Тази седмица мина под знака на мигрантите. Във Варна устроиха един бивш кмет да се грижи за благото на българите зад граница, един мигриращ между Ажир, България и Гърция запали чергата на полицейските шефове, един /бивш/ депутат набързо беше зачислен в редиците на мигриралите, а политическата употреба на темата даде първите си кървави плодове.

Тази седмица във Варна стана ясно, че всички проблеми на българите от покрайнините са решени. Само така може да се обясни началото на Втория велик събор - с предложението хан Кубрат да бъде канонизиран като светец. Чак след това стана дума за постоянното

роене на организациите на българите

зад граница. Самият хан, като върховен жрец на Тангра, сигурно би имал какво да каже за идеята за канонизирането му в православната вяра. Колкото до роенето, изборът на изгонения от варненци Кирил Йорданов за председател на Великия събор на българите по света, само увеличи декларациите за разграничаване. Други недоволни - нашенци от Македония, си тръгнаха още преди това, след като им забраниха да демонстрират с плакат „Оставка” гражданската си позиция и за събития след епохата на Волжска България. Съборът завърши с увеличението на членския внос и патриотичната идея всички с български корени да получат и български паспорти. Под напора на революционни чувства не стана ясно

поне дали ще ги питат искат ли.

Докато във Варна обсъждаха мигрантските проблеми, вгледани в миналото, в столицата настоящето направо избухна в лицата ни и нападението над 20-годишната Виктория окончателно издърпа тапата от бутилката. Още преди момичето да бъде докарано до болницата, „сирийците” вече бяха посочени с пръст, а ВМРО поиска от властта „да изчистят държавата” от емигрантите, защото иначе „лично ще се разправим с тях.” Момичето всъщност нямаше значение - просто „случаят” беше удобен за употреба и за открито изпружване на ръцете в призив да „браним родината”. Анализаторите вече отбелязаха деня в календарите си като вероятната точка, от която започва

броенето до нашенската Кристална нощ.

Останало по случая „Виктория” може да се нарече полицейски фарс - след като гърците хванаха алжирския имигрант и ни го върнаха, та се оказа, че „тяхната полиция ни пази”. И ако един обикновен бандит с нож, чиято снимка е разпространена навсякъде, може да се изниже от държавата само с помощ от приятел, който се издържа, продавайки тялото си на дребно, какво ли правят у нас през това време професионалистите? Варненската изненада тази седмица обаче беше друга – общината е път да се окаже получател на най-изненадващото дарение в историята си. След изстраданото подписване на договора за интегрирания транспорт и протеста на „Транстриумф”, управителят на фирмата обяви, че подарява мажоритарния дял на общинския съвет, за да гарантира работните места на хората си. Самите работници бяха изненадани колкото председателя на съвета, а

подаръкът далеч не беше приет еднозначно.

Докато част от варненци обявиха Антраник Шакариян за подранил Дядо Коледа, други веднага пресметнаха колко дългове иска да прехвърли на общината /като някои показаха, че не са наясно как „задължения по договори” и „затъване в дългове” са две различни положения/. Засега любопитният подарък си остава опакован – от общинския съвет заявиха, че първо трябва да проверят състоянието му, но забравиха да посочат срокове. Ще има ли подаръци за магистратите във Варна – това очакваха да чуят те тази седмица от ресорния си министър Зинаида Златанова. Тя обаче огледа шестте места, на които е пръснато местното правосъдие, оплака се, че след като четирима министри са обирали лаврите с първи копки и обещания за пари, за нея са останали проблемите, но за най-големия –

къде са парите за Съдебната палата,

никой не говори. Правосъдният министър все пак даде някои надежди, докато екоколежката й обяви „Южен поток" за безпроблемен по отношение на околната среда /преди да сме видели ОВОС за подводната част/ и обяви /гледано от София/, че само някои „неправителствени организации”обжалват сухопътната оценка на „помпената станция, която ще е в близост до Варна”. Гледани откъм Варна, „организациите” всъщност са живеещите в района, въоръжени с технически спецификации и протестиращи срещу разпределителните газови станции, които са почти до къщите им. И имаха някакви надежди, че екоминистерството ще помисли и за екологията.

„Южен поток” беше намесен и в изненадата на седмицата –

Христо Бисеров, с обяснението, че не проектът е причина за проблемите на Сивия кардинал. Формулата какво „не е” напоследък става все по-любимо средство за отвличане на вниманието – веднага поражда серия теории на конспирацията „защо е”, докато заинтересованите стоят в удобната сянка. Между другото, Бисеров вече беше обявен за най-новия български емигрант и нареден в славните редици, започнати от Огнян Дойнов и завършени засега от братя Галеви. Скандал обаче не се получи – обществото така е свикнало да очаква пране на пари, укриване на данъци и изобщо корупция по високите етажи на управлението си, че любопитства повече кой точно е „изпял” Бисеров. И

няма никакви илюзии за разпадане на обръчите,

защото знае, че „изгорелите” са жертва не на стремеж към морал, а на разчистване на партийни бизнессметки. Разбира се, знае го тази част от обществото, която се вълнува от ставащото в парламента отвъд факта, че тази седмица в парламентарен репортер беше произведена Моника Валериева, чиято професионална пригодност се изразява в това да е добре епилирана на подходящите места. Варна не можа да произведе подобна новина тази седмица, а гордостта от морската победа на „Дръзки” преди 101 години или от скромната спечелена битка най-сетне да бъде ремонтиран постаментът на кораба-герой, си остават градско събитие. През седмицата група деца във Варна не спряха да разпространяват своята новина и да канят на своята премиера в неделя, за да видим как изпращат писмата си, заедно с радостите и меичтите си, в бутилки по целия свят. Възрастните им се радват, макар че тайничко се питат кога и децата ще последват бутилките си по света, за да търсят мечтата си в някой емигрантски рай.