Правят го просто защото не могат повече да търпят да имат празен живот, пълен с лъжи, пълен с обещания, на които никой не държи, написа варненската писателка до италиански медии

Варненските студенти не стачкуват. Окупация на университета е все още мръсна дума край морето. Обективни причини има много: едното виспе училище е военно, на другото доскоро беше ректор член на настоящото правителсво. Другите обаче са субективни. И някак срамни. Докато във Варна се чудят каква форма на протест да изберат и да изберат ли изобщо, една варненка - студентка в Милано писа в подкрепа на връстниците си в България до няколко италиански медии.

Текстът, който беше публикуван, в превод на български гласи: 

Здравейте,
Казвам се Теа Денолюбова и съм българска студентка в Милано. В България казват, че съм млада и успешна писателка, с две книги, публикации, читатели. В Италия съм една от многото чуждестранни студентки, даже по-лошо – тук съм от хората, които идват от напълно непозната страна. Страна, която почти никой не знае нито къде се намира, нито какъв е езикът й. Всеки ден се намирам пред море от невежество и ми омръзна да обяснявам, че френският или руският нямат нищо общо с българския и с кирилицата, която сме подарили на света. Понякога срещам и хора, които са посетили България и се влюбват в нея завинаги.

Целта на писмото ми не е да обиждам когото и да било или да държа лекция по географията на Европа. Искам само да ви разкажа какво се случва в момента в София, в този така спокоен, дори скучен следобед.

Българските студенти, моите приятели, да, точно тези, които никой не познава, окупират най-стария, важен и известен университет в България –“ СУ “Св. Климент Охридски”. Правят го просто защото не могат повече да търпят да имат празен живот, пълен с лъжи, пълен с обещания, на които никой не държи. Правят го, защото видяха достатъчно. Правят го, защото от 14 юни десетки хиляди българи всеки ден, всеки божи ден, протестират срещу правителството. Не смятам да се задълбочавам по темата за протестите, защото вярвам, че вестникът ви се е фокусирал върху проблема и е изяснил детайлите по темата. В този момент, докато пиша това писмо, българските студенти са окупирали 272 аула и търсят помощта на света. Това е единственото нещо, от което имат нужда. Подкрепата на света. Надеждата, че времената ще се променят. Не храната ви, нито водата ви, не и дрехите. Имат свои. Имат нужда само и единствено от нашата вяра в тях, в това, че си струва. Трябва да ги убедим, че историята, която в момента пишат, ще има добър край. Че твърдостта и неудобството на чиновете и масите, върху които спят, ще се венчае с успех. За момент трябва да изпразним главата и съзнанието си от етнически и национални предразсъдъци. Младите сме бъдещето и това го знаем всички. А какво по-добро бъдеще за една страна от обединението на млади мечтатели и идеалисти, които споделят една обща цел – да имат по-добър живот – те, техните родители, децата им? За разлика от много други страни, ние в България не се делим на Юг и Север. Обединени сме. Затварят театри, към окупацията се присъединяват много актьори, сред които такива с изключителни европейски успехи, културният елит на нацията е там, в 272-ма аула, заедно с тях, българските студенти, които са от малкото все още незабравили думата истина. Защото те предпочитат да се борят за своето, за нашето бъдеще, вместо да гледат как живота бавно изтича, без дори да можем да оставим какъвто и да е знак за присъствие, за живот. Светът трябва да узнае за всичко това. И то веднага.