Медиите пак се оказаха под прожектора на недоволни политици

Бдения, протести и обещание за „Биг брадър”, но без Златки имаше тази седмица във Варна. Електроразпределителното дружество ни предупреди, че през зимата е студено и не трябва да се чудим на високите си сметки. В държавата започна да цъка пореден гайгеров брояч, този път включен отвъд океана с министерските договорки за ядрените мощности.
Миряни и свещеници продължиха през седмицата с бденията и молитвите.

Помощ свише ще им е необходима,защото след ходенето от Варна до София те се върнаха с решение на Светия синод да отмени резултатите от първото гласуване за митрополит, но да повтори вота в средата на декември със същите играчи. Сега недоволните от нечистите предизборни игри се надяват срамът и страхът от Бога да насочат ръцете на подкупните в друга посока. Дали наистина има раздадени рушвети и кой ги е взел, може да каже светският съд. Той обаче няма да се самосезира, защото изборният закон се простира само над „цивилните“, а и никой не го е търсил. Затова пък на добре наторената почва избуя нова реколта слухове, разкази по картинка и предположения каква точно е причината на смъртта на митрополит Кирил. А покрай скандала потекоха такива потоци вътрешна църковна информация, че

всеки ХХХ-канал може само тихо да завижда.

Хронични станаха и протестите около колите в Морската градина. Прехвърлянето на заповеди между общината, областната управа и съда продължи, последното решение оставя колите вън от цялата територия, а засегнатите са оставени да се справят, както могат. В почивните дни отново имаше разходка за броене на автомобилите, покрай което продължават да излизат питанки изобщо как си подреждаме държавата. Например, как колите получават стикери за шофьор – инвалид. Или кой дава разрешение за галерия и после мижа, когато расте жилищна кооперация. И дали докато се търси кой на кого какво е давал, отново покрай сухото ще изгори само суровото.

Писането на актове и глоби започна, налагането на ред обаче не трябва да изключва здравия разум, а той подсказва, че реалността не изчезва, колкото и да ни се иска. А при почти пълна частна собственост, подписани от общината разрешителни и никакви пари за изкупуване на терените, пълната забрана за коли е впрягане на каруцата преди коня и със 150 места, обещани за следващата година, ситуацията няма да се промени много. Дали конят някога е бил изтърван и от кого, е много важен за града въпрос, но още по-важно е наказанието за всяко нарушение да си го носи виновният за него, а поправянето на един проблем да не ражда по-голям. Защото, ако вярваме на ЦРУ, след някакви 40 години Варна и Бургас ще са един голям град и тогава

всяко зелено петънце ще има още по-голямо значение.

От друга страна, в момента в спорния Салтанат няколкото запуснати парцела са всъщност няколкото процента общински терени... Кой ще живее в мегаполиса /вече кръстен в мрежата Варбург/ е съвсем отделна тема, след като от Центъра за демографска политика обявиха датата на националния апокалипсис – според тях през март 2130 ще изчезне последният етнически българин, освен ако не действаме бързо срещу икономическата и демографската криза. Управляващите вече са се заели. Те ще прекарат почивните дни на Боровец, за да обсъдят какво още могат да направят за нас в сферата на социалната политика и сигурността. За да не бъдат смущавани управляващите при този тежък труд, бяха анулирани всички резервации в избрания хотел, което по-добре от всякакви прессъобщения показа как точно властта се грижи за бизнеса

и репутацията му. Продължиха и болестите по здравеопазването. Началничката на Здравната каса ни информира как в някои болници си докарвали пациенти с автобуси, само и само да напълнят леглата и да изпразнят касата. Не е уточнила цвета на возилото, но очевидно автобусът ще остане в историята като символ на този кабинет. Който явно ще е поредният, който не успява да отговори защо, за да бъде изследван и излекуван нормално един пациент, лекарите често трябва да правят документални пируети, за да могат едновременно да си свършат работата, да се вместят в правилата и да не си заработят глоба. Друга една работа беше обявена за довършване – тази седмица стана ясно, че държавата смята да приватизира десетина компании, в които има участие – разбира се, не тези, които работниците им вкарват в новините със стачките си. На тезгяха ще бъдат изкарани и 30-те процента на БМФ.

Какво се случва след приватизацията

могат да разкажат мнозина, тази седмица /отново/ на ред бяха "Полимери". Според синдика на фалиращото дружество с проспериращ собственик, от завода са изсипали във Варненското езеро шест тона солна киселина, за да продадат цистерните за скрап. И това далеч не е най-страшното, което може да се случи на територията на бившето химическо предприятие, за което определението „разграден двор” е направо любезно. В друго държавно дружество – ВиК- Варна, тази седмица стигнаха до булдозерите, засега само на думи. От „Подкрепа” заплашиха, че ако министерството не се откаже от идеята за смяна на директора Вълканов, специализираната техника ще бъде изкарана за блокада. И понеже в целия воден сектор загубите стават повече от потреблението, говори се за удвояване на цените, а инвестиции не се задават от никъде, съвсем

