Интервю с епископ Наум, главен секретар на Светия Синод, на Диана Петрова, в. "Труд"

Визитка: Епископ Наум е роден  на 19.10.1968 г. във Варна. През 1994 г. завършва Богословския факултет при СУ “Св. Климент Охридски”. През 1992 г. е ръкоположен за йеромонах  от  Варненския митрополит Кирил. Бил е енорийски свещеник във Велики Преслав. През 1998 г. става архимандрит. От 1 април 2004 г. е главен секретар на Св. синод на БПЦ. Бил е  председател на настоятелство на патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”. От 2007 г. е Стобийски епископ.

- Ваше преосвещенство, защо за втора година преди Коледа представители на БПЦ смущават вярващите със скандали? Как си обяснявате ставащото?

- За съжаление, винаги когато православното ни изпълнение се намира в период на пост, Църквата е поставена пред нелеки изпитания. Всичко това смущава душите на вярващите, а не винаги хората си дават сметка за своята реална вина. Не е тайна за никого, че страната ни се намира в голяма материална и духовна криза, което от своя страна тласка народа към обезверяване и озверяване.

- Какво поражда напрежение сред висшия клир - амбицията за кариера или лични кавги между епископи и митрополити?

- В редиците на целукупното ни духовенство има хора от различни поколения и с различни възгледи спрямо тяхното служение. Не винаги по-младите разбират по-възрастните, и обратно. Не бих казал, че сред висшия ни клир съществува напрежение в пълния смисъл на това понятие, а по-скоро става въпрос за защитаване на лични позиции по разни въпроси, без винаги първоначално да се осъзнава нуждата от разумен компромис. Но до такъв, така или иначе се стига, макар и с доста усилия.

- Като главен секретар на Синода сте очевидец как се обсъждат важни за Църквата въпроси. Дядо Николай си призна, че е водил интензивни разговори с няколко митрополити покрай касирането на избора във Варна и дори им се извини публично. За какво се карат старците и около какво може да се обединят?
- Аз не присъствам на всички разисквания. Вече споменах, че при обсъждането на даден въпрос в Синода е естествено да бъдат изказвани различни мнения, различни аргументи в защита на дадени позиции - често противоположни, и да се търси съгласие около определено решение. 
А за касирането на избора във Варна всички членове на Светия синод се обединиха около позицията да се вслушат в гласа на избирателите, подали жалба за редовността на вота, и без да се отнеме правото на избор на нито една от обособилите се групи сред избирателите, да им се даде възможност да разговарят помежду си и да търсят съгласие около качествата, които трябва да притежава наследникът на митрополит Кирил и личността, която ще бъде обединяваща за духовенството и миряните от цялата епархия. С това решение Синодът даде възможност на гласоподателите да заявят своята воля още веднъж, по съвест.

- Вие сте сред кандидатите за епархийски архиереи, а и единственият епископ, който е варненец. Кога за последно бяхте във Варна?

- Последното ми посещение във Варна беше на 5 октомври т.г., когато с благословението на Негово светейшество българския патриарх Неофит и с разрешението на Доростолския митрополит Амвросий, наместник на овдовелия митрополитски престол, отслужих заупокойна света литургия и панихида, по повод три месеца от кончината на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, който е мой духовен старец.

- Малко известно е, че в продължение на седем години сте служили като енорийски свещеник в Преслав и някои околни села. И там ви познават, както и вие тях. Какво е отношението ви към живота в тази епархия?

- За всеки енорийски свещеник, обгрижващ духовните нужди на християните в някое малко населено място, е необходимо както голямо смирение, така и готовност за справянето с нелеки изпитания. Пред подобни предизвикателства се изправих и аз, поемайки послушанието да завеждам селски енории, но това мое служение ми донесе, както множество духовни радости, така и удовлетворението да общувам с обикновени и неподправени хора. Обстоятелството, че трябва и зиме, и лете да се изминават десетки километри пеш, отстъпва пред насладата от споделената селска трапеза. Знам, колко трудности изпитват всички наши събратя в най-затънтените населени места и в малките градчета. Смятам, че тези “малки Апостоли” са достойни за уважение и признателност и трябва да бъдат активно подпомагани в техните усилия, както от митрополита, така и от събратята от по-богати на църковно изпълнение и средства енории!

- Вашият събрат епископ Игнатий първо обвини дядо Борис, че купувал гласове, а после нападна и вас като намекна, че имате връзки с мъже.

