Част от членовете на правителството са били против по-голяма прозрачност при бъдещи размествания по бюджетите им

Добрите намерения за резерва от 500 млн. лв. в бюджет 2014 г. са на път да се разминат с реалността, пише в. "Сега". Въпреки заявлението на кабинета, че тези пари ще се разпределят на конкурсен принцип за растеж и устойчиво развитие на регионите, министрите вече настояват от него да се покриват дефицити по бюджетите им. Сред претенциите има дори дейности, за които вече са сключени договори, както и други, които са вменени като задължения на институциите по закон. Това става ясно от справката за получените становища при съгласуването на проектобюджет 2014 и стенограмата от заседанието на кабинета, на което бе одобрен проектът.

На опашка за целевия резерв от 500 млн. лв., за който ще могат да кандидатстват и общини, вече са се наредили министерствата на правосъдието, на околната среда, на транспорта. Правосъдното министерство е изтъкнало, че са му нужни 15 млн. лв. за реконструкцията на военното НДК и тези пари не са заложени в бюджет 2014, но е било посъветвано от финансовото министерство да кандидатства на конкурсен принцип за финансиране от целевия резерв. На целевия резерв ще се надява и екоминистерството за необходимите 2.4 млн. лв. за изготвяне на програми за стопанисване на минерални води и 600 000 лв. за морска стратегия. Транспортното министерство чака от резерва други 10 млн. лв. за моста Видин - Калафат.

На финансиране от целевите средства се надява и здравното министерство, което е настояло на термина "инвестиция" да се гледа по-широко. От становището на МЗ става ясно, че в бюджета му е заложен дефицит от около 37-38 млн. лв. Опитът на образователното министерство да получи по-голяма яснота за какво ще се харчат заложените отделно целеви 100 млн. лв. за образование, така че да може да разработи програми и критерии за кандидатстване, също е ударил на камък. Това искане е било парирано с аргумента, че приоритетите ще бъдат определени с акт на Министерския съвет, но МОН на свой ред е заслужило критика, че не е внесло конкретно предложение за прехвърляне на част от тези пари директно по бюджетите на висшите училища.

Съгласувателната процедура показва и други проблеми с проектобюджета. Голяма част от министрите - на вътрешните работи, на земеделието, на транспорта, на здравеопазването и др., са настояли заложеният буфер от 5% в разходите им да бъде премахнат с аргумента, че така или иначе те са орязани. За същото вече настояха и общините. Според финансовото министерство обаче буферът е необходим в случай на неизпълнение на планираните приходи.

Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта са възразили и против новия ред за извършване на размествания по одобрените политики и програми на министерствата. Занапред това ще става с решение на МС, което е много по-прозрачен механизъм. Министрите обаче го оспорват с аргумента, че това щяло да усложни процеса. Огромният брой непрозрачни корекции по бюджетите на държавните органи е редовна критика на Сметната палата. Точно прозрачността на новите процедури беше изтъкната като аргумент за промяната и при представянето на проектобюджета.

От съгласувателната процедура става ясно, че противно на заявената политика за намаляване на държавните такси финансовото министерство е отказало да утвърди съответно по-малко приходи на отделни структури като правосъдното министерство и комисията за защита на конкуренцията.
ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ
Както "Сега" писа, в следващите 3 години правителството смята да разпредели без решение на парламента общо 2.6 млрд. лв. За целта проектобюджет 2014 предвижда създаването на нов резерв "Икономически растеж и държавност" под прякото управление на кабинета. В него освен 500 млн. лв. за програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите" и 100 млн. за образование ще има 20 млн. лв. за иновации и 20 млн. лв. за бойна подготовка и готовност. През 2015 и 2016 г. този резерв ще расте - първо на 840 млн., а след това на 1.14 млрд. лв. Към момента яснота как точно ще се харчи този резерв няма. Условията и критериите за избор на проекти по програмата за растеж и устойчиво развитие ще се определят от МС. При представянето на проектобюджета финансовият министър Петър Чобанов обясни, че фондът ще се разпределя от междуведомствен съвет с участието на министри и представител на сдружението на общините.