Градът стигна и до местното си питане "Кой?" и как напълни града с лаФки. Другият голям въпрос "Кой?” ще замени митрополит Кирил

В края на годината Варна светна предпразнично, а дойде ред и на бюджетната актуализация, при която за пореден път имаше спасяване на закъсали държавни дейности с общински пари /понеже държавните дейности броят пера и параграфи, а в общините живеят хората зад тях. Градът стигна и до местното си питане „Кой?“ – кой и как напълни града с лаФки. Другият голям въпрос „Кой?” – кой ще замени митрополит Кирил, чака отговор /или ново касиране/ в края на тази седмица. А за първото питане „Кой?” май никой вече не си спомня. Държавните мъже и жени, след един проблясък на здрав разум да не връщат повсеместното пушене, не успяха да продължат с разделяне на заведенията. Въпреки това цигарените спорове бяха нищо на фона на идеята

отново да отворят крановете на бетоновозите

над плажните ивици. Но пък е напълно подходящо за страна, чиито депутати трупат антиколониален опит на другия край на света, докато тук гласуват бюджета, а най-новият й политик мечтае да влезе в политиката по собствена улица. Поредният варненски скандал за липса на пари тази седмица избухна в белодробната болница, където почти целият персонал заяви, че напуска след празниците. На практика това означаваше закриване на единственото лечебно заведени, където се лекуват болни с туберкулоза /от цяла Северна България, защото там подобни заведения отдавна са минало/. В резултат общината тази седмица даде 150 хиляди лева спешна помощ за тубдиспансера – все пак болните не могат да бъдат оставени на милостта на естествения подбор само защото правилата на Здравната каса по някакъв начин

пак са заобиколили здравия разум.

Затова на общинското заседание от бюджета на града бяха отпуснати 150 хиляди лева. Ситуацията напомня опитите с Кръвния център, като и този път общината предлага на държавата да си преразгледа стандартите, но поне има и спасителни варианти с ново отделение като източник на приход и търсене на помощ от съседните общини, чиито пациенти също идват тук. На последните две може да се разчита далеч повече, отколкото на държавните стандарти, ако съдим по станалото през седмицата в диалога между касата и Лекарския съюз. То най-вероятно ще завърши отново с липсата на актуализиран договор за здравното ни обслужване, защото съюзът смята, че касата не иска да плаща за елементарни медицински дейности и оставя болници да фалират, за да има повече пари за лекарствения бизнес. Във Варна център на скандал стана и друга търговия – с така наречените преместваеми обекти. След

масираното лаФкаджийско нашествие из града

/а и из страната/ и предложената във Варна нова наредба за търговията по спирките, изведнъж стана ясно, че след серията конкурси и концесии всъщност никой не знае кой печели от обектите по спирките. В рамките на седмицата администрацията не можа да отговори. И едва ли ще успее, след като брандът беше такава грижа на правителството /и сегашното, и предишното/, та чак му беше написан специален закон. Единствената надежда остава градът да получи поне по-прилични заслони по спирките, но като се знае кой е бенефициентът на закона, надеждите не трябва да са големи. Всъщност общината успява да губи и без законодателни намеси от държавата - тази седмица съветът закри една от общинските фирми, която ще остане в архива с около 60 хиляди лева разходи,

нито лев приход и нула работни дни.

Предприятието “Строителство и ремонт”, създадено през есента на миналата година, отиде тази седмица в историята без изобщо да заработи, макар че повече от година в него на щат е имало петима души. Единственият въпрос е кой не е забелязал липсата на дейност от миналия септември досега. Въпреки оптимизма покрай пристигналите нови автобуси, и тази седмица за градския транспорт във Варна се говореше повече с притеснение. Част от синдикатите в „Градски транспорт” поискаха отзоваване на общинските бордоваци. И ако вътрешните спорове в дружеството не са грижа на варненци, то изнесенето от профсъюзите иска отговор – имат ли зимни гуми автобусите, с които се возим всеки ден, пак ли ще пътуваме на студено, има ли с какво да се ремонтират навреме колите,

кой ще ни вози през новата година.

Последният въпрос, колкото и да е парадоксално, беше породен от големия проект за интегриран градски транспорт – защото той предполага преоформяне на отношенията между частния и общинския превозвач /а там настана странна тишина/ и защото новите автобуси изискват и нова организация на движение със скоростна бус лента /и шофьори, които я зачитат/. Непрестанните смени на позицията преди подписването на договора и въпросителните след това /включително любопитната ситуация транспортната комисия в общинския съвет да търси кого да попита за клаузите в него/ само засилват страховете, че и този път, макар че искахме да се получи по-добре,

пак ще стане както обикновено.

През седмицата беше актуализиран общинският бюджет /с умерено количество политически спорове/ и беше напомнено, че още никой не е показал черно на бяло какво ще получи Варна от Бюджет 2014. Най-големите скептици излязоха край магистрала „Хемус”, но понеже преброяването им спря някъде към двадесет и петия недоволен, не успяха да се превърнат дори в регионална новина. Иначе общинският съвет ще изпрати годината с вече пет политически групи в залата, след като беше създаден Граждански експертен център. В големия параламент подобни резки движения няма, но емоции не липсваха – този път покрай отзвука от изследването на неколониалните държави, извършено от избрани депутати на „Атака” в изключително подходящата дестинация Варадеро-плаж. Което пък предизвика праведния гняв на най-новия политик, който тази седмица призна тайния си копнеж

да кръстят някоя уличка на негово име.

Неблагодарният електорат побърза да тиражира предложението „Дондуков” веднага да се прекръсти на „Додуков”, но неговите проблеми ще започнат веднага щом най-новият политик намери достатъчно отзвук на другото си желание - да поработи за българския народ, докато е „в цветущо здраве”. Което си е напълно правдиво изявление, защото електоратът така и не успя да накара политиците си да доказват и ментално здраве, преди да тръгнат към голямата политика. А очевидно има нужда, след като БСП-депутати поискаха за плажните ивици да се върне предишното законодателство. Иначе казано – търговски обекти до самата вода и почти никакви зони за свободен достъп /за което турските и гръцките туристически браншовици могат само да почерпят/. Не трябва да подминаваме и

добрата вест от седмицата –

Варна влезе във финалната четворка български градове с шанс за домакинство на европейската културна столица през 2019 година. Иначе казано - имаме четири години, за да пооправим градския пейзаж, да организираме повече събития, за които говорят не само участниците в тях и да се сдобием с поне една зала, в която слушането на голям концерт да е удоволствие без компромиси и уговорки. За някакво начало може да се брои общинската инициатива „Квартал на културата” – именуването на улици в курортния компрекс „Чайка” на видни варненски представители на изкуството – музиканти, архитекти и хора на словото. Което, знаем, винаги е в началото. Но само с него не се получава.