьори напълно игнорират намека и профучават из квартала. Ако някой открие как се въздейства ефективно на местните задкормилни устройства, това може да се окаже

идея за пет милиона евро

Състезанието за парите на фондация „Блумбърг” беше обявено и тази седмица общината, която по условие трябва да е главното действащо лице, покани всички, които имат идеи как животът да стане по-добър, да се включат в състезанието. След протестите от всички цветове и сезони и настояванията „някой нещо да направи” сега има и реален шанс – дали ще се възползваме? Тази седмица Варна имаше и съмнителната чест да стане градът с първата приемна на най-новия политик. Николай Бареков явно също признава, че Варна е лакмусът за политически тенденции, и ако присъствието на Павел Димитров беше очаквано присъствие, то Христо Бозов успя да изненада мнозина. Макар че след пропиления шанс за независима кандидатура

възможностите за оставане в политиката не са много

От Варна полетяха и поредните патетични призиви за президентска оставка. Росен Плевнелиев не изненада никого, като отвърна на варненската атака с общи фрази. Нямаше изненади и при втория вот на недоверие към кабинета. При по-сериозно замисляне съвсем закономерни изглеждат също така и амбициите на Делян Пеевски да регулира медийната среда /без това да засегне старите играчи на пазара, разбира се/, и желанието на БСП да закрие комисията по досиетата /след като не останаха служби и постове, затворени за бивши агенти/. За варненци изненадващо дойде новината, че ще се сдобият със собствен бежански център. След вдигнатия веднага шум, официалните питания и напомнянето, че така може да се наложи да връщаме пари „на Европа”, от МВР дадоха частично заден ход - полицейската школа във Варна ще се обедини с тази в Казанлък и двете заедно ще се преместят в Пазарджик, но бежанци в сградата няма да се настаняват и финансираният с европейски пари сектор „Морска гранично-полицейска подготовка” няма да бъде застрашен. Освен с това обещание, работната седмица завърши и официалната заявка на осем български града, сред които и Варна, да бъдат европейска културна столица след шест години. Въпреки всички големи новини за големи пари и още по-големи възможности, за много от варненци обаче новината на седмицата си остана Европейският ден на труда. Въпреки заглавието това си е обикновена трудова борса, но за чужбина.