Нищите телом бързо стават нищи духом, а нищите духом много по-лесно и най-вече – много по-евтино, гарантират влизането в царството на българската политика

В седмицата на светията Николай рекламната Коледа най-сетне започна да изглежда на място, а станаха ясни и някои подаръци под елхата. Теоретично най-много трябваше да се вълнуваме от скучната материя, наречене "приемане на държавния бюджет". Там обаче всичко е ясно – от трибуната в Парламента се говори за приоритети и бъдеще, накрая най-много пари има за подслушване и репресии, а болниците и училищата седят с паничките в края на опашката. Скандал все пак имаше – във Варна, още преди гласуването на цифрите. Опозицията обвини управляващите, че смятат

да поставят града на още по-строга финансова диета,

отколкото беше по тяхно време. Управляващите на свой ред изредиха дълъг списък с обекти, за които са предвидени пари. Какво точно са си казали не разбрахме, защото този път властта не поиска да работи директно в телевизора ни, макар че напоследък често ни ощастливява с внезапното си присъствие при далеч по-маловажни поводи. Още в началото на закритата за нас дискусия варненци вдигнаха по тревога социалните мрежи, но вечерта пред Областната управа се събраха около двайсет недоволни, макар че ако има повод, по който градът трябва да загърби различията и да протестира, това е именно заради начина, по който се разпределят парите и това, че все ние сме на сухо. В словесната депутатска престрелка по темата обаче имаше главно "тука има – тука няма", а след приемането на всички текстове дори и това спря. Дали защото и двете страни са частично задоволени, или защото

прибраха темата за по-късна употреба.

И докато варненци още се чудят какво ще заварят под градската елха за следващата година, от бюджетния чувал започнаха да изпадат подаръци. Един по-дребните беше за задоволяване на популистките напъни и зимните политически страхове. След като край ски пистите на Боровец БСП и ДПС се споразумяха да намалят партийните субсидии, парламентът отряза 10 процента от онези 12 лева, които им носеше досега всеки глас в урните. Лидерът на социалистите не се посвени да обяви, че това е "израз на солидарност с гражданите", макар че и след като минаха с малката ножичка през финансирането си, българските партийни лидери пак ще получават най-много субсидии в сравнение с цяла Европа. Още по-цинични бяха твърденията, че така партиите се пазят от корумпиране от страна на олигарси и тъмни субекти. Всъщност, ако сегашната ситуация е показателна за ефективността на

субсидирането на партийната честност

с бюджетни пари, то /почти/ всички партии трябва да връщат пари – много и със сериозна лихва. Защото само за последните няколко години стимулаторът на честност беше повишаван три пъти, а накрая получихме Пеевски. Далеч по-големи подаръци има за енергийните лобисти, след като токът от ВЕИ-тата беше обложен с 20 на сто данък. Обяснението, разбира се, беше всенародната полза, но някои изчисления вече показаха, че малкото намаление в потребителските сметки, което се очаква, означава големи пари в сметките на не толкова алтернативните производители. "Ура" викат и в хазартния бизнес, макар че по настояване на депутата Йордан Цонев досегашният данък от 15 на сто стана с 5 процента по-висок. Досега обаче секторът плащаше данък върху залозите, а сега ще плаща върху това което му остава след изплащане на печалбите и на практика догодина в хазната

ще влязат два пъти по-малко пари от хазарт.

Което ще бъде компенсирано от закованите данъци върху храна, лекарства, книги и учебници. Там обаче всеки опит да се заговори ако не за намаляване, то поне за диференцирана ставка, веднага биват обявявани за опасни за бюджетния баланс и държавната стабилност. През седмицата пътуващото турне за представяне на новата образователна стратегия стигна до Варна. Оказа се, че ректорските проблеми във Варна изправят ръководствата пред същата стена, пред която са и повечето мениджъри. Това, което и те поискаха, беше повече чуваемост от местната власт, ако може – и известно съдействие, както и по-голяма справедливост при насочване на допълните средства в образованието /които сега все се оказват в столичните висши училища/. Софийските експерти пък представиха идеята си за повече

участие на бизнеса в подготовката на кадрите,

но не споделиха как точно работодатели, които осигуряват сегашните си служители на 4 часа и на минимална заплата, изведнъж ще започнат да инвестират в стипендии. В края на годината и общинското здравеопазване във Варна си преброи дупките в бюджета – оказаха се за два милиона лева. Плановете на общината от миналата година предвиждаха такава сума от продажбите на общински имоти да бъде инвестирана в ремонти и апаратура на ДКЦ-тата, но сметката така и си остана празна. Очакванията са подаръците догодина да са по-щедри. В енергетиката тази зима

