Проектът за нов Изборен кодекс отново не дава реална власт на избирателите, което е най-големият проблем

Трите месеца, в които мнозинството в парламента трябваше да прекрои Изборния кодекс, минаха в безсмислени сбирки, писане и пренаписване. Кодексът е опакован, но както е тръгнало, драстични промени в него няма да има. По-сериозните промени са смекчени или направо задраскани. Правителството вече не обръща никакво внимание на протестите, а темата за изменения на закона в посоката, за която настояваха хората на улицата, потъна. Премиерът Пламен Орешарски напоследък изглежда спокоен и самоуверен за целостта на кабинета си и дори демонстрира безкрайно търпение. Въпросът сега бил докога протестиращите ще издържат. Една търсена твърдост, добита от разреждането на напрежението пред парламента и Министерския съвет. А кодексът продължава да се търкаля в комисиите - временни и постоянни.

Единствената по-съществена промяна, която авторският колектив с творчески ръководител Мая Манолова успя да прокара в него, е преференциалното гласуване за народни представители. Нищо чудно обаче и то да отпадне в последния момент, както се случи вече на два пъти.

Иначе има един куп залъгалки - улесняване на малките партии и гражданите да се кандидатират, свенлив намек за активна регистрация на гласоподавателите и куп предложения, които според авторите на кодекса ще направят изборния процес по-честен и няма да има манипулации и фалшификации на вота.

Последното е най-удобната мантра за настоящото управляващо мнозинство, чрез която то успява да отклони погледа от най-важния въпрос - за силен мажоритарен елемент при гласуването за депутати. Историята на парламентарния вот у нас е показала, че манипулациите не се правят при броенето на бюлетините. Подмяната на вота за НС досега винаги ставаше чрез манипулиране на общественото мнение със специално режисирани инициативи. И без да се вземат предвид големите обещания за светло бъдеще. Те са башка, както се казва на коалиционен език.

Фокусът от последните избори бе аферата "Костинброд", добила известност в последния момент чрез подходящо избрана медия. Размахването на купищата бюлетини, отпечатани, за да гарантират победата за определена политическа сила - в случая ГЕРБ, разбуни кошера. Целта беше ясна - обществото да бъде отвратено от поредната политическа машинация. Резултатът бе очакван - спад в активността, и осигури подходяща среща за облагодетелстване на БСП и ДПС.

Преди 4 години, през 2009 г., подобен сценарий за отклоняване на вниманието режисира пожизненият лидер на ДПС Ахмед Доган с легендарното си изказване за порциите в държавата, разпределяни от него самия. И с това провокира вот в полза на ГЕРБ, като тази партия успя да спечели почти самостоятелно мнозинство. В последвалия мандат герберите не направиха почти нищо, с което да накърнят под някаква форма интересите на върхушката на ДПС, което едва ли бе случайно.

Историята е пълна с примери. През 2005 г. НДСВ постигна доста добър резултат, след като лидерът на партията Симеон Сакскобургготски дни преди вота заяви, че няма да прави коалиция с БСП. Така той осигури за НДСВ голяма част от десния електорат, който винаги е бил важен и солиден като количество сегмент от обществото. Вярно, това се оказа последната голяма лъжа на царя. Но благодарение на нея НДСВ стана първата партия, която бе във властта в два поредни мандата.

През 2001 г. пък именно НДСВ стана жертва на манипулация. Тогавашната власт създаде няколко ментета на царската формация - с близки имена и сходни бюлетини. Ментетата отмъкнаха около 3% от гласовете и лишиха НДСВ от самостоятелно мнозинство.

Тази кратка историческа справка на големите манипулации по време на парламентарни избори доказва едно - те няма как да бъдат спрени с изборно законодателство. Подмяната на бюлетини и фалшифицирането на резултатите при броенето са съществен проблем най-вече на местния вот. Особено в по-малките населени места, където понякога резултатът може да се обърне само от неколкостотин гласа.

Истински големият проблем на парламентарните избори е, че избирателите нямат реална власт. Те просто са принудени да пуснат една или друга бюлетина, без да имат някаква възможност да се изкажат за кандидатите в нея. Докато това е така, парламентите ще продължават да бъдат не особено легитимни и с ниско обществено доверие. А протестите могат да се превърнат в ежедневие.