Преходът ни официално навърши 24 тази седмица – достатъчно време, за да признаем, че не излезе от най-интелигентните, но явно недостатъчно, за да разберем какво да му променим.

И да продължим да духаме... свещите върху тортата... осъзнавайки, че с годините старостта идва неизбежно, но за мъдростта не е задължително. Разликата тази година е, че към сантимента на спомените се прибавя гневното настояще от площада, докато в тъмното
някои се опитват да оцветят бъдещето в кафяво
Във Варна хубавото пак ни предстои някъде напред, надвито от усещането, че се въртим в някаква примка във времето: пак говорим за ремонт на площада и местене на пристанището, пак няма Съдебна палата и варненска магистрала, пак говорим за по-добра администрация и повече бизнес, докато пълзим надолу в класациите за доходи и развитие. Подранилото поставяне на коледната украса би трябвало да ни разведри поне малко, но засега единствените, които я забелязват, са автобусните шофьори - защото виси прекалено ниско над бус лентите. Останалото е в бъдеще време.
Варна ще си има своето „Око” също като Лондон,
за да посрещне догодина голямата ветроходна регата Тол Шипс. Пак тогава част от пристанището трябва да стане голяма атракционна зона. А за интермодалния терминал лично премиерът Орешарски обеща финансиране по европейски фондове. Големите въпросителни там са поне три: можем ли да си позволим цената на проекта; това ли е, от което Варна има нужда, за да реши проблемите около порта; къде в сметката е „Южен поток”, за който е ясно, че ще блокира сериозна част от останалата работа на пристанището. Иначе новата зона изглежда чудесно на картинка, както и бъдещият център на града. След подписването на договора за ремонт
златните плочки, с които се прочу Варна,
са се запътили към историята, което е хубаво. Още по-добре би било плочките да бъдат прибрани в някой общински склад и всяка нова градска управа да получава по едно парченце – като съвременен еквивалент на онова „Memento moriendum esse“ или „Помни, че си смъртен”, с което в Рим връщали към реалността триумфиращите пълководци. А най-хубаво би било поне да разберем кой потроши толкова много от общинските пари. За връщане или наказание – след преживените 24 години – даже не питаме. Новата управа е решила да се застрахова в тази посока – мостри от новите плочи за площада ще бъдат оставени на изобретателността на варненци, които да ги тестват на здравина. Само после
да не излезе, че сме били прекалено милостиви
или да се обърка нещо при доставките... А и преди новата главна улица да стане такава, каквато Варна безспорно заслужава, първо ще трябва да преживеем (поне) една година неудобства по целия център. После пък ще дойде най-сложното – сами да си пазим новата главна улица... Друг един строеж няма да го бъде при пети поред правосъден министър – по информация на опозицията и в приетия тази година държавен бюджет пари за варненската Съдебна палата няма, което означава, че правораздаването във Варна ще продължи в килера под стълбите, а и на самите стълби. Или в двора на затвора, както се случи с „Килърите”. Очаквано, делото беше отложено, но пък разбрахме, че то попречило на политическата кариера на Петър Стоянов-Сумиста.
Но пък след Борисов, Янев и Бареков...
И още едно лесно за предлогане строително забавяне - рекламираната отдавна магистрала „Черно море” и тази година ще си остане на фаза проучване, а нещо по-реално можело да се случи най-рано след две години. Така поне каза регионалният министър Десислава Терзиева в Бургас, където икономическите и инфраструктурни чудеса май са на път да свършат. Много щастливи варненци по този повод обаче няма – все пак край морето не искахме Бургас да е зле, а и Варна да е добре. През седмицата излезе и една от най-коментираните кметски заповеди – за спиране на движението в Морската градина. Всъщност през първата седмица на заповедта колите си влизаха спокойно, а където имаше КАТ – патрулите раздаваха само предупреждения, но и глобите се задават.
Точката в спора обаче е далеч –
колите спират сега, а паркингите за тях ще се строят с пари, които тепърва ще се търсят. За тези, които имат бизнес в парка и това няма да е решение – най-малкото, защото след проверката на разрешенията за строеж, те са признати за валидни и автомобилният параграф 22 може да бъде решен само ако някои от алеите в парка се превърнат в улици след намеса на държавата. Засега най-спешен за решаване е проблемът на родителите, които водят децата си в логопедичната детска градина, като за тях трябваше да се помисли дори преди издаването на заповедта. Друг градски възел има шанс за по-бързо разплитане – ако общината намери
по-евтин вариант за зимуването на палмите,
екзотиката им ще ни струва по-прилични суми. Колкото до любопитните юридически формулировки, от които излиза, че палмите веднъж са купени от общината, втори път са взети под нещо като наем, и трети път са обгрижвани срещу още заплащане – там чакаме много и дълги отговори. Сигнал, че отговори поне ще бъдат търсени /стига да не е обикновено изпускане на парата/ вече дойде от общината - обещаха да спрат и други договори, подобни на „палмовия”, и да съобщят защо и как са подписвани неизгодни за общината документи. Около десети ноември имаше опит за съживяване и протестите от началото на годината - Отвореният обществен съвет обяви, че започва всекидневни сбирки с искане за национализация на ЕРП-тата и промяна на политическия модел. На първата среща пред общината
не дойдоха дори членовете на съвета...
За разлика от Варна столицата не спря да протестира, парламентът се сдоби с „берлинска стена”, а общественото внимание беше тикано с всички сили към теми като „купените студенти” и „лошите бежанци”. В същото време едни хора със специфични униформи и жестове учредиха “Националистическа партия на България”, а други групички се обявиха за блюстители на реда и тръгнаха да проверяват по улиците тези, които не отговарят на стандартите им за „българско”. Появата им предизвикаха далеч по-малко обществена съпротива, отколкото би трябвало. Мълчанието около казуса „Бисеров” вече дори не дразни общественото любопитство, което е твърде показателно какво се е случило с обществения имунитет. Не подразни и декларираното
нарушение на законите от страна на премиера,
макар че Пламен Орешарски заяви, че уволнение чака всички държавни служители, които участват в протестите срещу кабинета. Контрапротестите не са включени в черния списък, напротив – за там дори настоятелно приканват да се присъства. За финал на седмицата в БСП не можаха да измислят нищо по-добро от това да организират национален митинг в подкрепа на кабинета в същия ден, в който ЦСКА и „Левски” имат мач. Макар че кабинетът можеше да прекара седмицата в по-полезни занимания от лов на протестиращи вещици и организирането на контрамитинги. Последните дни предложиха няколко достатъчно тревожни четива за състоянието на държавата, които,
гледани от Варна, изглеждат още по-зле
В поредното изследване на Института за пазарна икономика на брутния вътрешен продукт по региони Варна вече е трета, изпреварена и от Стара Загора, а според средната заплата сме останали пети, като в региона получаваме с 21 лева под средното за страната. На това ентусиазирани варненци тази седмица се опитаха да противопоставят танци в името на доброто. Каузата беше част от световна инициатива, която внушава, че с добро се живее по – лесно, а танците помагат да извадим това добро на светло. Само дето нашите танци напоследък все повече приличат на хорото на Свети Вит.