Тази седмица Варна успя да подобри националния рекорд в протестите - срещу колите в Морската и срещу забраната на колите в Морската, срещу правителството и конкретно срещу БСП, срещу продажбата на земя, срещу твърде земните прийоми в битката за митрополитския престол... Тъжният обединяващ фактор е многоточието, което води следващите протести, защото

тези не са променили нищо.

Политически процесии се точиха и другаде из държавата - партиите се опитваха да си премерят електората, но успяха да си сравнят само бюджетите за екскурзианти. Все още между другото и все още в графата политическа екзотика бяха тази седмица така наречените доброволни отряди, които напират да се правят на ККК или на „Черните пантери”, но нищо чудно след време седмицата да се помни като онази, в която сме изтървали горящата клечка върху чергата. Пред Катедралния храм във Варна през седмицата горяха само свещите на онези, които се молиха за вразумление – и преди, и след вота на епархийските избиратели. Но от тринайсетте имена, сред които се избира наследник за овдовелия престол на Варненския и Великопреславски митрополит, две изведнъж се комплектоваха и оглавиха класацията –

въпреки молитвите, протестите и вярята

на наместника Амвросий, че „Светият дух няма да позволи” да бъде избран недостоен епископ. Като във всички български избори напоследък обаче в интригата бяха намесени незаконна агитация; обещания на едро; плащания на ръка; протести; фаворизиране на епископ, наричан „църковният Делян Пеевски” ; отговорни за вота люде, заели позата на трите маймунки, които не виждат, не чуват и не коментират нищо зло. И накрая - неизбежният въпрос „Кой?” – кой се е изкушил и е взел 30 сребърника, макар и инфлационно индексирани за две хиляди години до 30 хиляди лева. Сумата оповести лично включеният в схемата като аутсайдер епископ Игнатий, който обаче след два дни словесно пристъпване напред и назад размисли,

отказа се от революционните си пориви

и се върна в състезанието, като остави още една въпросителна за вярващите. Те отидоха и до Светия синод с вярата си, че гласът им ще бъде чут, но архивите на църквата казват друго – досега няма случай на касирани избори заради недоволство отдолу. Така Варна най-вероятно ще трябва да посрещне колоната германски лимузини откъм Бачковския манастир, а епископ Борис – да започне новото си служение с броене на разколници и празни храмовете. И докато ровенето в църковния устав тепърва ще доказва има ли право някой да се противи на избора, миряните вече издадоха първата присъда – „каквото в държавата, това и в църквата”. А в държавата БСП и ДПС тази седмица в София броиха българите, които никога досега не бяха стъпвали на жълтите павета. Сергей Станишев направи

публичен опит за катарзис,

но извинението му за възродителния процес прозвуча повече като пристъргване на нокти, които се хлъзгат надолу. През това време от Пловдив Бойко Борисов след баща си/или дядо си – според друга версия/ вкара в политическата битка и здравето на дъщеря си, като тези спекулации май бяха единственият акцент от партийната сбирка. Общото между двамата си остана избирателната им глухота, че протестът е срещу всички останали, но не и срещу тях. Дълга спирала на недоволства и съдебни заповеди се върти и в Морската градина. След кратко затишие в един и същи ден забраната за коли в „Салтанат” беше спряна, оспорена и върната в сила.

Паркът стана основен аргумент в спора „община – областна управа” и в спекулациите кои са бъдещите кметски кандидатури, като кадровите потоци, разменени между двете институции, допълнително товарят спора с политика. Включването на местността в парковата част и реалното състояние на зоната, дадените от общината строителни разрешителни и оспорването на законността им, взаимните обвинения и искания на уточнения са удобната мъгла, която изглежда ефектно, но скрива корените на проблема и прави трудно търсенето на компромис. А той вероятно ще се наложи - негласно признание за съмнения има още в разделянето на забранената зона в две отделни заповеди, едната от които за „Салтанат”. Пък и при търсенето на корените е вероятно изравянето на факти и имена, които предпочитат да си останат в сянка.

Все по-трудно става прикриването на друг проблем, при това далеч не само варненски, макар че точно тук тази седмица здравният министър Таня Андреева заяви, че здравната система у нас е „в практически фалит”. От Здравната каса побързаха да съобщят, че част от парите за подслушване и СРС-та отиват за здравеопазване. За пълния мащаб на нямането представа дава заявеното пак от Варна намерение на здравното министерство да нареди отказ от здравна помощ, ако животът на болния не е застрашен и се окаже, че той не си е плащал здравните осигуровки, а е имал възможност. И ако в министерството не смятат да разчитат на фейсконтрол при определянето на това кой е „можел” да си плати вноските и кой – не, тази седмица май чухме заявка за сериозна смяна на модела на здравни грижи. Малко тъжно, но тази седмица в голямата местна новина се превърна едно събитие, което за град като Варна би трябвало да е просто приятен, но очакван и нормален факт от градския живот – дойдоха първите десет от новите автобуси. Нормалните за Европа климатици и платформи за инвалиди /поради почти пълната им липса досега/ предизвикаха възторг, който доста ясно отговаря на съмненията дали сме успели да станем „истински европейци”. Радостта от новите автобуси обаче не успя да измести притесненията дали чакането по спирките няма да се увеличи

след новогодишните празници, защото: старите возила, които чакат пенсиониране, са повече от новите; общинският съвет смята да откаже подарените от „Транстриумф” 51 процента акции; за линиите, които „Градски транспорт” няма да може да поеме, трябва да се обявят обществени поръчки, а новата година започва след месец и половина. За най-бедните през новата година се задава подарък – премиерът обеща да им възстановява данъка върху общия доход. От мярката ще спечелят тези, които работят по договор, а не като самоосигуряващи се, и печелят до 340 лева на месец – иначе казано работещите бедни. С помощи за най-бедните обаче нито една държава досега не е успяла да отлепи от дъното, на което сме се стабилизирали ние – при всички

успешната рецепта е била производство и потребление.

Докато премиерът тази седмица беше зает предимно с бюджета, президентът най-сетне се реши да свика Консултативния съвет за национална сигурност. Твърде показателно висшите държавни мъже го посетиха, влизайки през задните врати, с изключение на Волен Сидеров, който събра овации на парадния вход. По същото време из столицата плъзнаха и патрули от самозвани патриоти, на които ромската общност реши да отвърне със свои. И никой от държавните мъже не се сети, че действията им в този случай трябва да се ръководят от презумпцията, че фашизмът не е гледна точка, а член от Наказателния кодекс.