скоро няма да има смисъл от никакви блокади,

а директорите ще могат да оправят нещата, ако се казват поне Гандалф или Дъмбърдор. За инвестиции се заговори по ядрената тема, след като от американската си визита енергийният министър се завърна с новината, че седмият блок на „Козлодуй” ще работи с технологията на "Уестингхаус". Въпросите са много – от конкурсното начало на подобни решения, през липсващия европейски лиценз на технологията и съмненията за качеството на горивото до цената, поискана от други държави, и засега нямат ясен отговор. Макар че във Варна повече тревоги има около газовия проект на държавата. „Южен поток” представи и последната част от проекта си – в София, като от графика се разбра, че най-активно ще се работи на Паша дере през лятото. А проблемът на живеещите край компресорната станция вече дори не се споменава. Затова и вестта за голямата френска инвестиция от 250 милиона евро за газови проучвания, донесена във Варна лично от новия посланик, не предизвика чак толкова много възторг. А от енергийни алтернативи има нужда – особено след като електродружествата започнаха разяснителна кампания, че

през зимата е студено

и затова сметките за ток са високи. Във Варна управителят на „Енерго-про” почти като Мечо Пух обясни, че „колкото потребят домакинствата, такива ще бъдат сметките”. Някои домакинства обаче изпищяха, че сметките им за времето, когато още ходеха по пуловери, вече са станали като за сибирско потребление. Добри вести са заложени за следващата година в местния бюджет – намален данък за колите и по-малко такса смет. Консултативният съвет към общината се пребори и за 20 процента по-нисък данък за хотелите 5 звезди – защото в страната варненските плащат най-много и защото очакванията са да се повиши събираемостта. В уравнението има един Х и той важи не само за туристическия бранш. Х е обществената съвест - онова гражданско чувство, което кара гражданите в уредените държави да си плащат данъците, да си контролират политиците и изобщо –да си пазят държавите.Така на туристическия бранш е гласувано доверие, докато за почистващите фирми се въвежда още по-строго принципът „доверявай се, но проверявай”. Тази зима комисиите, които контролират снегопочистването в общината, ще бъдат с увеличен щат и екипите ще бъдат пратени в преспите, за да имат сведения от първа ръка. Обещанието на общината е те да следят и за спирките и подлезите, които през зимата често изчезват под преспите, натрупани от разчистването на улиците. Още по-пряк контрол предлагат изпълнителите на ремонта в центъра – уебкамери. Големият зорък брат в случая ще бъдат всички варненци, достатъчно любопопитни дали обещаното за центъра на града се сбъдва точно така, както е обещано. Камери може би трябва да се окачат и по бившите военни поделения, за които тази седмица плъзнаха слухове, че тайно и незабелязано са настанени големи групи бежанци.

Ако ги има, явно са невидими,

защото дори и най-притеснените и внимателни съседи на поделенията засега не успели да видят и един. Тази седмица Агенцията за бежанците направи още една крачка към решаването на бежанските проблеми – обсъди ги на двудневен семинар в спа-хотел във Велинград, като на поканата са се отзовали представители и на общини, които са виждали бежанец само по телевизията. На фона на тази дискусия едни други хора все по-настоятелно прокарват идеята си за гражданските патрули, а едни политици го осукват, че към темата трябвало да се подходи внимателно. Всъщност патрулите са стрелба в собствения джоб, при това с дуло, насочено точно където не трябва, но май всеки слага в сметката и по едно на ум - „дали и аз не мога да ги употребя”. Част от медиите също демонстрират учудваща всеядност и сервират все по-опасни за обществения организъм блюда. Това би могло да бъде обяснението за медийната среща при президента, ако от нея не бяха останали само усещането за напразно изгубено време

и президентската жалба какво се е случило всъщност в онзи запечатан за историята момент, в който един партиен лидер публично показва на новоизбрания президент, че мястото му е в ъгъла. Оказа се, че Борисов /след репликата на Плевнелиев, че е безпартиен/ не му бил дръпнал ухото, а му бръкнал в окото... Висока цена можеше да има президенската констатация за частния медиен монопол, оказал се по-опасен от държавния, ако зад нея не прозираше простото недоволство, че сервилността е пренасочена.

И понеже медиите вече бяха под прожектора, по темата се упражниха и депутатите от ресорната комисия. Татяна Буруджиева от "Коалиция за България” в прав текст поиска

всяка медия да си декларира източниците

Лъчезар Иванов от ГЕРБ веднага я подкрепи с аргумента защита на авторските им права. На него не случайно му викат Мозъка, но май прякорът е незаслужено пренебрегван в останалите партии. Колкото до идеята – освен че изглежда като току що изтупана от прахоляка на 1953-та, тя вече е призната за несъстоятелна от Европейския съд по правата на човека след други подобни опити, макар и в много по-малък мащаб. С разлика не само в мащабите мина първият български опит за Черен петък. Американската идея за раздвижване на свитото между Хелоуин и Коледа потребление беше пренесена във варненски мол, но някъде по пътя участващите търговци бяха изгубили основната идея – да продават наистина добри стоки на наистина ниски цени. Затова и петъкът ни се получи като цялата останала седмица – пълен само с обещания.