Избрани Новини
Родилки стават донори на хора с очни проблеми
Трансплантацията на амниотична мембрана се прилага при различни и тежки заболявания
Амниотичната мембрана, която обгръща плода в утробата на майката, играе все по-важна роля при лечението на различни и тежки заболявания на очите. Тя спасява зрението и подобрява състоянието на пациенти с язва или перфорация на роговицата, химични изгаряния, конюнктивни дефекти, кератопатия, глаукома.
"Мембраната е решение при много заболявания на предната очна повърхност, подобна операция спасява пациентите от силни болки, помага на пострадали от изгаряния, тя понякога е единственото решение, когато болният чака донор за трансплантация на роговица", обяснява проф. Христина Групчева.
Тя и колегите й от варненската Очна болница правят между 60 и 70 трансплантации на амниотична мембрана всяка година. Донорството на роговица е относително рядка, а процесът труден. "Близките на починалите по-лесно се съгласяват да дарят бъбрек, сърце, черен дроб, но вземането на роговицата ги притеснява и те често отказват.
На практика при операцията за взимане на роговицата се слага протеза и след нея няма следи от интервенцията, но хората не знаят това и се притесняват за външния вид на починалия си близък.", обяснява професор Групчева.
Даряването на амниотична мембрана обаче е доста по-лесно, защото може да го направи всяка бъдеща майка, родила със секцио. "Ципата", която и без друго се изхвърля след раждането, със съгласието на родилката се взима и съхранява в тъканната банка в София. Жената, от която е взета, се изследва за СПИН и сифилис.
Изследването се повтаря след 6 м и едва тогава материалът е готов за трансплантиране. Той има голяма трайност - може да се използва и 18 месеца след раждането, а замразен и изсушен може да престои с години.
Клиничната работа е особена важна част от ежедневието на д-р Христина Групчева. Според нея схващането, че ролята на един професор е само да учи бъдещите лекари, е дълбоко погрешно. Самата тя станала професор на 40 години.
Завежда и катедрата по очни болести и зрителни науки във варненския Медицински университет. Тук освен офталмолози се подготвят и първите в България медицински оптици - специалисти, които не просто разбират от очила (досега с очилата се занимаваха техници, с общи познания по оптика), а могат точно да разчетат изписаното от лекаря като определн вид стъкла, характеристики и филтрови качества, без да го променят според наличния в оптиката асортимент. "Получих подкрепата на ръководството на университета и сега имаме 18 студенти по тази специалност при първоначално обявен прием на 10.
Има и голям чуждестранен интерес към подготовката на такива специалисти, затова предстои да въведем и обучение на английски език", обяснява проф. Групчева. Тя обаче не смята да спира дотук. Според нея нуждата от компетентни помощници на очния лекар става все по-голяма - с увеличаване на продължителността на живота и средната възраст на населението все повече стават и страдащите от очни заболявания.
Затова е необходимо и в България да бъде въведена системата на "трите О-та" - за доброто ни зрение да се грижат офталмолог, който е клиничният двигател на очното здраве, офтометрист, който да се занимава с рефлективните проблеми на пациентите, и оптик, който да осигурява нужните отпически средства. Дейността е Европейски мащаб на проф. Групчева е свързана и с Комисията по образование в Европейския борд по офталмология, на която е председател вече почти година. Това е първият български представител на този пост. Комисията провежда изпити на всички очни лекари в Европа и издава сертификат за квалификацията им.
В Швейцария, Германия, Франция и още редица държави този изпит се признава за официално придобита специалност. В България обаче няма такава еквивалентност. След като успява да промени критериите за оценка на писмения и устен изпит, международният екип на проф. Групчева си е поставил за цел да усъвършенства и формата на провеждане, за да стане той "по-показателен".
Така, например, тя се бори изпитът, на който се явяват по 500 лекари всяка година, да е само на английски, а не и на немски, и на френски, за да има по-голяма равнопоставеност между кандидатите. Предвижда се устното препитване, което продължава час и половина за всеки от кандидатите и е под формата на обсъждане на клинични случаи с 8 изпитващи едновременно, да включва едни и същи въпроси за всички, пазени в тайна дори и от комисията до последния момент. Професор Групчева полага много усилия за офталмологията в национален и регионален мащаб. Понастоящем, тя е в експертната комисия по офталмология към БЛС.
Като заместник управител на СБОБАЛ Варна работи активно за осигуряване на качествена офталмологична помощ в региона, включително скринингови програми за таргетни групи като деца, болни с глаукома и диабет.
Колегите и оценяват високо нейната работа и това е причината екипът на Очна болница – Варна, да я предложи на Министъра на здравеопазването за национален консултант по офталмология.