Решение ще има, ако най-сетне започне пръскане срещу калинки преди, а не след съответния мандат

Протести, протести срещу протестите и недоумение защо има протести – така протече седмицата край морето, а и в цялата страна. А какво ще се случва през следващите? Зависи чия енергия ще надделее.

Във Варна най-видим засега е протестът на недоволните шофьори от „Транстриумф”. След подписването на договора за интегриран транспорт и след като работещите в транспортната фирма не чуха нищо успокоително за работните си места /а 700 работни места отдавна са много за Варна/, те потърсиха вниманието на Общинския съвет. Казано беше много, включително, че

транспортът не е най-големият ни проблем

в момента. Резултатът е стачна готовност във фирмата, сутрешни протести и нови плакати върху грамадата пред общината. Реакциите спрямо протеста пък включват обвинения в защита на монополизма и в манипулации на общественото мнение, както и сравнения между обслужването на обществен транспорт и работата на квартална фурна. И, особено любопитно - недоволство, че бизнесът искал гаранции, правила и защита от администрацията. Всъщност не беше ли работата на администрацията /държавна или общинска/ точно това – да създаде среда за бизнеса, за да има работа, потребление и платени данъци? Отговорът от Варна беше на път да стане еднозначно обратен след като в суматохата на електронно и ръчно гласуване за прието беше отметнато решението от общинския бюджет да се дадат три хиляди лева за наградата, с която неправителствена организация /с доста финансирани от общината проекти/ да ощастливи най-добрата бизнес дама на годината. След водопада от питания

не беше ли обратното в нормалните държави –

успешните в бизнеса да дават пари за тези, които не се справят така добре, се стигна до опровержение за гласуването. Вината за неразборията беше прехвърлена отново на прословутата система за електронно гласуване. Втората част от предложението – отказ парите да се дадат за целево подпомагане на болни, не беше включена в корекцията на грешката. А болните тепърва ще имат нужда от помощ – през седмицата на поредни протести излязоха лекарите. След като никой не погледна сериозно на възможността да потърси изчезналите в /не/известна посока след Дянков средства за здраве, се стигна до идеята лекарите да лекуват като за 100 лева, но да получават по 80 сега, а останалото – друг път. На което от Варна отговориха с констатацията: "Като не ми плащат тук, ще ми плащат навън. И олигофрените, които управляват здравеопазването, трябва да разберат, че след няколко години няма да има на кого да плащат.” Всъщност вече има достатъчно примери за нямане на кого да се плаща, само разбирането още не се е появило. Почти 

еднолично дело се оказа студентският протест

във Варна – на бъдещия юрист Тодор Гешев, който се опита да пренесе част от софийското недоволство в родния си град. Засега при пет университета има три декларации „за” мотивите за протест и една „против” окупацията като форма на недоволство. Така методично прилаганата още от зимата тактика „разделяй и сей съмнение” вкара в коловозите и студентите въпреки всички опити за повтаряне на ранното демократично минало. Поради което премиерът Орешарски нямаше никакви проблеми да подмине без внимание протестите, като нарече студентската окупация проява на „свободата на мнение”, а лекарската подготовка за стачка – „спор”.

Макар че след известни... спорове... полицаите си извоюваха поне обещанието до края на годината да си получат всичките пари за извънреден труд. Макар че не е лошо да продължат със... споровете... профилактично, защото е очевидно, че още дълго ще трупат извънредни часове работа в опазване на кабинета. През седмицата се активизира

още едно варненско недоволство –

от решенията по „Южен поток”. Докато в монтанско правеха символичната първа заварка на тръбата /преди да излезе ОВОС на подводната част на проекта/, от Варна напомниха, че има заведени дела срещу мястото на част от съоръженията и поне от благоприличие е редно да се изчакат съдебните решения. Иначе заварката беше предшествана от закрити преговори и решения, оповестени като получена в последния момент отстъпка в полза на България. Лихвата по заема беше свалена до 4.25 /макар че обявената осемпроцентна лихва според световни анализатори е била необяснимо висока за такава сделка и редукция се очакваше/, 15 години няма обаче да получаваме транзитна такса, за да си избием лихвата. Питанията дали точно варненският плаж беше най-подходящото място за изход на тръбата, дали руската страна не  трябваше да инвестира още малко, за да не остават компресорните станции до къщите на варненци и дали един проект за 50 години не зачерква разрастването на града за много повече време, дори не бяха зададени –тръбата очевидно е толкова важна за определени кръгове, че

дори град като Варна е без значение. 

През седмицата градът се класира втори и по броя на заведенията, в които, въпреки всички действащи разпоредби, се пуши. Тенденцята е да продължат да се множат – главно заради сгъстяващото се като варненска мъгла усещане, че правилата са нещо писано за някой друг. Подобно усещане тази седмица струваше поста на заместник-директора на социалния център „Анастасия д-р Железкова“. Божко Бонев върнал болен бездомник с аргумента, че на улицата още не е минус 15 градуса. Кипене предизвика друга тема – най-влиятелните българи според класацията на „Форбс”. Дали Пеевски има място в десятката и дали Доган не трябва да е първи вместо Цветан Василев са почти странична тема, защото класацията нагледно показва как точно са захванати

обръчите в политиката и бизнеса у нас –

след изборите от класацията са изпаднали всички, обвързани само с една партия. Затова и започналите тази седмица напъни да се проверяват миналите политически назначения, калинките и държанките във властта са по-скоро за терапевтично изпускане на парата. Не че не е скандално министър да си назначава прислуга на държавен щат, обаче размахването на скелетите от чуждия гардероб не е решението. Решение ще има, ако най-сетне започне пръскане срещу калинки преди, а не след съответния мандат. Или ако накрая ние не извикаме горския.