- Ако епископ Игнатий има някакви конкретни обвинения за купуването на гласове, то той би трябвало да докаже това с някакви неопровержими факти. Ако и други хора твърдят подобни неща, би трябвало и те сами да застанат с лицето и авторитета си и да свидетелстват, че са били подложени на определен натиск или пък са им били давани обещания за някакъв реваншизъм. Що се отнася до мен, аз не мога да кажа какви са били мотивите му, за да твърди такива абсурдни неща, когато самият той не ме познава добре, извън редките служебни контакти, които сме имали. Ще ми се да вярвам, че намеренията му са били чисти, но да се всява такъв смут в душите на вярващите и да се подлага на такова изпитание вярата им въз основа на слухове и предположения е недопустимо, защото казано е: “Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда.” (Мат. 18:7).

Все пак допускам, че дядо Игнатий може да е направил подобни изказвания, подведен от злонамерени лица, след като всички ние днес сме свидетели как редица достойни духовници са засипвани с всевъзможни клевети и обиди, базирани единствено на недобронамерени слухове. Всякакви хули и нелепости по свой адрес приемам снизходително и искрено съжалявам за низостта на техните автори. Единствено упование намирам в Господните слова: “Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене” (Мат. 5:11).

- Как гледате на лозунги, като този за “Силна ръка” в Църквата, издигнати от привържениците на един от кандидатите за Варненски митрополит?

- Подобни определения със сигурност биха звучали добре, ако ставаше въпрос за личността на някой световен лидер или крупен бизнесмен, но такива понятия, отнасящи се за живота на Църквата и нейните архипастири звучат най-малкото нехристиянски. Добрият пастир е длъжен да предвожда своите пасоми най-вече със своето смирение, кротост и въздържание. Да бъде “образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота” (ІТим. 4:12). Силата на архипастира е в неговата вяра и добродетелен живот. Апостол Петър ни съветва: “Пасете Божието стадо, което имате, като го назидавате не принудено, а доброволно, не заради гнусна корист, но от усърдие, и не като господарувате над притча, а като давате пример...” (Петр. 5:2-3). 
Добрият пастир е длъжен да бъде обединяваща фигура за всички клирици и миряни, а не да ги дели на свои и чужди. Това е от огромно значение за просперитета на всяко духовно стадо!

- Защо Църквата се държи лицемерно по въпроса с хомосексуализма? Светият синод всяка година заклеймява гей парадите като безнравствени, но не признава, че такива хора има и сред клириците, не само сред миряните? Защо не обявите просто, че това са добри духовници и пастири? Не става дума за случаите с педофилски скандали, разбира се.
- Православната църква има своята ясна позиция по отношение на хомосексуализма, а именно, че това явление е противно на Христовото учение и моралните принципи на православните християни. Св. ап. Павел определя хомосексуалните отношения като “срамотни страсти”, оскверняващи човешкото тяло. Тук бих искал да ви поправя и с уточнението, че Светия синод няма функциите на някаква своеобразна “инквизиция”, която да “заклеймява” дадено греховно проявление. БПЦ винаги е реагирала с тревога тогава, когато в нашето общество определен порок се афишира като нещо невинно и едва ли не като позитивно явление. Всеки човек, бил той духовник или мирянин, сам носи отговорността за своите лични слабости и грехове, но трябва да е отговорен пред Бога и да се старае да се освободи от тях, а не да става причина за съблазън.

- Какви реални проблеми са на дневен ред в Светия синод извън публичните и медийните скандали?
- Изучаването на вероучение в училищата като задължителен предмет е един от основните нерешени проблеми, който буди тревога у всички български архиереи, клирици и православни християни. А неговото разрешаване ще има съществено значение за духовния подем на българското общество.

- Всички политици преди избори ви обещаваха това, но няколко просветни министри казваха, че образованието е светско и не може да се учи вероучение в държавните училища. Не е ли по-добре да стимулирате свещениците, които правят неделни училища в храмовете, каквито има вече много, и да ангажирате на заплата преподаватели от Богословския факултет?

- Обещания е имало и има много, но реални плодове от тях досега не сме получили. В същото време, към много енорийски храмове в страната съществуват неделни училища или школи по вероучение, които фунционират от дълги години, но това далеч не е достатъчно, за да задоволи духовните потребности на всички подрастващи българчета. Старанието на отделни наши духовници в тази насока е себеотдайно, но както се казва в народната поговорка “Една птичка пролет не прави”. Също така и доста от завършилите богословие жени започнаха своето теологично образование именно с идеята да продължат дейността си в учителското амплоа, но много бързо бяха изтласкани от образователната система в нашите училища. Усилията им ще бъдат адекватни само тогава, когато държавата разреши повсеместното задължително изучаване на вероучение, като една морална наука, а не просто като един СИП, приравняван с трудовото обучение например.