малка България се оказа голям Дядо Коледа –

опита се да подари по една атомна централа и на двамата си големи братя, като за единия има и бонус газопровод. Оставената под чертата Европа обаче напомни, че страната ни има известни юридически задължения към съюза, като неизпълнението им води до санкции. Тази седмица дойде поредното европредупреждение за "Южен поток". България трябва да предоговори условията си с "Газпром" или да се готви за наказателна процедура, защото в момента тръбата е само за руски газ, а Европа отдавна има решение, че това е невъзможно за територията на съюза. Сега българските преговарящи ще трябва да се изправят срещу газовия Голиат и да поискат той да се съобрази с европейското ни членство, казаха от еврокомисията, макар и с по-дипломатичен тон. И точно в тази борба на коледно чудо няма смисъл да разчитаме. С

променлив успех и все повече загуби на здрав разум

тече битката за Морската градина. След решение на Административния съд живеещите в "Салтанат" получиха право отново да влиза с коли до имотите си, докато не излезе съдебно решение по същество, проблемите на бариерите обаче продължават, а нейде от София се появи и бившият кмет Кирил Йорданов, за да попита кой е виновен за хаоса в парка. Чия е вината не разбрахме, но пък бяхме добре осведомени кой не е виновен – самият Йорданов. Странно за един юрист, той не донесе със себе си нито един от документите, на които се позова, а прати репортерите да си ги търсят в общината. Може би най-важната бумага - "потвърдената в Париж" проверка на финансовото състояние на общината, което било "добро, добро, добро", обаче се оказа несъществуваща във вида, в който беше рекламирана. Изобщо изявата напомни за "парижките перли", с които обеднялата аристокрация някога е прикривала фалита си, а резюмето й /по Бърнард Шоу/ звучи така –

"Кирил Йорданов даде пресконференция. Защо?"

Не спряха вълненията и около отложения митрополитски избор. Част от епархията прати прошение изборите този път да бъдат извадени на светло, други направиха списък с това какъв не/трябва да бъде бъдещият митрополит. А в Бачково, казват, палели свещи епископ Борис този път да спечели във Варна... Преди първото гласуване наместникът епископ Амвросий каза, че се уповава на Светия дух, който няма да допусне недостоен избор. Сега разбунените миряни и свещеници залагат на съвестта и на страха от Бога. Можем да добавим и очакването на коледно чудо, но дори бърз поглед назад към изборите ни, към последиците от тях и към /липсата на/ изводи,

не оставя много място за оптимизъм:

комунистите и равенството, братството и справедливостта, преди да разберем за лагерите и начините за изхранване на прасетата в тях; демокрацията и кръглата маса, преди да разберем кой прави менюто й; приватизацията, преди да се окажем с куп хартийки в ръка и с възможността да се наслаждаваме в жълти медии на приказки за първия милион, разказвани от нови богаташи; икономическият напредък и 800-те дни, преди да стане ясно, че са страничен продукт по пътя към определено количество имоти; врътките по формулата 3-5-8, към които нямаше дори и очаквания; неистовата вече жажда за малко ред и справедливост след толкова нагли кражби, тръшната успешно с каратистка хватка, за да започне още по-нагло крадене; плахата надежда, че ако не друго, то поне по-зле от това не може да стане, дадена веднага за разкостване от един успял мъж на 33; новият политик, който вече се е набрал здраво върху останките от недоволство... Тази седмица, между другото, новият политик мина и през Варна, където обяви, че спешно трябва да бъдат открити държавни магазини, където на бедните да се продават без печалба стоки от първа необходимост.

Например, газ, мас и въже.

Изобщо, всички са се загрижили за бедните и това едва ли е инспирирано от коледния дух. Защото нищите телом бързо стават нищи духом, а нищите духом много по-лесно и най-вече – много по-евтино, гарантират влизането в царството на българската политика, където най-много печели най-наглият. Последната мода там се оказва кастингът за депутати. И ако някой искрено вярва, че човек с /не/известно как спечелени много пари иска да похарчи част от тях, за да може да му плати целия масраф по изборите и осигуряването на добре платена работа, на която той да се бори само за мир и дружба между народите – проблемът си е на вярващия. Останалите обаче трябва добре да си помислим дали искаме от Дядо Коледа да ни представляват хора, които са на повече от 14 и още вярват в него.