Най-вероятният сценарий е да стане чрез премерен удар на "Атака" - партията, на чийто пръст се държи мнозинството, в което няма нищо радостно

Някак усещаме, че дори четирите партии, попаднали в Народното събрание, се чудят как да се измъкнат от идиотската ситуация, в която се озоваха, и това само усилва безсилната ни ярост, защото сякаш дори няма противник, с който истински да се борим, ударите ни увисват в празното. 
За мен важният въпрос е не кога - веднага, на европейските, след тях, още по-нататък... - а как ще падне този парламент. Ето няколко сценария, които предвижда ИВайло Дичев в коментар за в. "Сега":
1. Най-добрият вариант, това е моралният катарзис на обществото /да ме прощават Аристотел и Лютви Местан, че заемам думата им/. Представяме си, че студентската вълна заразява широки кръгове на интелигенцията, оттам - цялото общество. Формира се нещо като Гражданския форум в Чехия от 89-а, който е морален гарант за очистването на политиката, без пряко да участва в нея. Звучи прекрасно, но за съжаление е малко вероятно. Не само защото интелигенцията ни е слаба и зависима, защото студентите ще заминат със стипендии в чужбина или просто ще се отегчат - просто сериозните духовни събития у нас винаги идват отвън, а в момента глобалната вълна е по-скоро лява /анти-неолиберална/, докато мнозинството на нашата интелигенция е дясно.

2. Следващият по желателност сценарий би бил надигане на масово недоволство, донякъде събудено от студентите и интелигенцията, но в по-голяма степен - предизвикано от корпоративни или социални проблеми. Кризата в здравеопазването ни дава идея каква мощ може да генерират организираните професионални групи. След тях - учители, миньори, обществен транспорт. Профсъюзите няма да се занимават с флашмобове: те просто ще парализират държавата. В този вариант управляващите понасят тежък политически удар, БСП се раздира от междуособици в продължение на години, ДПС е в изолация, "Атака" - изместена от други теле-националисти. Този сценарий е далеч по-вероятен, бедата е, че при него на власт ще дойдат партии, които не са непременно по-почтени, макар че за известно време ще бъдат наплашени. Вероятно се връща ГЕРБ под някаква форма, някакви нови десни, някакви нови популисти. Ако светът почне да излиза от кризата, това управление може и да се закрепи, но ако не - гражданските раздразнения продължават до другата зима и пак стачки, пак събаряне на парламента.

3. ГЕРБ успяват с процедурните си хватки да обезсмислят окончателно съществуването на български парламент,



нервите на някои депутати не издържат, западните съюзници скръцват със зъби, спонсорите на политиците ни преместват залозите - с една дума, серия от задкулисни събития, за които получаваме противоречива информация, а анализаторите страстно спорят "за" и "против" по телевизора. Този вариант е много вероятен, а неговите последствия ще са тежки: наместо да затвърди доверието в институциите, подобно разпускане на парламента задълбочава отчуждението, цинизма и националната депресия. Т.е. политиката се позакрепва, държавата потъва още по-дълбоко.

4. Накрая най-лошият, но за съжаление - също много вероятен сценарий, това е 



премерен удар на "Атака", 

партията, на чийто пръст /по карикатурата на Комарницки/ се държи парламентът. Сценарият е следният: Сидеров изчаква момента, в който се надига масово недоволство от протекционистки тип: проблема с бежанците, либерализирането на пазара на земята, някакви теми, които будят сериозни тревоги и се раздухват в медиите. В момента доверието в тази партия е ниско, затова тя е в режим на стенд-бай. В момента, в който оглави някакво масово недоволство и от името на обидените граждани свали правителството, тя автоматично ще оттегли подкрепата си. Един нов парламент в този сценарий не само ще включва неофашисти, но и ще е раздиран от про- и антиевропейски настроения. Ще се радват ли студентите на такава една "оставка"? Аз лично - не. 

Разбира се, всички тези сценарии могат да се случат в комбинация, може би ще има и други, не е лошо все пак възмутените граждани да имаме предвид, че една оставка е символичен акт, чийто смисъл е важен.