Ако омразата към бежанците от Сирия съживи "Атака" и я вкара отново в парламента, това ще означава, че проблемът е твърде сериозен, за да бъде пренебрегнат

Откакто се появи в парламента преди 8 години, партия "Атака" е критерий за това доколко примитивният популизъм има почва у българските избиратели, пише в коментар във в. "Сега" Любен Обретенов. Първоначално Волен Сидеров и компания имаха симпатиите и на по-неутрално настроения електорат. Защото няма как да се противостои на някои от твърденията от началото на политическата кариера на Сидеров. Като например това, че приватизацията у нас бе всъщност продажба на предприятия за жълти стотинки на съмнителни и понякога откровено непочтени чужди фирми. Сидеров обаче отдавна загуби ореола си на борец срещу статуквото, след като неведнъж се поддаде на съблазните, които съпътстват възхода на политическите дейци.

Малко преди последните избори беше почти сигурно, че "Атака" няма да влезе в парламента. 
Атакистите твърде дълго и безропотно подкрепяха ГЕРБ 
Точно тогава обаче хората получиха едни високи сметки за ток и излязоха да протестират. Изведнъж приказките на Сидеров за лошите монополи, които смъкват по няколко ризи от гърба на сиромаха, станаха изключително актуални. Сидеров не бе от онези политици, които се опитаха да яхнат вълната на недоволството срещу монополите. Той говореше срещу тях много преди те да станат актуални в началото на тази година. Останалите партии просто се опитаха да откраднат това говорене и да прибавят по някой пункт към рейтинга си. 

Началото на този управленски мандат бе катастрофално за Сидеров откъм обществено доверие. Именно благодарение на неговия "златен" глас, или по-точно пръст, стана възможно правителството на Пламен Орешарски да бъде избрано. С помощта на Сидеров ДПС, което според речника на правоверния националист е "петата колона на Анкара в България", за пореден път влезе във властта. Вълната на негодувание към Сидеров от страна на собствения му електорат изглеждаше твърде голяма, за да й се намери достатъчно солидна преграда, която да не позволи "Атака" да бъде изхвърлена на партийното бунище. Но една друга вълна май отново ще помогне на Сидеров да се закрепи на повърхността. Откакто България бе залята от бежанска вълна от Сирия, изведнъж "Атака" отново е на мода, ако се вярва на социолозите.

Със сигурност може да се каже, че българските избиратели вече не ходят в тъмната стаичка за гласуване, за да търсят там поредния месия. Всъщност единственият път, когато безусловно се поддадоха на месианството, беше през 2001 г., когато подкрепиха Симеон Сакскобургготски. Във всички останали изборни резултати, които мнозина приписват на търсенето на поредния спасител, би могла да се намери и солидна доза рационален елемент. Така или иначе месианството може би го преживяхме, но обществото все още няма достатъчно съпротивителни сили срещу примитивния популизъм. И в случая с монополите, и в случая с бежанците хората се поддават елементарно. Посочва им се враг и те вярват. Не че това обстоятелство е българска специфика. 

Но фактът, че бежанците може би ще вкарат отново "Атака" в парламента, е доста по-неприятен. Вярно, че схемата с тях е разработена и употребена в много страни преди нас 

Но това не прави проблемът по-малък, нито пък извинява онези, които решиха, че за всичките им проблеми са виновни едни нещастни хора, които бягат от ужаса на войната.

В България бежанците се сблъскаха с онова, с което ние живеем вече от много години - слаба и мудна държавна администрация. Никой в държавата не взе превантивни мерки срещу евентуална бежанска вълна от Сирия, за която беше ясно, че рано или късно ще стигне и до нас. Впоследствие някои висши чиновници се опитаха да свършат някаква работа, но всичко приличаше повече на пиар. Ако държавата се беше постарала да се подготви, бежанците нямаше да живеят в мизерия. А ако всички полицаи, които сега пазят парламента, се пратят в близост до бежанските лагери, вероятността в околността да има изстъпления - както от страна на бежанците, така и от страна на местни крайни елементи - щеше да е много по-малка.

Този проблем, разбира се, не трябва да се абсолютизира. Достатъчно много са българите, които се опитват да помогнат на хората, които обитават бежанските лагери. Така или иначе обаче и онези, които са готови да критикуват и дори нападат бежанците заради собствените си проблеми и житейски неудачи, не са никак малко. И ако "Атака" отново влезе в парламента, благодарение на техните гласове, това ще означава, че проблемът изобщо не е за подценяване.